И ми става мъчно за мен самата, за моите близки и за всички, които бързаме да се ваксинираме, за да можем „пак да живеем, както преди”. Доколкото разбирам, това няма да се случи. Или поне никога няма да е такова, каквото беше.

В началото на ковид кризата един израелски анализатор каза нещо от сорта: „Ако не беше коронавирусът, онези които са отговорни за идващата икономическа криза, щяха да го измислят. Той просто им дойде дюшеш, и те удобно се скриха зад него, като му прехвърлиха собствената си вина”.

Аз не знам дали коронавирусът е изкуствено или естествено създаден, нито пък, ако е изкуствен – кой го е създал, нито дали е пуснат умишлено или случайно. Не съм учен, не съм медик, нямам достъп до секретна информация. Знам, че когато Тръмп каза, че вирусът е изкуствен, цялата либерална мейнстрийм медия го оплю, доктор Фаучи скочи да доказва, че това е нечувана глупост, а Фейсбук блокираше всеки коментиращ „конспиративната теория за изкуствения произход на вируса”. Знам, че една година по-късно, Байдън вече говори за „лабораторния произход на вируса”, медиите му пригласят, а доктор Фаучи си е сменил мнението.

Четох, че огромна част от учените, включително няколко Нобелови лауреати, са се обединили около идеята, че има лабораторна намеса.

Единственото, което мога да направя е да чета, да събирам информация и да се опитвам да разсъждавам. Мисля, че хората, които се вкопчиха в лайтмотива „Вирусът е изкуствено пуснат”, допуснаха огромна грешка, като решиха, че щом е изкуствено пуснат, с цел въвеждане на контрол, значи е безобиден. Че е просто грип. Оказа се, че нито е просто грип, нито е безобиден.

Тук е моментът да спомена и Жак Атали – френският политически съветник, анализатор и теоретик. През последната година се изписа много, как той е един от „теоретиците на пандемията” като повечето от приписаните му цитати бяха или извадени от контекста или фалшиви. Но ако човек отиде директно на сайта attali.com, пак може да прочете много интересни неща за визията на Атали за бъдещето: за трансхуманизма, за поли-аморията, за „номадското бъдеще на хората, в което те няма да притежават нищо”, за „свръх корпорациите, които ще притежават медицинските данни на хората”. Все либерални каузи, които, щем-не щем, ще се наложи да приемем.

Един пасаж от интервюто му за туризма от 26 май 2021, ми счупи сърцето „Трябва да имаме куража да признаем, че със старомодния туризъм е свършено. Това е факт, дори ако много хора отказват да го приемат. За в бъдеще туризмът ще принадлежи на богатите или на късметлиите.”

На 31 март 2021, Атали казва: „Трябва да се подготвим за нови варианти, устойчиви на настоящите ваксини … да организираме ваксинация в световен мащаб; ще трябва да приемем, че ще трябва да правим това всяка година, за десетилетия напред; за тази болест и без съмнение за много други… Трябва да се подготвим и за другите заплахи: недостиг на вода, глобално затопляне, сухота на почвата, нашествия от насекоми, изчезване на безброй видове и политически вълнения които обикновено следват. Тези заплахи са от съвсем различен характер от пандемията и ще причинят много по-необратими щети…”

Започва ли да ви се изяснява картинката? Никога, никога, никога няма да се върнем към старото „нормално”.

Е, всичко ще се случи постепенно, разбира се, не от веднъж. Няколко нови рестрикции тази година, после крачка назад и отпускане на мерките, после нови рестрикции… Но точно след 10 години, животът ни няма да има нищо общо със сегашния.

Говорим си с един приятел за това и общо взето мислим, че сценарият ще бъде следният:

Развитието на здравната криза дотук разкри всички слабости на глобалната кооперация в борбата срещу тази и всички бъдещи опасности от този тип. Липсата на координация между отделните страни и несправедливата дистрибуция на ваксини за страните от третия свят доведоха до:

– Разпространение на вируса по цялата планета;

– Появата на много нови варианти с перспективата да се появят и нови щамове;

– Вече е ясно, че вирусът ще остане завинаги и че ще трябва да се учим да живеем с него. Затова е необходимо от тук нататък да бъде осъществен координиран глобален отговор:

1. Всички хора да бъдат ваксинирани, а тези, които откажат – ще остават без работа.

2. Въвеждането на вторични, а в перспектива и постоянни, примерно годишни, ваксинации.

3. За да може да бъде управляван правилно този процес, ще трябва да бъде въведена някаква система за отчитане и контрол над ваксинациите. Първоначално временни ваксинационни сертификати, които с времето ще се наложи да се превърнат в перманентни.

4. Вече перманентните ваксинационни сертификати ще се наложи да се преобразуват в здравни такива, а електронните системи за управление на тази информация ще трябва да бъдат централизирани. Те от своя страна ще се окажат подходяща платформа за бъдещото ни глобално ID, което вече се обсъжда на панелите на МВФ.

5. За по-голяма сигурност ще трябва да бъде въведено и проследяване на контактите (contact tracing), както в Тайван, Южна Корея, Китай.

6. Всички тези мерки, макар и “правилни и наложителни”, не могат да гарантират абсолютен резултат. Виждаме го дори в страни като Южна Корея, Тайван, Китай. Още повече, че навлизаме в епоха на пандемии (по думите на фон дер Лайен) и „covid-like incidents” (WEF). Ето защо, на властите в различните страни, ще им се налага и от тук нататък да продължат да въвеждат различни ограничителни мерки, когато е необходимо т.е. светът остава в състояние на перманентно извънредно положение. Дори и с ваксините и проследяването на контактите.

