04.01.2020, 

Напряженность в отношениях между Ираном и США достигла самой высокой точки за последнее время. Если конфликт начнется, это станет концом предполагаемого сдвига США в сторону конкуренции на уровне сверхдержав с Россией и Китаем. Зачем США задирают Иран?

Ни одна из сторон не хочет воевать, однако опасная ситуация продолжает сохраняться.Илан Голденберг (Ilan Goldenberg)

Напряженность в отношениях между Ираном и США достигла самой высокой точки за последнее время. Заключенное в 2015 году ядерное соглашение с Ираном находится в подвешенном состоянии. 

Администрация Трампа использует санкции для того, чтобы задушить экономику Ирана, а в мае она направила на Ближний Восток авианосец, системы противоракетной обороны, а также четыре бомбардировщика. Кроме того, Вашингтон эвакуировал из своего посольства в Багдаде вспомогательный персонал, поскольку разведывательные службы получили информацию о том, что Иран готовится нанести удар по американским целям с помощью своих опосредованных военных формирований за рубежом. 

Соединенные Штаты также заявили о том, что, вероятнее всего, именно Иран недавно повредил нефтяные танкеры под флагами Саудовской Аравии, Норвегии и Объединенных Арабских Эмиратов (ОАЭ). Кроме того, администрация Соединенных Штатов исходит из того, что Иран на временной основе разместил ракеты на небольших кораблях, находящихся в Персидском заливе. В начале мая Джон Болтон, советник президента США по национальной безопасности, публично пригрозил Ирану и заявил о готовности ответить на любую иранскую атаку, «предпринятую опосредованными силами, Корпусом Стражей Исламской революции (sic) или регулярными иранскими вооруженными силами». 

Хорошая новость состоит в том, что реальная ситуация не столь плоха, как может показаться. Похоже, никто из игроков — возможно, за исключением Джона Болтона — не хочет войны. Военная стратегия Ирана состоит в том, чтобы избегать прямого столкновения с Соединенными Штатами. Вашингтон занял жесткую публичную позицию, подкрепив ее размещением дополнительного военного контингента в этом регионе, однако этот шаг нельзя назвать последовательным, или крайне необычным. Если бы Соединенные Штаты, на самом деле, готовились к войне, поток военной техники и военнослужащих в этот регион был бы значительно большим по объему. 

Плохая новость состоит в том, что война, тем не менее, продолжает оставаться возможной. Даже если ни одноа из сторон не хочет воевать, неправильная оценка ситуации, пропущенный сигнал, а также логика эскалации способны привести к тому, что даже незначительное столкновение может стать причиной большого пожара — с разрушительными последствиями для Ирана, для Соединенных Штатов и для Ближнего Востока. 

Контекст

Raseef22: какие действия может предпринять Иран в ответ на убийство Сулеймани?

Комментарии иранских читателей об убийстве Сулеймани: месть во что бы то ни стало

NYT: Сулеймани оказывал мощное влияние на весь Ближний Восток

Конфликт, скорее всего, может начаться с незначительной атаки со стороны Ирана, причастность к которой он сможет отрицать, на одну из связанных с Соединенными Штатами целей. Согласно этому сценарию, иранские лидеры делают вывод о том, что настало время решительным образом ответить на действия американского президента Дональда Трампа. Шиитские военизированные формирования в Ираке со связями с Ираном наносят удар по американскому военному конвою и убивают несколько солдат, или иранские оперативные подразделения совершают нападение на еще один танкер в Персидском заливе, что на этот раз приводит к разливу нефти. Из прежнего опыта Тегерану известно, что подобные атаки не вызывают прямого возмездия со стороны Соединенных Штатов при условии наличия возможности каким-то образом отрицать свою причастность. Так, например, опосредованные иранские формирования в Ираке убили примерно 600 американских солдат в период с 2003 года по 2011 год, и это не имело каких-либо серьезных последствия для Ирана. 

Однако на этот раз ситуация иная. После иранской атаки администрация Трампа решает нанести удар по нескольких военным объектам в Иране — так же, как были нанесены удары по сирийским объектам в 2017 и в 2018 году после того, как режим президента Башара аль-Асада применил химическое оружие. Используя уже размещенные на Ближнем Востоке военно-воздушные и военно-морские силы, Соединенные Штаты наносят удар по иранским портам или по тренировочному лагерю для иракских шиитских формирований на территории Ирана. Через государственные и частные каналы правительство Соединенных Штатов сообщает о том, что оно проводит одноразовый удар для «восстановления сдерживания», а в том случае, если Иран сдаст назад, он не столкнется с другими последствиями. В идеальном варианте Иран включает заднюю передачу, и на этом все заканчивается. 

Но что будет в том случае, если Иран не ответит так, как это сделал Асад? В конечном счете, Асад боролся, по сути, за свое выживание в многолетней гражданской войне, и он не хотел еще больше вовлекать Соединенные Штаты в это противостояние. У иранских лидеров значительно больше вариантов, чем было у находившегося в осаде президента Сирии. Исламская Республика может использовать своих ставленников в Афганистане, Ираке, Ливане, Сирии и Йемене для проведения атаки на Соединенные Штаты и на их партнеров. В ее арсенале имеются баллистические ракеты, способные поразить цели в Бахрейне, Кувейте, Катаре, Саудовской Аравии и ОАЭ. Ее мины, а также наземные противокорабельные установки способны создать кризисную ситуацию в Ормузском проливе и вызвать повышение цен на нефть на мировых рынках. Иран способен в значительной мере вызвать сокращение добычи нефти в Саудовской Аравии с помощью агрессивного саботажа или кибератак, а иранские военизированные формирования, известные как подразделение Кудс (Quds Force), имеют возможность атаковать американские объекты в разных частях мира. 

В отношениях между Соединенными Штатами и Ираном существует значительная вероятность неправильного толкования действий другой стороны, особенно в том случае, когда оба эти игрока вынуждены действовать в условиях временного лимита на основе неопределенной информации и при наличии глубокого взаимного недоверия. Иран может неверно интерпретировать одиночный удар со стороны Соединенных Штатов и воспринять его как начало значительной военной кампании, требующей незамедлительного и жесткого ответа. Особенно серьезной можно считать опасность направления Соединенными Штатами неопределенных сигналов Ирану, с учетом склонности Трампа публиковать резкие сообщения в Twitter, а также того факта, что его советники по национальной безопасности предлагают более «ястребиную» повестку, чем он сам. 

Обе стороны также столкнутся с серьезной дилеммой в области безопасности, поскольку оборонительные меры каждой из сторон могут показаться агрессивными другой стороне. Предположим, что в ходе такого рода кризиса Соединенные Штаты решают направить авианосцы, линкоры, бомбардировщики и военнослужащих в этот регион для защиты себя и своих союзников. Военные лидеры Ирана могут сделать вывод о том, что Вашингтон собирается предпринять более крупную атаку. Представьте себе также, что Иран решает защитить свои ракеты и мины от превентивного удара со стороны Соединенных Штатов и для этого начинает выводить их из мест хранения и рассредоточивать их. Соединенные Штаты могут интерпретировать такого рода оборонительные меры как подготовку к масштабной эскалации — и ответят нанесением того самого превентивного удара, которого Иран пытался избежать. 

В соответствии с еще одним сценарием, все эти варианты эскалационного давления приводят к началу более крупного конфликта. Соединенные Штаты топят несколько иранских кораблей, атакуют порт и несколько тренировочных лагерей. Иран устанавливает мины и атакует американские корабли в Персидском заливе. Иранские опосредованные силы убивают десятки американских солдат, сотрудников гуманитарных организаций и дипломатов в этом регионе, а иранские ракеты наносят удары по американским базам в Бахрейне, Саудовской Аравии и ОАЭ, нанеся таким образом ограниченный ущерб. На каждом этапе Иран пытается сохранить лицо с помощью демонстрации своей решимости, однако еще не начинает полномасштабную войну; Вашингтон, пытающийся «восстановить сдерживание», каждый раз все более агрессивно наносит ответные удары. Вскоре обе стороны скатываются с полномасштабным враждебным действиям. 

В этот момент Соединенные Штаты поставлены перед выбором: продолжить эскалацию, отвечая ударом на удар, или подавить врага, уничтожив как можно больше его военных объектов, как Соединенные Штаты сделали это в ходе операции «Буря в пустыне» (Operation Desert Storm) против Ирака в 1991 году. Пентагон рекомендует «нанести мощный удар» для того, чтобы не оставлять американские силы уязвимыми для дальнейших иранских атак. Болтон и госсекретарь США Майк Помпео поддерживают этот план. Трамп соглашается, поскольку считает масштабную операцию единственным способом для того, чтобы избежать унижения. 

Статьи по теме

Diplomat: в чем суть сближения России, Китая и Ирана

WP: США готовы наложить санкции на Асада, Россию и Иран за военные преступления

Соединенные Штаты направляют примерно 120 тысяч солдат на свои базы на Ближнем Востоке, и в таком случае их количество приблизится к показателю по численности (от 150 тысяч до 180 тысяч) солдат, размещенных в любой конкретный момент в Ираке с 2003 года по 2008 год. Американская авиация наносит удар по обычным военным объектам в Иране, а также по значительной части ядерной инфраструктуры Ирана — в Нетензе, Фордо, Эраке и Исфахане. Пока военные не начинают наземное вторжение и не пытаются свергнуть существующий в Иране режим, однако наземные силы уже направляются в этот регион, и в случае необходимости они готовы к вторжению. 

Иранские вооруженные силы через некоторое время оказываются подавленными, однако перед этим они проводят мощное полномасштабное наступление. Иран увеличивает количество установленных мин, а также организует многочисленные нападения небольших катеров на американские силы в Персидском заливе. Ракетные атаки, кибератаки и другие подобные акты саботажа в отношении объектов в Персидском заливе вызывают резкий рост цен на нефть в течение нескольких недель или месяцев, и, возможно, цена нефти доходит до 150 долларов за баррель или даже превышает этот уровень. Иран запускает максимально возможное количество ракет по американским военным объектам. Многие ракеты не попадают в цель, но не все. Опосредованные силы Ирана атакуют американских военнослужащих в Афганистане, Ираке и Сирии, а поддерживаемые Ираном повстанцы-хуситы в Йемене увеличивают количество ракетных атак на Саудовскую Аравию. Иран даже может попытаться осуществить террористическое нападение на посольства Соединенных Штатов или на военные объекты по всему миру — но, скорее всего, они будут неудачными, поскольку такого рода атаки сложно осуществить. 

Израиль, вероятно, окажется втянутым в этот конфликт из-за столкновений с боевиками «Хезболлы», членами шиитских военизированных группировок и политических партий в Ливане. Иран имеет огромное влияние на «Хезболлу», и он может атаковать Израиль, используя свой арсенал, состоящий из 130 тысяч ракет и пытаясь таким образом повысить цену этого конфликта для Соединенных Штатов и для одного из самых близких союзников Америки. В результате такого рода атаки, судя по всему, будет выведена из строя система противоракетной обороны Израиля «Железный купол» (Iron Dome), и тогда у Израиля не останется другого варианта, кроме как атаковать опорные пункты «Хезболлы» на юге Ливана и, возможно, на юге Сирии. Таким образом столкновение между Соединенными Штатами и Ираном теперь охватывает весь регион, и огромные потери теперь понесет не только иранское руководство и люди, поскольку серьезную цену кровью и ценными активами заплатят теперь Соединенные Штаты, Израиль, Ливан, страны Персидского залива и другие региональные игроки. 

Даже в тот момент, когда основные военные операции будут остановлены, сам конфликт еще не закончится. Будет сложно уничтожить иранские опосредованные силы с помощью обычной тактики ведения боевых действий, тогда как их представители будут совершать нападения на американских солдат и вооруженные силы союзников Америки на Ближнем Востоке еще в течение многих лет. Американские удары с воздуха приведут к тому, что иранская ядерная программа будет отставать от своих планов реализации на срок от 18 месяцев до трех лет. Однако авиационные удары не способны уничтожить научные знания и имеющиеся технологии, и тогда Иран может сделать реализацию своей программы еще более защищенной и приступить к созданию ядерного оружия — а это та цель, от которой он до этого момента отказывался. 

Более того, даже если Соединенные Штаты вступят в этот конфликт, надеясь таким образом лишь ослабить Иран в военном отношении, они вскоре столкнуться с требованиями у себя дома, а также с призывами из Иерусалима, Эр-Рияда и Абу-Даби относительно уничтожения Исламской Республики. В результате Соединенные Штаты могут оказаться вовлеченными в операцию по свержению режима, которую они предприняли в Ираке в 2003 году и в Ливии в 2011 году — однако на этот раз она будет значительно большей по своему масштабу. Население Ирана сегодня составляет 80 миллионов человек, что более чем в три раза превосходит население Ирака в момент начала Иракской войны. Топография Ирана значительно сложнее, чем в Ираке. Со временем цена подобного вторжения составит триллионы долларов. А еще следует учитывать дестабилизирующий эффект кризиса беженцев, который может начаться в стране, население которой соответствует населению Афганистана, Ирака и Сирии вместе взятых. 

Соединенные Штаты, возможно, попытаются вместо этого добиться свержения режима Исламской Республики, не прибегая к вторжению, как они пытались это сделать в Ираке в 1990-е годы. Однако, в отличие от многих других ближневосточных стран, ставших нестабильными в последние годы, Иран является не искусственным образованием периода европейского колониализма, а тысячелетней цивилизацией с глубоко укоренившимся национализмом. Иранцы вряд ли ответят на большую войну с Соединенными Штатами обвинениями в адрес своего руководства и попытками его свергнуть. Но даже если они сделают это, то наиболее вероятным результатом будет переход от клерикального правления к военной диктатуре, возглавляемой мощным Корпусом Стражей Исламской революции. В самом плохом варианте внутренний развал может привести к гражданской войне, как это было в случае с несколькими соседями Ирана, и тогда там может возникнуть убежище для террористов, а также огромные потоки беженцев. 

Даже если ситуация не будет развиваться по одному из самых плохих сценариев, любая война с Ираном на долгие годы привяжет Соединенные Штаты к еще одному ближневосточному конфликту. Такая война и ее последствия, скорее всего, обойдутся в сотни миллиарды долларов, что поставит в затруднительное положение не только Трампа, но и будущих американских президентов. Такого рода обязательства будут означать конец предполагаемого сдвига Соединенных Штатов в сторону конкуренции на уровне сверхдержав с Россией и Китаем. 

Скорее всего, все участники осознают существующие угрозы — не в последнюю очередь и руководство Ирана, для которого война с Соединенными Штатами станет особенно катастрофичной по своим последствиям. По этой причине обе стороны будут продолжать попытки, направленные на то, чтобы избежать полномасштабной войны. Однако иногда происходят войны, которых никто не хотел. Администрация Трампа и руководство Исламской Республики должны действовать значительно более осторожно, если они не хотят ввергнуть свои страны в опасную и дорогостоящую спираль, которая быстро выйдет из-под контроля. 

Материалы ИноСМИ содержат оценки исключительно зарубежных СМИ и не отражают позицию редакции ИноСМИ.

06.01.2020, 17:28

/Поглед.инфо/ 2019 година показа истинските черти и цели на българските политически мъже, главили се като прости маши на една доктрина, обръщаща в хаос и безпорядък цялата животворна същност на понятия и ценности, крепили извечното мироздание на българския род и неговите човешки стремления за сигурност и доброта, за справедливост и надежда. Не остана здраво място по тялото и душата на народа ни, ни стержен, ни непоклатими основи, традиции и държавност. С варварско безумие бе опустошено всичко в многострадалното ни Отечество: икономика, образование, здравеопазване, култура, отбрана, земеделие, животновъдство… Не африканска, някаква незапомнена вселенска чума опустоши душите на народа ни, обезличи и обездържави държавата ни с инструментариума и законите на самата държава; изсуши като хербарий историята и литературата ни; потъпка и се подигра с високите хуманни и нравствени ценности, на които дължим многовечното си съществуване и оцеляване.

2020 година започва с нова полуда, с нов мощен законодателен натиск срещу целокупното бъдеще на народа и държавата ни. Властта, в своя обобщен образ, е приготвила една иначе унищожителна илюстрация за собствената си шестваща вече цяло десетилетие простофилска социална демагогия.

Ще посочим обаче, че през това десетилетие нейното неуморно законотворчество винаги се е съсредоточавало в последните дни на текущата и в първите дни на всяка следваща година. Изглежда съвсем по тарикатски е преценено, че озарени от надеждата, която носят Светлите Рождественски празници, хората няма как да предположат дори, че някой може в същото време да отваря вратата на една нова, невиждана и немислима досега

несвобода от заробващи конвенции, стратегии, планове и т.нар. меморандуми за разбирателство 

и пр. демократични регулярни „шменти-капели“. 

Така например от 1.1.2020 година, под формата на допълнение и изменение на 29 закона, приети и обнародвани в Държавен вестник, влизат в сила Духът и Сатанинската същност на т.нар. Стратегия за детето, която предизвика толкова тревога и брожение в обществото, че застави министър-председателя Бойко Борисов въобще да отрече нейното съществуване. Първо обаче я отмени, едва ли не с декрет, и вмени на бившия министър на Министерството на труда и социалната политика Бисер Петков „да излиза всяка сутрин, обед и вечер, на пресконференции и да казва, че такава Стратегия за детето няма“. Накрая за по-сигурно и по-демократично обаче му поиска оставката и назначи г-жа Деница Сачева, известна повече с това, че нищо що е джендаризъм не й се опира и може да бъде прекарано от нея и през иглени уши. 

Да припомним обаче все пак законите, които изкараха по улици и площади хиляди хора, които не се подадоха на премиерските „пунта-мари“ и право в лицето на властта заявиха, че „България е жива и деца не дава!“ Това са: Закон за закрила на детето; Закон за социалното подпомагане; Закон за социалните услуги; Семейният кодекс и промените в правосъдната система… Всички те като пачка бронебойни патрони влизаха от 1-ви януари в разстрелната цев насочена за унищожаване на българското семейство, на Божествената уредба, следвана от българската традиция като интегрална част от християнската култура и цивилизация. 

Едва ли не в последния момент Законът за социалните услуги бе отложен със шест месеца, но неуморната на новия си пост радетелка за джендаризма,министър Сачева, заплаши несъгласните със ЗСУ с разследване от специалните органи! Нещо повече, нарече несъгласието „антиевропейска идеология“!…

Това е то. Всяко несъгласие по отношение на политиките, разрушаващи традиционното българско семейство, държавата, в лицето на своя министър, вече ще заклеймява като посегателство към „европейските ценности“. Това и партийните секретари, навремето, не си го позволяваха. 

Но и това не е всичко. Януарският щурм срещу българската идентичност и същност насочи своето острие в най-съществените направления от защитата на 

българската крепост – земята и езика!

В последния 52-ри брой за 2019 г. „Нова Зора“ осъществи две знакови публикации по темата: „Що е то македонскийот jазик?“ от писателя-изследовател Борис Данков и разговорът на изтъкнатия журналист и общественик Васил Василев, водещ на предаването „Не се страхувай!“ по „Българска свободна телевизия“, с народния представител от коалиция „БСП за България“ проф. Иво Христов. И двете теми – за езика и земята – са с отношение по най-болезнените въпроси за миналото и бъдещето на любимото ни Отечество България. Но докато по темата за езика, както бе изяснено в публикацията, освен тежката артилерия на световната българистика, в подкрепа са БАН, и нейните изследователски институти и капитални разработки, то по въпроса за продажбата на българска земя на чужденци цари ако не някаква умора, то поне примирение. Имам чувството, че и двете са резултат от инерцията на несвърсващите отстъпления по този най-важен за бъдещето на нацията проблем.

Като истински войник на истината и правдата, в свеото паметно обръщение в Новогодишната нощ президентът Румен Радев, като обобщаваше наследството на отминаващата година, заяви: „Изтичащата 2019 година отново ни припомни, че демокрацията и благоденствието изискват нашето постоянно усилие. Че когато се примирим и престанем да сме взискателни, изборите се опорочават, решенията за бъдещето ни се взимат на тъмно, парите ни се харчат безотговорно, непрекъснато се отчитат успехи, докато нищетата се множи, а качеството на живота пада драстично. Достапът до вода и въздух се превръщат във въпрос за оцеляване, а липсата на възмездие и справедливост разколебава вярата ни в утнешния успех.“

Ще стигнем може би и до „възмездието и справедливостта“, но нека най-напред отбележим, че

„демокрацията и благоденствието изискват нашето постоянно усилие“, 

особено в тежката и дълга сага на битката за българската земя. 

Прав е президентът Радев, много неща у нас са се решавали на тъмно. Нали без да попитат суверена властниците натикаха България в НАТО и като им хареса подходът, направиха същото и по отношение на членството ни в Европейския съюз! От тогава до днес, транспорираме непрекъснато директиви и коленопреклонно следваме евроатлантическите указания. След всяка осъзната горчивина като антидот ни свестяват с някаква нова надежда за кохезия и благоденствие, колкото същите управници да могат да се облажат със заслужените от тях сребърници. А народът, историята му, културата му, поминъкът му, хлябът му – кучета ги яли! 

Обезкостяването на България е името на поредицата, на която с тази публикация слагаме началото и ако е живот и здраве, ще я доразкажем, 

за да се знае и помни. 

Планираната разруха на България започна с лозунгите за демокрация и благоденствие. Условието, както това се обясняваше тогава, бе демонтажът на системата. И как никой не се замисли защо всичко започва с българското село и по-общо със селското стопанство на България!…

Прословутият проект „Ран-Ът“, като еманация на избрания от Луканов, Младенов и Лилов „път към демократичен капитализъм“ откровено посочва вглава 4, стр. 3, че „Приватизацията е преди всичко и най-вече политически процес с икономически последици“. За толкова неща сме им повярвали на Ричард Ран и на Роналд Ът, нека им повярваме и в този случай, още повече, че и отнапред си го знаем. И до ден-днешен обаче т.нар. експерти на преходаубеждават народонаселението, че „приватизацията е икономически акт“. Това между другото.

В глава 17, стр. 3, която е по темата ни, в проекта „Ран-Ът“ се препоръчва: „1.03.1991 година да бъде крайният срок, до който цялата селскостопанска собственост (земя, структури, добитък, оборудване) да е в частни ръце!“

Е, нямаше как! Въпреки старанията, този процес се попроточи, но затова пък влязохме с принос в Енциклопедията на глупостта: разстрелните списъци на разгрома в земеделието и животновъдството възложихме като дейност на Ликвидационните съвети! Оказа се, че и демокрацията има своите йезуити. С комисарска непоколебимост бе осъществена декомасацията на земята, демеханизацията и демелиорацията на българското земеделие. В животновъдството бе осъществена невиждана и нечувана катастрофа. Продуктивните селскостопански животни (говеда, овце, кози и свине) от 15 милиона броя останаха 5 милиона! Голямо плюскане на кебапчета падна. Но се оказа, че въпреки оптимистичния лозунг – „Всеки ден ще е така, до победата!“, животът е по-сложен. Никога в своята история България не бе преживявала подобна разруха. И никога не бе имала по-малко на брой селскостопански животни! Можеше ли всичко това да не доведе мизерията!

Паралелно с този факт събуждащ по същество тревожни размисли, се видя, че и механизацията в селското стопанство бе погромена. Тракторите от 54 000 през 1989 година оредяха до 25 000 за година-две по-късно; комбайните от 14 200 броя останаха 7000, а седемте бригади селскостопанска авиация бяха приземени и почти разформировани. 

Но защо припомняме всичко това, което в десетилетието от 1989 година бе непрежалима болка на всеки български стопанин, за който земята винаги е била майка-кърмилница?

Припомняме го, защото там е заровена

истината за днешните реалности; 

защото истинската цел на благодетелите от плана „Ран-Ът“, който се превърна в Конституция на т.нар. преход, както и техните послушни маши от „българския политически елит“, след като осъществиха външна поръчка за безмилостното унищожаване на индустрията, на социалната и образователната системи, на здравеопазването, културата, духовността и най-вече на индустриалния интелект на нацията, днес протягат хищните си ръце към раздробената на близо 20 милиона парчета земеделска земя! Всичките законодателни инициативи от тогавашните кърджалийски времена до ден-днешен са просто червеният килим, по който тържествено преминава траурната процесия на погребението на България. 

Днес, 70-80% от българите живеят в условията на несвършващ недоимък и са принудени, заради оцеляването, да продават своята наследствена, върната в реални граници, бащиния. Припомняме всичко това, защото най-ярко откроява и обяснява истинския замисъл на онзи тотален натиск да бъде върната земята в реални граници, под благовидния демократичен предлог, че така ще бъде възстановена справедливостта за отнетата от държавата земя от законните й собственици. Днес става ясно защо бяха пренебрегнати всички правни възможности за превръщането на ТКЗС-тата и Агропромишлените комплекси в акционерни дружества, със съответния дялов капитал на собствениците на земя, която бе комасирана, вярно, чрез принуда, но никога не е била национализирвана в онези 45 години. Не можеше ли по този начин да бъдат запазени и активите, и фондовете, и животните, и машините, с които беше съоръжено българското селско стопанство?

Можеше! Но е казано: „Горко на победените!“ 

А победителите, точно към този народ нямаха никакви сантименти.Някога те не успяха да превърнат София в картофена нива, сега обаче случаят им даваше възможност да приложат без уговорки своя колонизаторски опит над този народ, дръзнал да въведе само за 1989 година в селското си стопанство основни фондове на стойност 1 млрд.долара*! 

България в техните разчети бе планирана като неоколониална територия. Социална структура на обществото в нея се предвиждаше да бъде горе-долу в следните разчети: от 5 до 10% от населението можеха да бъдат относително заможни; 15-20% от хората трябваше да бъдат винаги в зоната на постоянна несигурност. Останалите 70-80% българи, оставаше да бъдат прегърнати от прелестите на унищожителната материална нищета. 

И се случи обратното на писаното от поети и фислософи. Завъртяха се камъните на геноцидната машина и според винаги безпогрешната статистика на ЦРУ за 30 години България счупи всички рекорди по разруха и смъртност на собственото си население: 21% от него се пресели завинаги „отвъд“; (гурбетчиите са на отделна сметка); потрошени бяха основни фондове, с които разполагаше държавата на стойност 155 млрд. долара*. Но именно този най-голям процент от българите, наречени „лузерите на прехода“ имаха да извършат още една задача, преди да бъдат премляни между камъните на чудовищната мелница.

Те бяха получили земята си в реални граници и сега, в новите условия, без хляб и поминък, щяха по принуда да се окажат онзи фактор, чрез който в условията на т.нар. „свободна воля между продавач и купувач“ трябваше да задвижи трансмисиите за преминаване на българската земя в чужди ръце. 

Ако това все пак бе разположено във времето, като дългосрочна цел, в близък план трябваше да се решат две не по-малко важни задачи, с непосредствен ефект: България трябваше да бъде изключена като конкурент на пазара за земеделска продукция и неминуемо да се превърне в пазар за такава. 

Пазар за 8 милиона души, но все пак, пазар!…

Пътъом предстоеше да бъдат удовлетворени и щенията на хиените на българския преход – някогашният Втори адвокатски колектив! Неговите кадри бяха наемниците, които виждаха в задаващия се съдебен хаос от кромоли и делби при наследството за земята, възможността за нескончаеми дела, което разбира се означаваше много клиенти и много пари! И те, честните частници, си ги заработиха. Много от тях са вече в един по-добър свят и ако случайно все пак не са се оказали в праведния Рай, който приживе им обещаваше демокрацията, дано поне казаните с катрана да не са на особено силен огън. Нейсе!

На това място,

колкото да си поеме дъх читателят, 

искам от първо лице да припомня две свидетелства. Реч е за две срещи с две конкретни личности. Срещите са отдалечени една от друга с цели 20 години, и ако ги припомням, то е защото става дума за хора с огромен принос за онази България, която загубихме, и заради изумлението и болката им от предателството на онези, които копаха гроб на България, но първи легнаха в него. 

През 1993 година в битността си на главен редактор на сп. „Железопътен транспорт“, в късните дни на април, бях със семейството си на едноседмична почивка в Паничище. Почивната станция там бе една от големите гордости на Българските държавни железници. Строена като профилакториум и място за отдих на работниците от състава на ЖП управление – София,обзаведена по най-високите образци на мебелостроенето и вътрешната ахитектура, тя бе не само един изключителен образец на социалистическото почивно дело, но и свидетелство за отношението на тогавашните ръководители на БДЖ към проблемите на здравето на железничарите – от кантонера, до генералния директор. Но не това е важното в случая. 

Когато пристигнахме със съпругата и тригодишния ни син, в съседния апартамент до нас вече се бе настанил Васил Цанов – най-дългогодишният министър на транспорта, при който отрасълът записа най-високите си успехи в историята на българското икономическо развитие: СО МАТ, БМФ, БДЖ, БГА „Балкан“ и Главно управление на пътищата – това бе съставът на строгата, мотивирана бойна армия на транспортния отрасъл, която Васил Цанов с такт и крепка воля ръководеше в продължение на повече от 14 години.

Васил Цанов не бе сам, с него в Паничище бе и съпругата му Пенка и едно малко момиченце, внучка на една от дъщерите им. Децата и жените много бързо скъсиха дистанцията, допаднаха си, намериха своите си игри, теми и разговори, а ние, по мъжки, нагазихме в дебрите на политиката. Съветският съюз бе вече история, а заедно с него и Варшавският договор и СИВ. Неясната абривиатура СНГ (Союз независимых государства) някак не вдъхваше доверие, а покрай границата бушуваше и войната в Югославия. Разговорите ни не изключваха процесите в отрасъла, който отдавна бе започнал да се задъхва, но все пак, най-често се въртяха около възможностите за избор на път за България в тогавашния не по-малко объркан свят. В тези разговори забелязах, че станеше ли дума накъде ще върви България, Васил Цанов някак бързо помръкваше, отместваше поглед и винаги една въздишка бе отговорът на моя въпрос. Но аз упорствах, додето един ден той забави крачки по пътеката между рилските борове, по която вървяхме, после се спря, поогледа се, и тихо, сякаш по-скоро на себе си, каза: „Луканов знае!“Помълча малко и добави: „Към Европа ще е, но… цената е много висока! Германците искат да нямаме черна металургия и машиностроене. Французите – земеделие и преработвателна промишленост!“…

На това място не помня дали не изругах грубо, но нещо такова ще да е било, защото после примирено попитах:

Ами тогава, какво остава за нас?

Сега осъзнавам, че не само тонът ми не е бил най-подходящият. Ситуацията беше драматична. Пред мен стоеше човек, който се чувстваше дълбоко наранен, който приемаше очертаващата се реалност като катастрофа, като едва ли не лична обида, но в същото време осъзнаваше, че няма сили нито да я отмени, нито да отговори на обидата. После, без да продума, Васил Цанов се обърна и тръгна обратно по пътеката. Той вървеше пред мен, а аз не бързах да го застигна. Бе чувствителен човек. Крачех на десетина метра след него и гледах как под зелената винтяга раменете му потръпват. Свечеряваше се и може да е било от планинския хлад. По този въпрос повече и двамата не отворихме дума.

Минаха 20 години. 

И пак, някъде в края на април, се озовах този път във Враца. Бях втори в листата на „Коалиция за България“, кандидат за народен представител в предстоящите тогава парламентарни избори за 42-ро Народно събрание. С Цветелина Дамяновска обикаляхме областта, градчетата и селата, а водачът на листата Янаки Стоилов имаше отделна от нас програма. Цвети беше председател на Общинската организация на БСП и поне в моите очи авторитетът й пред партийните членове бе несъмнен.

Днес няма да сме заедно – каза ми тя. – Ще останеш за среща с Владимир Пешев. Голям почитател е на „Нова Зора“ и е много заслужил човек. Бил е секретар по промишлеността към ОК на БКП и по негово време са строени мощностите в Козлодуй, във Враца, в Мездра… – Няма да съжаляваш, усмихна се тя. После тръсна гарвано-черната си коса, приглади я с привичен жест, кимна на Ванката и Бако и поеха.

Останах на срещата и дълго разговаряхме с инж. Владимир Пешев – човек знаещ и можещ. Образът на хора като него днес е чудовищно изкривен от пропагандата. Лаконичен и точен инж. Пешев само веднъж си позволи при неколкократните ни срещи малко по-освободен изказ в общуването. Не помня как потръгна разговорът ни, но той ми разказа за последната своя задгранична командировка като генерален директор на бившия комбинат „Гаврил Генов“ в бившата вече Германска Демократична Република. Та запътил се той за Германия, но на аерогарата случайно срещнал Тодор Божинов – бивш министър и значим фактор по онова време, задачите на което изпълнявал и той. Божинов се връщал от Германия. „Като разбра, казва, че и аз съм се запътил за там, направо ме отряза: „Връщай се! Няма смисъл да ходиш там“. Като видя обаче колко се изненадах от думите му, добави: „Свърши се тя. Германците искат да нямаме черна металургия и машиностроене!“ Аз зяпнах: „Ами моят комбинат?“ – попитах плахо. „Той ще е един от първите, който ще бъде закрит! И няма да е единственият! Как ще се живее нататък, не знам. Французите искат да нямаме земеделие и преработвателна промишленост!“ 

При тези думи на инж. Пешев аз пък бях този, който буквално ахна. Всичко това бях вече го чувал и добре го бях запомнил. Шаблонно е, но ще го кажа: тези думи се бяха забили така дълбоко в съзнанието ми, че животът когато и да ме присетеше за тях, усещах как дъхът ми спира. И онази надежда за България, че все някак ще пребъде изчезваше във въртопите на неувереността. 

Пиша всичко това, без да съм искам разрешение от инж. Владимир Пешев. Оказа се, че в света на комуникациите човек най-лесно може да загуби пътя и към човек, когото уважава. Не съм разговарял с него, не съм го питал как се чувства той, човекът отговарял някога за строителството на комбината „Гаврил Генов“, за „Химко“, за ЧЛК „Веслец“, за АЕЦ „Козлодуй“, за още много други предприятия, които даваха хляб и самочувствие на хората от Враца и областта. Много отдавна някои от тези предприятия вече ги няма, а на други само руините на корпусите им свидетелстват за гигантската мощ на онази България, която загубихме. Или по-точно, която ни отнеха.

Спирам дотук. Предстои ми по-нататък да доразкажа несвършващата сага за съдбата на българската земя, за историческите дни на срама, глупостта и предателствата български; за да си отварят очите поколенията, които ще дойдат след нас. И ако Господ пожали българите, нека и те също като нас да се чувстват и да се наричат българи. Ако ли пък не – земята ни, макар и без народ с това име може би ще опази спомена за онази България, в химна на която Стара планина е горда, до нея Дунавът синей, Слънцето огрява Тракия и пламеней над легендарния Пирин!

Мила, Родино!…

Отче, пожали моя народ! Дай му сили и разум и въздай справедливост всекиму, според делата!

Амин!

*Източник – НРБ`89, „Кратък статистически сборник“, София, 1990 г., стр. 12

*Пак там, стр. 14

Пояснение: сумата 155 млрд. долара е при курс на лева на БНБ 0.90 лева за 1 американски долар. Общо основните фондове на НРБ в лева 1989 г. са на стойност 141 млрд. лева; 

Само в отрасъл „Селско стопанство“, основните фондове за 1989 г. са 10.5 млрд. лева, което при посочения курс на БНБ прави 11 милиарда и 600 милиона американски долара.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели

Д-р Илия Илиев27.12.2019 • 09:00

Всичко може да се очаква от невменяеми, водени от душевно болни

Няколко години след разпада на социалистическия блок, въздигането на САЩ за хегемон и ЕС на величествен пиедестал, там се появиха прогнози, че скоро ще поемат по пътя на СССР към саморазпад. През 1994 г. и „168 часа“ писа, че „левите и десните партии ще допуснат стрелба по демокрацията“. Елитите имат силни властови позиции, но имат тежки отговорности и грехове пред управляваните. Усещат се разклатени, а за оцеляването си не разполагат с демократични средства. Остават недемократичните, прилагат се все по-често. ЕС все повече заприличва на ЕССР.

Военно-политическият съюз НАТО шумно скърца и трещи по шевовете. Дрънчи заплашително с оръжия, увеличава военните си бюджети за още, но политическата дезорганизация не може да се скрие. Съмненията, че на много важната за алианса Турция вече не може сериозно да се разчита, са основателни и подкрепени с факти. Президентът на ядрената Франция Макрон държи на крайно тежките си думи, че „преживяваме мозъчната смърт на НАТО“, Европа стои на ръба на пропастта, а на САЩ съюзниците вече не могат да разчитат да ги защитава“. Катастрофично!

С нарастваща сила и ускорение в мозъците на победилите в Щатите и Европа ляво-десни либерали се завихря въпросът „Какво да се прави?“. Появи се още през 90-те години, но разумен отговор не се предложи. Не се организира обсъждане, дори обозначаването на въпроса на официално ниво не се допусна. Край на историята, победният поход на глобализма е неудържим, либералната революция няма алтернатива! Както често е бивало, драматичният въпрос се заобикаля, за да не се постави неизбежният – „Кой е виновен?“.

Заради нетърпимо болезнените отговори във въображението на властимащите неолиберали и обслужващия ги пропаганден пояс. Особено за ресурсно осигуряващия ги финансов капитал. Без верните отговори на въпроса „Кой“ не е възможно решаването на „Какво?“. Деструктивните процеси обаче не спират, а се разширяват и задълбочават навътре в лагера на „окончателно победилите“. Налага се назначаването на външни врагове и вътрешни виновници. Напред по пътя на тоталитаризма! Под знамена с цветовете на дъгата, въоръжени с „единствените ценности“.

По леко осъвременени модели, прилагани по времето на агресивните национализми, достигнали върховни успехи с фашизма и национал-социализма в повечето европейски страни. С множество елементи, типични за съветския болшевизъм и китайски маоизъм. В основата на европейските и азиатските практики лежи обединяващата троцкистка теория за перманентната революция и насилственото налагане на глобализма без оглед на жертвите. През 1914 г. именно Троцки предлага създаването на Съединени Европейски Щати, обсъждана и днес тема в ЕС.

„Аз не съм евреин, аз съм интернацио­налист“, казва той. Днес думата е заменена с глобалист. И Сорос като Троцки е такъв. У нас за 30 г. от осем премиери трима са същите. Още няколко цитата от този интернационалист: „Най-безспорната черта на революцията е пряката намеса на масите в историческите събития“ – вярно е обратното – масите са потърпевши. Както е и при либералната лъжедемокрация, при която демосът не властва, а само участва в своя вреда в някакви събития, манипулиран от хитри елити.

„Чукът троши стъкло, но кове стомана“ – натрошиха много милиони съдби, не се получи стоманеният строител на комунизма. Не се получава сега и атомизираният безполов и безроден индивид, но чукачите не спират да млатят и коват. „Терорът става абсолютно необходим“ – ето го „червеният терор“ след 1918-а в Съветска Русия, „Нощта на дългите ножове“ и Операция „Колибри“ на Хитлер през 1934-а, „Културната революция на Мао след 1966-а.

Тогавашните форми са освежени посредством „меката сила“ през медиите, културата, социалните мрежи, НПО-та на Сорос, точковото влияние и активните шпионски мероприятия. Резултатът обаче е същият – геноцид. Макар днес да се провежда главно чрез влудяващо влияние върху умовете на масите. „Случва се да се побъркат до невменяемост отделни хора, но ще стане още по-лошо – цели народи ще се побъркат до невменяемост“, пише Достоевски.

Позна геният! Обясни и защо: „Ако няма Бог, значи всичко е позволено“. Репресиите върху руското православие са чудовищни, такива са и по отношение на будизма в Монголия и Китай през XX в. Католицизмът перфидно се потиска в Европа, сегашният папа нехае, вече го наричат еретик. Под непрестанни удари днес е Православието в Източна Европа, най-активно съдейства т. нар. вселенски Вартоломей, по същество разколник.

И както е казано в комунистическия химн „Интернационала“: „Държавата ни угнетява – законите са против нас… Но стига толкова търпение, ний старий свят ще разрушим. “ Долу държавите, не важат законите им за неолибералите! Кои са посочени за угнетени? Най-общо малцинствата, различните по някакъв реален или измислен белег. Те са ударната маса за разрушаването на държавите, обществата, семейството. Чрез насилие се рушат общите правила и традиции за успешно съжителство, единните представи за делници и празници.

Обществото е кулутрно единство, в него е ясно кой е свой, а кой чужд. Неолибералите са чужди и при това са жалко малцинство, макар и с премного властови инструменти, осигурени от финансовия и транснационалния капитал. Ето пак Троцки: „Ако си отидем, така ще затръшнем вратата, че цяла Европа ще потрепери!“. Днес увеличават примесите от чуждото и враждебното чрез заблудите за мултикултурност и толерантност. За да потиснат рефлексите за самосъхранение, установяват беззаконие при вкарването на нашественици от Азия и Африка.

Както преди болшевиките и хунвейбините, неолибералните партии и политици не си спират пред нищо. От страх от възмездие преди всичко, за предателство и геноцид присъдата е ясна. Значи от същото – още повече! Да се свали колкото може повече раждаемостта сред коренното население е особено важна задача. И ето: гейбракове, смяна на пола, много полове, промиване на детски мозъци. Повече престъпност, още мигранти,, пълна несигурност, култура за бездетност във вид на childfree. Нуждаем се от повече психиатрични клиники, заяви Доналд Тръмп.

В TMIN Майкъл Снайдър пише: „Решихме, че Бог не е важен… Изместихме акцента от семейството, вярата и патриотизма и вместо това станахме крайно „аз-центрирано“ общество… Нашата много нещастна нация бързо става още по-нещастна… Смъртността от отчаяние далеч надхвърля всичко, видяно в Америка от началото на XX в… Решихме, че децата не са важни, сега нашият прираст на населението е отрицателен и една трета от всички американски деца живеят в семейство без баща…

Самоубийствени „европейски ценности“. Перманентен натиск от Вашингтон и Брюксел за прокарване на Истанбулската конвенция и Закона за социалните услуги. Отскоро и на „Зеления пакт за Европа“, който също би имал геноцидни последствия в страните от ЕС. Неолибералният фашизъм в Америка и ЕС се отличава от предишните му форми главно с това, че е насочен не само навън, а навътре към изтребване на собствените населения. Точно според троцкисткия модел. Който и сега, както тогава в СССР и Китай, неизбежно води до икономическа криза и разруха.

В страните от ЕС пречат националноотговорните сили. Пак Троцки: „Трябва безпощадно да се избиват руските националисти!“. И не само руските. Знаят либералфашистите откъде ще им дойде. Друг съюз е виждал през 1849 г. Юго, не ЕС: „Ще дойде ден, когато всички нации на континента без да губят отличителните си черти и великолепни своеобразия ще образуват европейско братство“. Нациите, не индивидите. Помежду си, а не с друговерци и чуждоземци.

Без НАТО неолибералите не виждат как още известно време могат да държат поне в относително подчинение народи с различни интереси и ценности. Без плашилото и едновременно обекта за агресии Русия не става. Тя пречи, дразни и най-вече плаши западните европейски страни със самото си съществуване. Особено британците, англоамериканците. Дружни европейски войни срещу нея под водачеството на Карл XII през XVIII в., на Наполеон през XIX-и и Хитлер през XX-и. Непрекъснати са санкциите срещу Руската империя, СССР и РФ днес.

По измислени поводи, без факти, с голословни обвинения, но злобно и натрапчиво. Колкото повече издишат неолибералните балони с конвенции и „ценности“, толкова по-агресивни стават политолигархиите им спрямо Русия. Която все пак не е „газова империйка“ и с „разъсана на парцали икономика“. Според публикация в U.S. News в класацията на най-мощните държави в света, оглавявана от САЩ, Русия е посочена като втора, а Китай е на трето място.

Наистина либералфашистите могат и да затръшнат вратата не само на Европа, всичко може да се очаква от невменяеми, водени от душевно болни. Нищо не е по-страшно от активната глупост, прав е Гьоте.

Румен Воденичаров23.12.2019 • 09:00

Предвижда се започване на захлаждане, което ще бъде в „разгара“ си към 2050 г.

Европа не се самоубива за първи път. Веднага след Първата световна война (ПСВ) немският философ Освалд Шпенглер (1880-1936) написва книгата „Залезът на Европа“, в която предсказва смъртта на европейската цивилизация. „Културата се намира в душите на хората. Скъса ли се нишката между ценностите и хората, цивилизацията е обречена и загива – пише преди 100 години той. Когато техниката заменя Човека, в него не остават духовни сили за култура. Тя умира, преминавайки в технокрация, безсмисленост и безплодие“.

Този песимизъм на мислителя Шпенглер е породен от 17 милиона жертви и 20 милиона инвалиди в резултат на Световната война. Християнството е в криза. Католическите църкви започват да се изпразват. В Русия след революцията болшевиките налагат атеизъм. След ПСВ Европа загубва моралното право да бъде световен лидер. Новият лидер е Америка. Мястото на световната религия – християнството, се заема от нови „религии“: социализъм, националсоциализъм, национализъм… Марксизмът става привлекателен за образованите младежи. Фашизмът и национализмът обединяват гражданите на една страна, но разделят народите на Европа. А богът на парите обрича света на бъдещи катастрофи.

Второто самоубийство на Европа е още по кърваво. Втора световна война (1939-1945 г.) със 71 милиона жертви, от които 26 милиона в Русия, 6,2 милиона в Полша и 12 милиона в Германия. Секретните документи от това време показват, че и в двете световни войни народите на Европа са станали жертва на британските интриги и безразличие към съдбата на славяните.

Последва един мирен период на т. н. Студена война. Той завърши с налагане на неолибералния модел, разпадане на Съветския съюз и разширяване на Европейския съюз. Постъпките на западния човек започнаха да се обуславят от индивидуализъм, хедонизъм и материализъм. Европейското християнство продължи да запада. Абстрактните идеали, залегнали в програмите на политическите партии, отстъпиха място на лидерска политика и неудържим стремеж за властване на едно малцинство. Едни го наричат корпоратокрация, други „дълбока държава“(deepstate). Това малцинство налага безцеремонно глобализма на европейските държави, спекулира с демокрацията и използва парите за обработка на медии, политици и демократични сили. Далечната му цел остава изчезване на националната държава.

В стара Европа преклонението пред бога на хедонизма и сексуалните наслади доведе до разпадащи се бракове, разпадане на семейството като институция, функционална неграмотност, СПИН, епидемия от бременност на малолетни, социална изолация на хиляди… „Знанието – казва руският философ Александър Дугин, се смесва с материални елементи и става симбиоза между разбираемо и неразбираемо. Нашият свят стремително се дебилизира“. Необразованите хора вече нямат принадлежност към нацията. Те могат да бъдат поведени като стадо както за патриотични, така и за разрушителни дела. За такива хора има и нов термин „Шипълс“ (Sheeples) – от „овца“ и „хора“. Украинците отново се тълпят на Майдана. Дали всички са наясно, че този път, благодарение на Сорос и компания, те са на път да загубят най-плодородния чернозем на света като го препродадат на ТНК за добив на шистов газ само и само да не зависят от руския Газпром?

Европа има други проблеми. В Европейския съюз се е възцарило нещо, което може да се нарече „екопсихоза“, „еколудост“ и дори „еко-бесие“. Учените-климатолози са на мнение, че „глобалното затопляне“, на което ние сме свидетели през последните години има малко общо с човешката дейност. Но политиците в Европейската комисия и Европарламента са приели „зелената религия“ и продължават да пренебрегват доказателствата, че промените в климата се дължат на съвсем други фактори като активността на процесите в Слънцето, наклона на оста на Земята, вулканичната дейност и др. Смяната на затопляне със застудяване е циклична и даже има обратна връзка. А въглеродният диоксид се отделя и поглъща предимно от океана и е полезен за всички зелени растения.

Но „климатичните вещици“ не мирясват. На 28 ноември т. г. едната, г-жа Урсула фон дер Лайен, заяви високопарно в Стасбург, че „ЕС има амбицията да бъде първият голям икономически блок, който да достигне до нулеви въглеродни емисии в 2050 год.“ И прокара резолюция, подготвена преди месец на Мадридската среща по климата: „За извънредното състояние в областта на климата и околната среда в Европа и на планетата“.

Ако едната „вещица“ определи този план като „дълъг и неравен път“ като този на програмата „Аполо“ за полета до Луната, то другата, г-жа Кристин Лагард, преминала от МВФ в Европейската централна банка (ЕЦБ), подсказа, че ще става въпрос за много пари. „ЕЦБ от днес ще се бори не само с инфлацията, но и с глобалното затопляне. Ние сме обречени да успеем!“ – въодушеви евродепутатите тя.

Резолюцията беше приета с 429:225 гласа. Ако това беше само рамково и пожелателно решение на Европейския парламент, нямаше защо да оспорваме хипотезата за „глобалното затопляне“. Но вече се подготвя „климатичен закон“ на ЕС, който ще бъде приет през март 2020 г. и който „ще направи прехода към неутрален климат необратим“. И тогава за страните от ЕС, ратифицирали, но неспазващи Парижкото споразумение, ще започнат санкции. Междинната контролна цел е намаляване на емисиите на ВД с 50-55% до 2030 г. (Green Deal).

Прочетох проекта за текст на въпросната резолюция (Draft­ResolutionСОР 25) на ЕП. Реакцията на всеки просветен европеец би била смесена: смях и гняв. Убедете се сами!

– Прекратяване директното и индиректното субсидиране от държавата на изкопаеми горива

– Затваряне на въглищните електроцентрали до 2030 г.

– Спиране на продажбата на автомобили с двигатели с вътрешно горене до 2035 год.

– Стратегически план за намаляване на емисиите от метан, които са 10% от парниковите газове в ЕС, чрез рязко намаляване броя на кравите
(всяка крава отделя по 500 л метан дневно)

– Въвеждане на въглероден данък (по 75 евро/тон ВД) за напълване на „зеления“ фонд на ЕЦБ, който ще възлиза в началото на 100 млрд. евро и ще подпомага по-бедните източноевропейски страни, вкл. България, за да намалят емисиите на ПГ.

Тези мерки са не само самоубийствени за ЕС, но и безумни. Австралийският опит показа само за две години (2012-2014 г.), че с подобни радикални мерки токът поскъпва двойно, а стоките стават неконкурентноспособни. Австралия отмени всички ограничения и си запази азиатските пазари. Преди години, по време на културната революция, китайците изтребиха врабчетата, но се оказа, че с безумната програма са разбили цяла хранителна верига и се наложи да ги развъждат отново. И сега не липсват безумни предложения за запазване на климата като складиране на ВД под земята като сух лед или добавяне в храната на кравите ферменти, които да блокират отделянето на парниковия газ метан?!

Естествено, съпротива срещу това климатично самоубийство на Европа ще има. Нито скандинавците и швейцарците ще си изколят кравите, нито германците ще престанат да произвеждат автомобили, нито Полша ще си затвори каменовъглените мини и централи (80% от икономиката е на въглища). Впрочем Полша е единствената страна, която отхвърли категорично определението, че „икономическият ръст основан на изкопаеми горива, е остарял (outofdate)“. И така Резолюцията на ЕС за „извънредното положение с климата “ подписаха 28 страни. Засега Полша беше оставена на мира и за друго, тя трябваше да бъде успокоена, за да остане флагман на русофобията.

А защо целият план на ЕК е безумен. Населението на Европейския съюз е само 7% от световното население (511 млн.) и с коефициент на раждаемост 1,5 вместо 2,1 в 2050 год. ще бъде с 50 млн. по-малко. Европейската икономика е отговорна само за 9% от световните емисии на парникови газове. Дори и да се изпълни амбициозният план на Урсула и Кристин, европейският пример няма как да стане заразителен за големите производители: Китай, Индия, Япония, САЩ, Русия. Климатът на планетата и след 2050 г. ще остане без видима промяна. Само Газпром би загубил от въглероден данък за метана 3,8 млрд долара в 2030 г. Но има и една подробност. С радикалните мерки енергийният внос на ЕС от 55% се очаква да спадне на 22%, т. е. руските тръби с природен газ на Северен и Турски поток няма да бъдат пълни и без да се подновяват санкциите.

А освен това климатолозите предвиждат започване на захлаждане, което ще бъде в „разгара“ си към 2050 год. Съответно съдържанието на ВД в атмосферата ще намалява, защото равновесието ще го насочва към повърхността на океана. Но бъдете сигурни: „климатичните вещици “ ще кажат веднага, че това е резултат от техния стратегически план за чиста от въглеродни емисии планета.

Къде сме ние? България, разбира се, подписа (но не е ратифицирала още) Парижкото споразумение. Учудващо е гласуването на българските евродепутати. Левите (С. Станишев, Ел. Йончева, Иво Христов) подкрепят резолюцията за „извънредно положение с климата“, а десните (Ал. Йорданов, Р. Кънев, А. Джамбазки) са против. Кои защитават националните интереси? Премиерът Б. Б. е много доволен, че т. н. „енергиен микс“ ще си определяме сами. Но вижте как изглежда енергийният микс на ЧЕЗ през 2019 г., например: 55% от Мариците, 15% от АЕЦ „Козлодуй“ и по 5% от водните, вятърните и фотоволтаичните централи. Познайте какво ще се случи, ако затворим централите на лигнитни въглища? Токът ще поскъпне най-малко 2 пъти. Да не говорим за служителите в ТЕЦ-овете, които този път могат да пристигнат в София с кирките, за да попитат министър председателя, защо евентуално купуване на втечнен шистов газ от САЩ или Украйна (ако започне добив) ще бъде по-изгодно от това да получаваме енергия с наши въглища (подобно на поляците), запазвайки десетки хиляди работни места. И късно ли е някой да понесе наказателна отговорност за спирането на 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй“ и за протакането на проекта АЕЦ „Белене“, след като атомната енергия ще продължава да бъде спасителна за България?

Не пазарувай. Има един момент на 24 и 30 декември, когато всички хора и мъртъвци излизат да си купят храна и нещо пластмасово. Ти не го прави. Алтернативата е да пазаруваш нощно време – денонощни хипермаркети има, приключението да си почти сам в магазина е достойно за филм. Тълпата е месо, касите в хипермаркетите са месомелачка, не влизай в този улей на гадната радост, че си жив и ще акаш повече на Коледа. От което не печелиш ти.

Мартин Карбовски | 08/12/2019

Подкрепи свободното слово

Подкрепете независимата журналистика. Свободата има нужда от съмишленици.

Във всеки човек живее по една Грета. Ако Грета беше истинска, щеше да ви напише това преди Коледа.

1. Не пазарувай. Има един момент на 24 и 30 декември, когато всички хора и мъртъвци излизат да си купят храна и нещо пластмасово. Ти не го прави. Алтернативата е да пазаруваш нощно време – денонощни хипермаркети има, приключението да си почти сам в магазина е достойно за филм. Тълпата е месо, касите в хипермаркетите са месомелачка, не влизай в този улей на гадната радост, че си жив и ще акаш повече на Коледа. От което не печелиш ти.
2. Не карай кола. Стой си вкъщи или в някоя хижа. Загубата на време в задръствания е нищо в сравнение с унижението да се буташ пред мол “Парадайз”, откъдето те пращат на паркинга на “Била”, откъдето ти казват, че няма места. Ако не бяхме учтиви жертви, някой в София щеше да взриви поне “Била” и Кметството на този лаком и задъхан град, който изсмуква всяка друга наша територия. Алтернативата е да се кара кола и да се пазарува нещо за ядене след 20 часа в работен ден. Всичко друго е кошмар.
3. Празнувай с малко. Коледа е постен празник, как така всички харчат по три заплати и и още три потребителски заема, за да напазаруват подаръци? Няма логика един празник да изяжда всичките ти спестявания, обръщайки ги в стеатозен черен дроб. У нас има някакво напъване да се преяде на всяка цена, защото Исус се е родил. Ако бяхте богати хора това напъване щеше да е просташки оправдано. Но когато и бедните се напъват да пукнат от ракия и месо на Коледа нещата стигат отвъд гротеската.
4. Долу рекламите! Всеки ден едно много свенливо и чаровно момиче по бански те кара да купиш моторна резачка. Минаваш покрай нея и винаги като кучето на Павлов ще свързваш моторната резачка с една безплатна нейна усмивка и сексуално предложение. Накрая купуваш резачката. И си пак същият чикиджия, но с минус 120 лева. Къде е сега тая резачка? А момичето от рекламата, къде ли е?
5. На децата – малко. Малки подаръци и книги са по-красивата идея за децата, но никой не го знае. Детето живее в свят на екрани и екструдиран полиуретан. Малките подаръци създават стремежи, ограниченията – характер. Подарявайте приключения и спомени извън мръсния и грешен град. Пак ще ви излезе скъпо, щом така го искате.
6. Коледа отдавна не е човешки празник. Коледа е празник на опаковъчната машина. Опаковката трови един път природата, трови усещането за логика и черпи ресурс по- голям от самата стока. След две торби стока, забележете – остават две торби опаковки. Дори да сте най-големият враг на планетата пак щяхте да усетите, че нещо не е наред. От един закупен прост салам остават пет вида остатъци – хартиен етикет от негоряща хартия, пластмасова трудна за премахване опаковка, самата неядлива обвивка на салама, касовата бележка, найлоново пликче за салама. Това е кошмар, администриран от някой луд човек. Не е нужно да си еколог, за да се притесниш. Не е нужно и да спреш да ядеш салам, да спреш да раждаш деца или да станеш Грета. Просто помисли чий празник е това. Това е празник на ужасния капитализъм, който убива планетата. Не е нужно да живееш в социализъм по този повод. Но пак помисли. 
   Има и други възможности. Защото знаеш ли какво се случва? Най-богатите нации крадат нефта на бедните, после продават най-много нефтена пластмаса на бедните, после богатите идват при бедните и почват да им проповядват еко-комунизъм. Много нечестно. От този процес бедните губят два пъти, богатите печелят два пъти, а накрая богатите се оказват и морални стожери.
7. Трапезна еднаквост. Ако се разходите по масите на приятелите си по Коледа и Нова година ще видите, че саламът и кашкавалът, и алкохолът, и хлябът са еднакви, с малко вариации. Това е конвейер, скука и безсмислие. Ако сте гастроном, измислете нещо друго. Скарата по Коледа е празнична безпомощност. Задължителна ли е? По-добре потърсете риба-фугу. Ще се забавлявате различно.
8. Заколете прасе. Изяжте дроба и сърцето му, докато мърдат още. Нещо такова пробвайте. Всичко друго ви прави тълпа. Мразете тълпите, дори когато протестират срещу климата. Силно и честно.

Ваша Грета от Толбухин.

Г-н Воденичаров, вие сте сред основателите на Съюза на демократичните сили, но малко по-късно го напускате. Защо?

Аз напуснах, но трябваше всички да напуснем. СДС беше коалиция и тя се направи за първите демократични избори. След това ние трябваше да си кажем довиждане и всеки да се заеме с партийно строителство на всичките тези партии, които участваха като съставни части на СДС. Но имаше хора, които искаха да използват инерцията на тази народна поддръжка тогава. Някои и досега я използват, както виждате Александър Йорданов в момента е евродепутат.

Аз напуснах, защото този див антикомунизъм изобщо не ми допадаше и тези хора, хулейки това което е било до 1989 година, се подиграха и с моя труд, и с труда на цялото поколение като мен. Ние може да не сме били комунисти, но ние работехме съвестно и бяхме патриоти. И България в онова време преживя един доста интересен период, който аз наричам Българският Великден на Двадесети век.

А СДС стана партия след приватизирането му от Иван Костов.

Изминаха 30 години от така наречения Преход. Действително ли се промениха нещата или се извърши т.нар. подмяна?

Е, то се очакваше да стане подмяна, защото връзките и контактите със западни фирми и западни политици бяха в ръцете на тези, които предахоха властта на новите демократи. Но че нашият преход е погрешен, мисля, че всички са наясно, защото не може за 30 години да се въртиш на едно място.

За първите 30 години след 1944 година, когато България излезе от Втората световна война, ние открихме АЕЦ. Имахме атомна енергетика! А това означава да имаш специалисти със средно оразование, които да строят, инженерен състав, учени и всичко останало. Ние бяхме постигнали едно завидно ниво. Въпреки тоталитарната система! И въпреки безмислените команди, които понякога даваха членове на правителството.

А сега? Сега не достигат пари за образование, медицина, полиция, защото не произвеждаме. Ние правим дреболии. Което е хубаво, ако имаш и нещо по-съществено като машиностроене, енергетика… Вместо това ние се поддадохме на натиска, затворихме четирите атомни блока, от които два не бяха за затваряне и прекъснахме търговските си връзки с най-големите си партньри – страните от бившия Съветски съюз и Близкия изток.

Да поговорим за една интересна фигура, тази на Джордж Сорос. Разкажете за срещите си с милиардера.

С милиардера аз имам три-четири срещи. Първата беше тук, в резиденцията на американския посланик, когато се запознахме и може би съм му станал симпатичен. Втората беше в Ню Йорк, бяхме поканени на вечеря с дъщеря ми при него. Тогава той замисли аз да поема фондацията “Отворено общество”, а Георги Прохаски да стане програмен директор. Но аз бях избран във Великото народно събрание за друго – да правя новата конституция. Заявих на Прохаски нека да продължи той да си бъде изпълнителен директор, пък аз известно време ще бъда програмен. Така че аз бях програмен директор няма и 8 месеца.

Кога беше създаден българският клон на фондация “Отворено общество” и как работеше държавата с нея?

Фондация “Отворено общество” в България се създаде през 1990 г. и аз лично участвах в подписването на договора между филантропа Сорос и мисля, че Пирински беше от страна на правителството. Пирински и Луканов се бяха съгласили тази фондация да развива дейност. Като условието беше срещу 1 долар, вложен от Сорос, България да дава 3 лева. Изведнъж фондация “Отворено общество” стана по-добре отколкото някои български министерства. Той направи програми за писатели, за адвокати и други “без граници”, раздаваше пари наляво и надясно.

Но освен филантропската си дейност, Сорос създаваше паралелни структури. Примерно, структури в правното пространство по-силни от Министерство на правосъдието. В културата, по-силни от Министерство на културата, тъй като са по-имотни и могат да зарибяват повече български интелектуалци.

После се създадоха Институт за пазарна икономика, Институт за изследване на демокрацията, Институт за междуетнически взаимоотношения и т.н. Може до десетина да ги изброим като всичките те се захранват от бюджета на “Отворено общество”.

Как постъпваха средствата във фондацията и за какви проекти се харчеха парите?

Сорос може да е милиардер, но той не е разточителен и искаше точно отчитане на всеки долар. И всяка година имаше много подробен финансов отчет за какво се харчи. Така че нямаше как да се крадне. Можеше само да се получи и да се отчете. Аз лично съм получил като програмен директор за 8 месеца по 200 долара, общо 1600 долара. Това ми е целият приход от фондация “Отворено общество”. Но мисля, че съм си ги заслужил, тъй като вършех известна работа.

Сорос се превърна в почти митична фитура. Има най-различни версии за влиянието му в Източна Европа. Наистина ли милиардерът има механизми за сериозно влияние?

Това е механизмът за сериозно влияние. Лансираш идеята за отворено общество. Тя е неолиберална идея, почерпена от трудовете на Карл Попър, неговият учител, така да се каже. И по-нататък частната инициатива дава възможност за реализиране на най-различни проекти. Но за сметка на това губят държавните институции. Т.е. създават се нови институции, много мощни финансово. И затова хора като Орбан и Путин напоследък видяха, че ако се продължава така, почват да се разяждат устоите на съответното правителство и затова въведоха някои ограничения, които не са приятни за Сорос. Но пък ще запазят унгарската, респективно руската самостоятеност.

Истина ли са слуховете, че Сорос е играл на валутния пазар в края на 1996 г., доларът достига 3000 лева и пада правителството на Виденов?

Истина е, не мога да кажа с точно колко е играл. Но във всички случаи сумата в сравнение с неговите други спекулации е мизерна, от порядъка на 100 милиона или по-малко от 100 милиона… Как го направиха този трик, също не мога да кажа…Вече доста се отдалечиха тези времена.

Означава ли това, че той може и да сваля правителства?

Може! Аз даже съм написал една статия, че той може да свали всяко правителство стига да направи такава валутна спекулация, че да разстрои националната валута. Това го пробва на няколко пъти – с Англия, с Малайзия, опита се в Русия да го направи. Трудно се рита срещу този ръжен, който той може да извади и да наложи напослушни за неолибералната парадигма правителства. Така че трябва много внимателно да се пипа, когато се общува със Сорос. Аз не бих казал, че той е изцяло отрицателна фигура, тъй като е помогнал и на много правителства и на много фондации от Източна Европа. Но неговата крайна цел, знаете каква е, лека-полека заличаване на националните държави и даване на превес на транснационалните корпорации. Наднационални правителства да определят бъдещето на света.

До какво доведе извършената привативация по време на Прехода?

Разрухата започна преди приватизацията на промишлеността. Започна с разбиването на едрото селско стопанство в България. Вие знаете, че едно време имаше ТКЗС, аграрни комплекси, които произвеждаха огромни количества плодове, зеленчуци и зърнени храни. Слушах наскоро заместник министър на земеделието, който твърди, че 70-80% от продовете и зеленчуците сега са внос. При това нерегулиран внос, при който се убива българският производител. Ние напремето бяхме големи производители на домати, на тютюн, грозде. Французите купуваха от нас вино да си оправят техните калпави вина. Българските домати бяха известни по цяла Европа, да не говорим за Русия. Всичко това беше погребано.

След което вече дойде ред на промишлеността. Но може ли да има пазарна икономика без пазари?! Става оксиморон. Нашите умишлено се отстраниха от руските пазари, от пазарите в Близкия Изток. Имаше заводи, в чиито дворове стояха чисто нови машини. Всичко това изчезна по Гърция и по Турция. Някои се облагодетелстваха. Други пък затваряха предприятието и моментално го нарязваха на скрап както е Полимери, примерно на Баневи. Нарязват на скрап уникални съоръжения, които вече не могат да бъдат направени. А заводите закъсаха и заради това, че попаднаха в неумели ръце. Част от тях, които можеха да произвеждат, директно фалираха.

Попаднаха в ръцете на най-различни младореформатори. Повечето от тях са наследници, деца или роднини на бивши комунистически величия. Има и много хора от СДС, които също се облажиха навреме и взеха каквото можаха. Любо Пъпката например, успя да бръкне в общинската банка и сега се подвизава някъде във Франция, доколкото знам. Евгени Бакърджиев… Аз изпитвам към тези хора непоносимост. Никога не съм говорил нито с Евгени Бакърджиев, нито с Иван Костов. Просто формално сме били известно време в един и същ Съюз на демократичните сили.

Защо изпитвате непоносимост към Иван Костов?

Иван Костов по начало е голяма грешка и беда, която нашето семейство поднесе на българския народ. Той не беше предвиден изобщо за народен представител. Но този, който беше предвиден, един доктор, почина само месец преди изборите. И тогава Костов беше включен на негово място. След което в НС той отприщи своята антикомунистическа реч. И така опротивя на народните представители, че когато се гласува първото правителство на Димитър Попов (тогава поименно гласувахме за всеки министър), за Иван Костов бяха 164 “за” и 162 “против”.

Тогава попитах моя брат Пирин Воденичаров: абе, ти, гласува ли за Костов? Той каза: гласувах, нали е от “Екогласност”… И благодарение на тази грешка на моя брат, Иван Костов стана министър на финансите. Хората започнаха да влизат с куфарчета в министерството, да излизат без куфарчета. След което настъпи моментът на приватизацията, при което вече не се знае какви пари са постъпили в неговите сметки. Това е една изключително зловредна личност. И за съжаление, ние сме виновни за това, че неудържимият възход на Иван Костов става факт.

Иван Костов не е глупак. Лошото е, че когато такъв човек, който не е глупак, започне да прави мръсотии, той може да навреди на цял народ. Както и направи.

И виждате, че неолиберализмът в България не работи, защото социалното неравенство се увеличава. Това, което имахме – солидарност, равнопоставеност, се изтри. Започна властта на парите, властта на мамона..

Румен Воденичаров е роден в Садово на 17 декември 1938 г. Завършва ВХТИ. След това работи в Института по органична химия на БАН и в Научноизследователския химико-фармацевтичен институт. През 1989 г. е избран за председател на Независимото дружество за защита на правата на човека. Съосновател на СДС. Депутат в 7-то Велико народно събрание. Закратко е бил програмен директор на фондация “Отворено общество” в България.*Маргарита Димитрова, Кристиян Гаров, Канал 3

Румен Воденичаров20.12.2019 • 09:00

Мистификация, измислена от елита, за да се печелят големи пари

Kогато през 1992 г. – на път за Новозеландските Алпи, се появихме с алпиниста Кольо Рапела на плажа в Сидни, забелязахме табела с надпис „Burning time-15 min“ (Време за безопасно препичане на слънцето -15 мин.). „Брей, че са напреднали озитата! – рекохме си ние. Контролират си даже събирането на тен, който ние най-безразсъдно и в излишък получаваме по рилските върхове. Озоновата дупка сигурно е нещо по-сериозно, отколкото ние сме си представяли.“

Но ето че изминаха 27 години и предупредителните табели на плажовете изчезнаха. Оказа се, че през 2019 г. озоновата дупка е достигнала минимални размери от 1982 г. насам. Климатичните промени намаляват, а не увеличават озоновата дупка. Канадското момиче Севърн Карлис-Сузуки, което по време на Конференцията по климата в Рио (1992), се страхуваше да излиза от къщи заради пробитата от Човека озонова дупка, порасна и отдавна се излежава без страх по плажовете. Протоколът от Монреал (1987), забраняващ употребата на фреони и подписан единодушно от 197 страни, се оказва напълно излишен. Само дето причини на страна като Съветския съюз колапс на цялата му хладилна промишленост – 100 млрд. долара загуби и 100 000 безработни. Но в същото време монополът и печалбите от „безопасните“ хладилни агенти на ТНК (концерна „Дюпон“) беше осигурен.

А обяснението защо озоновият слой над полюсите е два пъти по-тънък, въпреки че там няма хладилници и дами, пръскащи козметика с фреони, се оказа доста елементарно. Ами при този наклон на земната ос интензивността на космическото лъчение, разпадащо кислородните молекули (О2) за да образуват след това озон (О3) е минимално т. е. Антарктида е така да се каже „на сянка“. А фреоните, освен че ги няма в Южното полукълбо, са и тежички и трудно биха се издигали на 15-20 км за да разлагат озоновия слой. За останалото са отговорни до някъде температурата и променящата се циркулация на въздушните потоци.

След като психозата за киселинните дъждове и озоновата дупка изигра ролята си за възпиране ръста на бързо развиващите се икономики, транснационалните компании (ТНК) трябваше да намерят нова спирачка. И тя им беше предложена от услужливи „учени“, които докараха от девет дерета вода и изровиха хипотези на световни умове от XIX век (на математика Жозеф Фурие и химика Сванте Арениус) заедно с техните заблуди. Всичко се започна към средата на 70-те години на ХХ век с шокиращите доклади на Римския клуб (Club of Rome), които предизвикаха необходимата паника. Те размътиха главите на повечето хора, че в условията на промишлената революция, повишаването на температурата на Земята е неизбежно и то се дължи на отделяните от индустрията и животновъдството т. н. парникови газове (ПГ). Опасността от нов всемирен потоп ставала реална и са необходими спешни мерки.

Хипотезата за „климатичен апокалипсис“ беше подхваната от политици и държавни лидери. В училищата на Съединените щати беше въведен предмет „глобално затопляне“. И преди учените да отреагират по същество, се стигна до Протокола от Киото (1997) и до огромни печалби за лобистите с пазара на квоти за емисии на ПГ.

Новата лъжа отначало беше наречена „глобално затопляне“ (global warming), а напоследък, по-предпазливо – „климатични промени“ (climate change). Вместо решаване на важни екологични проблеми, като ликвидиране на островите от пластмаси в Тихия океан, например, с подписания протокол се изпират по 150 млрд. долара годишно за намаляване емисиите на набедения за главен виновник – въглеродния диоксид (СО2). Алармистите стават все по-агресивни и искат „Отричането на глобалното затопляне да бъде приравнено с отричането на Холокоста“. И двете били престъпления срещу човечеството.

Една непризната заблуда често довежда до следващата. Новата лъжа трябваше да бъде поддържана от живи авторитети и повтаряна многократно. Връх на кампанията за „глобално затопляне“ бяха книгата и филмът на бившия вицепрезидент на САЩ „Неудобната истина“ (2006) Ал Гор, за които той получава в 2007 г. два „Оскар“-а и Нобелова награда за мир. Цяло поколение беше сугестирано, че Земята не успява да се охлажда и към 2015 година белите мечки в Северния Ледовит океан ще останат без лед.

Конференциите по климата следваха една след друга. Всичко вървеше по ноти, но точно преди Конференцията в Копенхаген в 2009 г. (годината в която Ал Гор стана „зелен милиардер“), хакери разобличиха климатолозите от Университета в Норич (подаващи данни за IPCC, Междуправителствена комисия по климатичните проблеми), че премълчават, подправят и изтриват всички несъответстващи на глобалното затопляне данни. Те разкриха, че определени хора паразитират върху мита за глобалното затопляне. Ужас!!! Очертаващият се „Климат гейт“ можеше да провали следващото Парижко споразумение, което трябваше да задължи подписалите го държави да събират по 100 милиарда долара годишно за борба с климатичните промени. Наложи се да се изчака известно време за да отшуми скандалът.

На това място нервите на учени и политици не издържаха. Трябваше да се намери момчето, което да извика „Царят е гол!“. Първи „изокаха“, както в разказа на Чудомир, бивши високопоставени експерти. Съветникът на президента Тръмп по науката Дейвид Гелентер енигматично заяви следното: „Кацането на човек на Луната е пълен абсурд и най-голямата лъжа в историята на човечеството, даже по-голяма от безсмислицата за глобалното затопляне“. Последваха го екс-президентът на Националната Академия на науките на САЩ Фредерик Зайц. „Консенсус има само между учените, които получават грантове, за да тръбят, че трябва да се борим с глобалното затопляне“ – заяви той и поднесе петиция, подписана от 15 000 учени, които призовават за отказ от Протокола в Киото. „Не съществуват никакви убедителни доказателства, че емисиите от въглероден диоксид, метан и други ПГ причиняват или могат да причинят в бъдеще катастрофално затопляне на земната атмосфера и разрушаване на климата“. Още по-гневни бяха проф. Фред Сингер – ръководител на Държавната метеорологична служба на САЩ и д-р Джеймс Бейтс – директор на NOAA (National Oceanic and Atmospheric Administration): „Теориите за промяна на климата като резултат на човешката дейност могат да се разглеждат като основани на фалшификации“.

През Средновековието за промените в климата и по-точно за застудяването между 1650 и 1710 г. са обвинявали вещиците и дори са ги изтребвали. Ал Гор и Комисията към ООН наречена IPCC (International Panel of Climate Change) силно приличат на вещици, които пророкуват за възможната гибел на съвременната цивилизация. Те продължават да твърдят, че „Влиянието на човека е главната причина за затоплянето, наблюдаващо се от средата на ХХ век“.

Въпреки научните доказателства за започващ процес на „глобално захлаждане“, климатичните вещици продължават да омайват световния политически елит, че въглеродът изхвърлян в атмосферата провокира парниковия ефект. На конференцията по климата в Мадрид (2-12 декември 2019 г.) генералният секретар на ООН Антонио Гутереш продължи да пее втръсващата вече песен: „Да се откажем напълно от изкопаемите горива и най-вече от въглищата! Да не бъдем запомнени като поколението, което си зарови главата в пясъка! Да изберем между надеждата и капитулацията!“ А г-жа Каролина Шмит, министър на околната среда на Чили, зададе и абсурдната цел: „Глобалните парникови газове до 2050 г. да се намалят с 80%“.

Но в капана, наречен Парижко споразумение (2015 г.) засега влизат само 68 страни, отговорни за… 8% от парниковите емисии! Все повече държавни лидери се отнасят подозрително към докладите на IPCC и са склонни да повярват на думите на президента-бизнесмен Тръмп: „Глобалното затопляне е мистификация, измислена от елита, за да се печелят големи пари. Протоколът за въглерода може да стане инструмент за продължаваща деиндустриализация на Съединените щати.“ Явно Тръмп е умножил тоновете въглеродни емисии по 75 дол./тон и се е досетил, че с предлаганата нова световна валута, за разлика от алармистите, го грози опасност да стане отново милионер, след като е бил милиардер.

(Очаквайте Втора част)

Д-р Борислав Цеков, Институт за модерна политика16.12.2019 • 09:00

Статуквото цели да смени демокрацията с корпоратокрация

На 12 декември общите избори в Обединеното кралство очаквано завършиха със съкрушителна победа за консерваторите. След близо десетилетие на власт, те спечелиха абсолютно мнозинство с 365 депутатски мандата от общо 650. Това е най-голямото консервативно мнозинство от 1987 г. насам. Лейбъристите, също очаквано, претърпяха катастрофален провал и получават само 202 мандата – най-слабият резултат от 1935 г. Сред загубите им са и 14 мандата, които партията печелеше неизменно от 1945 г. Дори ветеранът Денис Скинър, който се очакваше да бъде преизбран и да стане старейшината на новоизбрания парламент, изгуби депутатското си място в една крепостите на лейбъристите – миньорския и работнически Болсуовър, Източна Англия, където те не бяха губили от 1950 г.

Паднаха и много други дълголетни крепости на левицата в Англия и Уелс, като например в Нюкясъл ъндър Лайм, където близо век левите побеждаваха неизменно. Лейбъристите запазиха доминация главно в лондонските райони. Отнеха консервативния мандат в района Путни, но загубиха Кенсингтън, а в останалата част на града разположението на силите остана непроменено.

Част от левите избиратели предпочетоха консервативните кандидати – в североизточната част на страната 7,9%, в югозападната – 3,6%, в Уест Мидландс – 6,5%, в Уелс – 5,3%, в Лондон – 2,7%. Най-масов беше отливът на традиционни леви избиратели в Басетлоу, Източна Англия, където на предходните избори левицата имаше мнозинство от 4,852 гласа, а на 12 декември понесоха загуба с повече от 14,000 гласа – цели 18% от левите са гласували за консервативния кандидат.

Консерваторите водят с цели 13 процента пред лейбъристите сред служещите с „бели якички“ и висококвалифицираните работници. Скъсяват само до 3 пункта преднината на лейбъристите сред пенсионерите, безработните и ниско квалифицираните работници.

Изборните резултати не са изненада за онези, които дешифрират в дълбочина промените на световната арена, свързани с отхвърлянето на неолибералния глобализъм, като господстваща доктрина. Основните причините за катастрофата на Корбин и за триумфа на Борис Джонсън трябва да се търсят в контекста на големия идеологически разлом на нашето съвремие – между статуквото на неолибералния глобализъм, което обслужва транснационалната капиталистическа класа, и силите на промяната, които се стремят да върнат властта в ръцете на хората, т. е. в националните държави с произтичащите от това по-суверенна икономическа политика и икономически национализъм в интерес на работниците и националния бизнес. Останалото за конюнктурни детайли и местни специфики.

За този разлом съм писал многократно през последните години във флагмана „Труд“ и в монографията „Доктрината „Тръмп“ срещу неолибералния глобализъм“. Статуквото на неолибералния глобализъм има три измерения, чиято крайна цел е да заличи всяка пречка – политическа или социална – пред създаването на глобален пазар и трансформацията на гражданина (homo politicus) в консуматор (homo economicus). Да смени демокрацията с корпоратокрация – власт на глобалните корпорации и финансовия капитал. Първото измерение е изнасянето на суверенитет от националната държава към наднационални институции, които не подлежат на демократичен контрол и са селектирани от глобалните елити. Достатъчно е да видим с тази оптика Европейската комисия, Световната търговска организация или ако щете ГРЕВИО, което отхвърлихме заедно със скандалната Истанбулска конвенция, за да осъзнаем за какъв мащаб на обезвластяването на гражданите в полза на международната бюрокрация става дума.

Второто измерение е обезцърквяването на обществото – подмяната на светското начало с войнстващ атеизъм с цел да бъдат анихилирани религиозните общности, защото те за ценностно импрегнирани срещу пазара. Със същата цел се разгръща и третото измерение – да се релативизира семейната институция и половата идентичност чрез джендър-идеологията и „норвежкия“ модел на отношения „родители-деца-държава“.

Тези процеси, които се развиваха в продължение на близо четири десетилетия, засегнаха фундаментални ценности на личността и обществото. И естествено предизвикаха съпротива. Тя имаше различни мащаби и проявени форми, но прерасна в истинска революция срещу статуквото в САЩ – с избирането на Доналд Тръмп, и в Обединеното кралство – с Брекзит.

Суверенитетът се върна на световната политическа арена, започна процес на деглобализация. Тъкмо заради този фундаментален идеологически разлом, класическите категории „ляво-дясно“, наследени от ХIX век, днес не са адекватни. И това прави възможно много работници, които традиционно са гласували за левите партии, днес охотно да гласуват за консерватори, които оспорват ефективно неолибералния глобализъм. И обратно – много „десни“ да говорят на общ, глобалистки език с „левите“.

Миналия четвъртък този идеологически разлом беше изписан върху изборните бюлетини в Обединеното кралство приблизително така: от страната на статуквото, т. е. на глобалистите, бяха лейбъристите и либерал-демократите, а от страната на промяната – консерваторите на Борис Джонсън. Статуквото беше категорично отхвърлено от общественото мнозинство. Лейбъристите се сгромолясаха, либерал-демократите се маргинализираха.

Извън някои национални специфики, британските лейбъристи, подобно на американските си „братовчеди“ от Демократическата партия на САЩ, днес са олицетворение на неолибералния модел на глобализация, овкусен с нотки на архаичен социализъм и прекомерни данъци. И поръсен с политика на идентичностите, която фетишизира расата и джендъра, за сметка на класата и нацията, което – по думите на известния ляв интелектуалец Марк Лила – обрича левицата на провали. Те системно извеждат на преден план малцинствата – етнически и сексуални – но оставят на заден план работническата класа. Заживяха в балона на няколкото лондонски квартала, където доминират, скандираха с ритъма на няколко либерални университетски кампуса и техните фейсбук махали. И решиха, че тези анклави са светът и ще определят посоката. Тази заблуда ги отчужди от огромното мълчаливо мнозинство, от промишлените работници и въобще от тяхната традиционна електорална база. Станаха партия на малцинствата, а оттам и малцинствена партия.

Повърхностни, а оттам и неверни, са опитите на ляво-либералния дискурс да обяснява радикално лявата катастрофа на лейбъристите само с това, че темата „Брекзит“ е изместила социалните теми. Точно толкова, колкото повърхностни и неверни бяха обясненията, че вотът в референдума за Брекзит бил резултат от „подвеждане“ на обществото от „популисти“ и даже от „руско вмешателство“. И че при повторна възможност, хората – вече „изтрезнели от популизма“ – щели да гласуват за оставане в ЕС. Гласуваха. Е, и?

Лейбъристите сами програмираха загубата си, защото към глобалисткия конспект, който следват, прибавиха щипка „радикално леви“ мерки, като национализация и „безплатни“ социални придобивки, които предлагаха да финансират с още по-високи данъци. Дори част от традиционните техни избиратели не им повярваха, защото целият пакет от „безплатни“ придобивки, които лейбъристите предлагаха – от безплатен транспорт и висше образование за младите, до безплатен интернет за всички, е нереалистичен и ще натовари непосилно данъкоплатците.

Източници от щаба на лейбъристите, цитирани от „Гардиън“, споделят, че техни твърди избиратели питали „кой ще плаща за всичко това?“. Не помогна даже спекулативната опорка, че консерваторите щели да „продадат на Тръмп“ здравната каса на Великобритания.

Според „Гардиън“ шикалкавеното на лейбъристите по темата „Брекзит“ е едва на трето място сред причините за провала им. Първите две са неизпълнимата предизборна програма и слабото лидерство на Корбин. В едно общество, в което свободата от държавна намеса и личната инициатива са заложени в генетичния код на нацията, лейбъристите предложиха държава, която се бърка навсякъде – национализира собственост и изземва все повече от доходите на хората и печалбите на бизнеса. Това може да се харесва на етатистките нагласи на придошлите от друг социо-културен контекст имигранти и на част от либералните кампуси, но не и на общественото мнозинство на Острова, което има основен дял в изграждането на страната. Радикално левият икономически курс на Корбин програмира изборна катастрофа. Обратно, въпреки всички свои лъкатушения между статуквото и промяната, консерваторите на Джонсън се оказаха далеч по-адекватни за настроенията и исканията на хората.

Брекзит тепърва ще тресе Европа. Големият губещ обаче е ЕС. Защото няма да бъде в негова полза контрастът между затлачените германска и френска икономики, които доминират ЕС, и мощната британска икономика, която ще дръпне напред, освободена от задушаващите брюкселски свръхрегулации и обединена в общо икономическо пространство с най-богатия и мащабен национален пазар – САЩ, както президентът Тръмп вече предложи. Изгражда се могъща англо-американска стена срещу неолибералния глобализъм.

Николай Киров

И деята, че глобалната икономическа интеграция представлява човешки прогрес, доминираше повече от седем десетилетия. Но сега настъпва нова ера, в която националните интереси имат предимство пред колективни проблеми, като търговските договорености се договарят между отделните държави, пише „Ню Йорк Таймс”

Британските гласоподаватели показаха ясно това в четвъртък, като дадоха категорично мнозинство на премиера Борис Джонсън и неговата Консервативна партия, за да гарантират, че петата по големина икономика в света ще продължи с напускането на Европейски съюз.

Провал на срещата за климата в Мадрид

Сега Великобритания е изправена пред нова сложна фаза в заплетеното си европейско дело за развод – преговори за условията на бъдещите си икономически отношения с континента. Но под една или друга форма „завършването на Брекзит” – мантрата, която Борис Джонсън повтаря и сега може да изпълни, бележи дълбока промяна в световната търговска система.

След Втората световна война съюзниците победители изградиха международен ред на разбирането, че когато страните разменят стоки, те стават по-малко склонни да разменят артилерийски залпове.

Излизането на Великобритания от Европейския съюз е най-ясното проявление, че тази идея вече не работи. И не е единственото.

Традиционният арбитър на международните търговски спорове, Световната търговска организация видимо губи своето значение, тъй като страните заобикалят каналите ѝ за налагане на тарифи. Арбитражният съд на СТО, който решава спорове, беше обезсилен от блокирането на назначаването на нови съдии от администрацията на американския президент Доналд Тръмп.

„Смисълът, че политиката се движи в една посока, към по-голяма либерализация и повече интеграция, е заменен от признаването, че политиката може да върви назад”, смята Брад Сетсър, старши сътрудник в Съвета по външни отношения в Ню Йорк.

Съединените щати и Китай заедно представляват повече от една трета от световната икономика, което дава на търговската война между тях глобален характер.

Президентът Тръмп направи залози в ненадминатия мащаб за американската икономика в търсене на благоприятни търговски споразумения. Според своето разбиране, САЩ имат предимството при всякакви двустранни търговски преговори и могат да наклонят правилата към американските интереси.

Китай и САЩ постигнаха временно примирие

Това беше логиката, която накара Тръмп да се откаже от американското участие в Транс-Тихоокеанското партньорство.

В мисленето на Тръмп глобализмът е за загубеняци. Малко след като той положи клетва, обявявайки своето кредо „Америка преди всичко”, той заяви: „Ако Китай иска достъп до 327 милиона потребители в най-богатата страна на земята, той ще трябва да купува повече американски стоки и да играе честно”

Китайските лидери пък стигнаха до тълкуване на търговската война като част от американска кампания възпиране на Китай и отричане на правата на страната с най-голямо население в света като суперсила.

Сега Великобритания, напускайки европейския блок, се впуска в стратегия, насочена към осигуряване на двустранни търговски споразумения с големи икономики, от САЩ и Китай до Австралия и Индия.

Търговските сделки са сложни и объркани. Те водят до излизане на отворени нови пазари за износ в замяна на излагане на местни компании на нови конкуренти. Мощни лобита недоволстват. Сделките отнемат години.

Аритметика разкрива, че никоя комбинация от търговски сделки не може да компенсира Великобритания изцяло за това, което ще загуби, напускайки ЕС.

Разрушаването на международните търговски договорености и нарастването на националистическите императиви обаче са обусловени от засилване на обществения гняв в много страни заради разширяващото се икономическо неравенство и усещането, че търговията е благоприятна за една избрана класа, оставяйки обикновените хора зад борда.

Във Великобритания недоволните използваха референдума през юни 2016 г. като протестно гласуване срещу банкерите в Лондон, които бяха предизвикали катастрофална финансова криза и след това принудиха избирателите да поемат разходите чрез строги фискални икономии.

В Съединените щати избирателите на Тръмп пък подкрепиха търговската война. В Италия, Франция и Германия яростни народни движения се фокусират върху търговията като заплаха за поминъка на работниците, искайки да спрат глобализацията.

„Ерата на свободните пазари и либерализма приключва”, счита Мередит Кроули, експерт по международна търговия в университета в Кеймбридж в Англия. „Хората са недоволни от сложността на политиката и усещането, че онези, които държат лостовете на властта, са по някакъв начин недосегаеми”.

Д-р Илия Илиев12.12.2019 • 09:00

В горните етажи на властта знаещите са заменени с назнайващи, мислещите с вярващи

Обозначената като знаменосец на екологичния активизъм Грета Тунберг вече е с международната награда „За достоен начин на живот” за 2019 г. Съвсем спря да ходи на училище, обикаля по белия свят за участие в протести срещу климатичните промени. Между две пътувания клечи пред шведския парламент и ръчка за същото. В САЩ зелената и ЛГБТ-йската лудости са с по-дълга традиция, истерията е с няколко октави нагоре, организира се от кандидатката за президентка на демократите Aлeкcaндрия Oкacиo-Кoртec в „Нов зелен курс”.

Лудетините не протестират само срещу нивото на СО2 и затоплянето с повече от 1,5 градуса, сърби ги нетърпимо и на други места. Нахъсани са да спасяват планетата от всичко, от крави и въглеводороди, например. И от хетеросексуални бели мъже, и от мнозинства различни. Хората им пречат да ощастливят човечеството. За политика иде реч, вече не го и крият. Спасението от всички злини си го представят като унищожение на наличните политическа и икономическа системи.

Двете боркини със здравия разум и последователките им не знаят, че са в схемата на ранния комунизъм, троцкизма, болшевизма и маоизма: световна революция; унищожаване на частната собственост и нейните притежатели; отричане и срутване на „стария свят”; който е бил нищо, да стане всичко; мир на колибите, война на дворците; свобода, братство, равенство и тям подобни разрушителни заблуди измами, щуротии и налудности.

Това им е Манифестът: „Климатичната криза е криза и на човешките права и политическата воля… захранвана от кoлoниaлнaтa, рacиcткa и пaтриaрхaлнa cиcтeмa нa угнeтявaнe… трябвa дa я дeмoнтирaмe…” Предвиждат забрана на говеждото месо и авиацията, 100-прoцeнтoвa зeлeнa eнeргeтикa, гaрaнтирaн дocтaтъчeн зa живoт дoхoд зa тeзи, кoитo „нe мoгaт или нe иcкaт дa рaбoтят”?! Звучи идиотско, но обединената общност от малобройни групички еко-право-джендър-и прочие защитници се надява на технологията, известна като „Прозореца на Овертон”.

Коварна и доста ефективна в ерата на телевизията и интернет манипулативна техника. Ползва се особено активно в търговията за налагане на продукти на пазара и особено в политиката за целеви промени на настроенията и нагласите в обществото. Нещо напълно неприемливо за хората в началото на операцията на няколко стъпки се завъртва в медиите и мрежата, докато отначало се приеме за все пак възможно в някаква степен, после за приемливо донякъде, накрая да стане дори силно желателно.

Както се стигна до масовата употреба на наркотици и медикаменти с опиати, само с плацебо ефект или направо вредни;до операции за щяло и нещяло; безполезни хранителни добавки, всякакви Е-та в храните, напитки с огромни количества захар или сол и т. н. Чрез този „прозорец” се формират „образи на врага”, налагат се нефелни персони и цели типажи в управлението, прокарват се или обезсилват политики, закони и правила. Колкото всичко това да е невярно, измамно, вредно и дори налудничаво в началото, се инсталира в главите на хората като нужно.

Например крайно опасното за християнска Европа нахлуване на емигранти под формата на „бежанци”, после на остро необходима квалифицирана работна ръка, накрая като златна възможност за европейците с чувство за вина да обгрижват горките малцинства независимо от наличната сред тях неблагодарност, враждебност и криминална настройка. По тази схема се провеждат импийчмънтът на Доналд Тръмп, руската и китайска опасности, Ония ценности.

Както и образите на светици и праведници като Тунберг и подобни. При цялата очевидност, че тя е напълно неграмотна във всяка област на знанието, не само в екологията и климатологията. За хората в средна и нагоре възраст това е ясно, за по-младите не е. Вижда се и при модела на ЛГБТ пропагандата. Според британската YouGov през 2015 г. само 46% от младежите в групата 18-24 г. се определят като хетеросексуални, а сред възрастните британци те са 88%. Така изглежда промяната на възгледите на социума и на индивидите чрез „прозореца на Овертон”.

Разумът заспива, идва часът на демоните. По горните етажи на властта в големите и малките като нас „демокрации” знаещите са заменени с назнайващи, мислещите с вярващи, будните със сънуващи. Гретите се презентират чрез срещи с висши политици, поучават в ООН и други представителни форуми, получават престижни награди, издават книги, на ръце ги внасят в политиката. Т. нар. нестандартна ориентация се представя за стандартна, женоподобни мъжлета превземат киното и телевизиите, нагли женички ръмжат заплашително срещу всичко мъжко.

По данни от САЩ склонните към хомосексуализъм и други форми на маргинално поведение са много повече сред децата, възпитавани от еднополови двойки или само от майка. Натискът върху най-уязвимите – децата – е всестранен, организираните малцинства ги атакуват безмилостно чрез разноцветни клипчета и книжици, населени с изроди холивудщини, гейпаради, с минали „под дъгата” певци, спортисти и актьори. В млада възраст психиката по-лесно се гъне и чупи. Особено извън здраво семейство или с родители 1 и 2. Унищожаване на семейството им е главната цел.

През 1562 г. фламандският живописец Питер Брьогел Селски рисува няколко стряскащи картини, показващи ужаса да живееш в Ниската земя и въобще в Европа. Безкрайни войни – колониални, граждански, религиозни -, съпроводени от масови убийства на мирно население, грабежи, палежи, отчайваща мизерия. Епидемии и глад косят измъчени люде, неспирно горят клади, хора ядат корени и жълъди, потънали в неопределеност за бъдещето и сковаващ страх.

В „Триумфът на Смъртта” армия от скелети щурмува Земята на фона на безплоден пейзаж с преобладаващ червено-кафява палитра. Безносата върху кльощав червен кон коси наред млади и стари, бедни и богати. Повечето са се смирили със съдбата, някои се съпротивляват, само двама влюбени не забелязват предстоящото и за тях. И днес имаме война, хибридна в Европа, гореща в страни от Азия и Африка.

Според официалната информация, в британския Ростерхем за 16 години пакистанци са изнасилили 1400 малолетни момичета. В Телфорд, където в продължение на десет години са изнасилени 1000 момичета, като предпочитанията на престъпниците били към 11-годишни симпатични англичанки. Медиите настояват да не се споменава „неполиткоректно” националната принадлежност на престъпниците. В съда те обвиняват жертвите си в „бял расизъм”. Във Франция мълчат зачестите нападения на лица от едни малцинства върху катедрали и синагоги.

Брьогел в размисъл за трагичната съдба на съвременниците рисува и фантасмагоричната”Безумната Грета”, преди една година изложена във Виена. Символично название, така през 15 в. фламандците нарекли огромно стенобитно оръдие, а другаде – „големият червен дявал”. На втори план е изобразена вещица с женско тяло и мъжка глава, от ануса на двуполовото същество излизат материи, които безумни нещастници взимат за жълтици, тъпчат се и трепят за тях.

Сюрреалистичната картина се допълва от човекоядни чудовища и адски изчадия, излизащи от зиналата паст на Дявола. Символизиращи хорските пороци, хаоса и жестокостта на времето. Централният образ, Грета, във Фландрия наричана още „Лудата Мег”, се е устремила към пъкъла с шпага в ръка, за да придобие оттам съдинки, черпаци и преди всичко един от тиганите, на които там пържат грешниците. Не я плаши преизподнята, тя отива в нея от адския живот отгоре. Чрез художествения синтез на големия майстор фантастичното носи остро усещане за реалност.

През XX в. Смъртта коси десетки милиони невинни люде в Европа, Азия и Африка по времето на военния комунизъм, национал-социализма и маоистката „Културна революция”. Американецът Джон Голдберг в „Либералният фашизъм. История на левите сили от Мусолини до Обама”. през 2012 г. пише:„американският либерализъм, фактически се гради върху фундамента на фашизма и всъщност е една от неговите прояви.

Грета Тунберг здраво е наложена през „прозореца” за предводителка на „зелената лудост”, но и като символ на разните други малцинствени групи за натиск – защитници на всевъзможни права, политкоректници, джендъристи и глобалисти. Знакови са и установените u диагнози: „аутистична психопатия” по Аспергер, обсесивно-компулсивно разстройство. Толерантността в тяхното разбиране е сигурен път към тоталитаризъм, ясно прозира в публичните им изяви и прилаганите методи за действие. ЛГБТ-йщината им е своеобразен бунт срещу Бога и Природата.

Откриваме това и в изявите на нашенската колективна Грета. Не търпят опоненти и критични позиции, бягат от публични спорове и открити обсъждания. Общуват основно със себеподобни соросоиди и грантаджии, събират за аудитория само либерално вярващи и истерично подкрепящи. Тропат с крака и юмручета, крещят при случай и чакат външни сили да им набутат цялата власт в страната, за да се разгърнат по тоталитарна рецепта. Всепозволеността винаги се следва от преследвания, забрани и наказания. И пържене на грешници.