Гледам и слушам как баш капиталистите – онези, които всяка година се събират в Давос – говорят за „демонтаж на капитализма”, “големия рестарт” и „нова нормалност” и ми се реве. И докато се случва всичко това, паралелно ще се преструктурира из основи глобалната социално-икономическа система на всички нива.

Докато стигнем до оная прословута статия на сайта на WEF – ” I own nothing, have no privacy and life has never been better”. Но това е друга тема.

Линкове: 

https://www.weforum.org/

The Pandemic, What About After?

https://www.forbes.com/…/shopping-i-cant-really…/

https://edition.cnn.com/…/economy-after…/index.html…

https://www.inc.com/…/bill-gates-says-coronavirus-will…

Източник: Фейсбук

– Новата ви книга е посветена на “изкуството да бъдеш французин”. Как бихте определили Франция? Култура, география, история ли е тя?

– Тя е всичко това наведнъж. Защото да определиш Франция чрез нейната историята, означава да забравиш географията ѝ. Да я определиш чрез географията, означава да забравиш нейната геология. Ако го направиш чрез историята, означава да забравиш нейната геология, география, език, литература и т.н. Франция е география, богата на история, която изкристализира в нещо цивилизационно неопределено, което ясно се улавя в нейната музика, литература, език, гастрономия, вина, философия, пейзажи, живопис. Това е стил, тон, начин на съществуване и поведение, дух, който философите или мислителите на цивилизацията са коментирали – Кант, Хегел, Тойнби, Ели Фор, Кайзерлинг, Малро… Това е Дебюси срещу Антон Брукнер, това е телешкото варено срещу чийзбургера, чашата сухо бяло вино срещу металната кутия Кока-Кола, невероятните сирена, които плашат останалата част от планетата с вонята си, това са замъците на Лоара срещу тези на Луи II в Бавария, това е Бергсон срещу Хегел, това са всички пейзажи на великолепните френски провинции, включително отвъдморската, и то в ограничено пространство, срещу милионите квадратни километри на руската тундра, Шарден срещу Греко, Дьо Гол срещу Мусолини.

– Казвате, че Франция безспорно има “християнски корени”. Какво имате предвид? Въпреки че сте атеист и антиклерикал, разпознавате ли се в това наследство и съжалявате ли за неговото отслабване? Защо?

– Преди християнството Франция очевидно има галски, римски, келтски, викингски корени. Но покръстването на Кловис, което е част от интелектуална схема, вече използвана от Константин, според която покръстването на един човек води до покръстването на земята, над която властва, поставя Франция в положението на наследница: гръко-римската цивилизация се застъпва с юдео-християнската цивилизация. Така че Франция е цивилизационна сплав, която смесва платоническия идеализъм за теологията, практичния римски дух за правото, еврейския монотеизъм за религията, католицизма за цезаропапизма.

След това Ренесансът променя цивилизационната крива чрез заличаването на свещеното, въплътено от Просвещението, чието въоръжено крило е Френската революция. Краят на свещеното се застъпва със следващата цивилизация, която вероятно ще бъде постхуманистична. Нищо не може да попречи морално на нейната поява, която се случва с настоящите прегрешения, които никоя етика, нито един морал не могат да спрат. Изкуственият интелект, който създава химери, направени от хора и животни, превръщането в стока на живите хора, премахването на естествената природа за сметка на културната измама, представлява варварство, което един ден ще бъде наречено цивилизация. Ние сме в нихилистичното време на застъпването, в което се застъпват разложението и живота.

Аз съм син на тази стара цивилизация, по-близък до телешкото варено, отколкото до клетъчно клонираното месо, към което вървим с бързи стъпки. Христофор Колумб на тази нова цивилизация се нарича Елон Мъск. С оглед на това, което ни очаква, и с оглед на “будната” (woke) идеология, която работи за появата на тази нова цивилизационна парадигма, разбира се, че съжалявам за юдео-християнската цивилизация. Боря се за нея.

– Франция е също страна на литературата. Изтъквате значението на наследството на Монтен, Декарт, Рабле, Волтер, Мариво и Юго. Как тези шестима писатели изиграха, всеки по-свой начин, централна роля в изграждането на френския дух? Как се допълват?

– Всички вярват в Бог, никой не е атеист. Монтен изобретява френската литературна и конкретна, реалистична и иманента, прагматична и, бих казал, популярна  философия, без която Декарт не би бил възможен, следователно Паскал или Спиноза, т.е. след тях европейското Просвещение. Много преди Сервантес, Рабле измисля европейския роман, като връща на реалното и конкретно тяло, което яде, пие, оригва се и пикае, ако ми позволите неговия регистър, неговата истина, на която се подиграваше християнската теология, очарована от целомъдрието на Йосиф, девствеността на Мария, страданието и смъртта на Иисус, който е ял само символи – хляб, вино, риба -, и славното тяло на възкресението.

Волтер изобретява иронията и лекотата да се разглеждат всички теми в дълбочина, това е много френски маркер. Мариво създава високопарността, която е изкуството да се харесваш и съблазняваш чрез езика, речта, дискурса, словото, думите, друга френска особеност. Той е противоположност на Сад, който е мозъкът на насилниците и приятел на деконструктивистите. Що се отнася до Юго, Юго от “Клетниците”, тази книга е шедьовър, той дава хоризонт в политиката на най-онеправданите извън всяка политиканска идеология, която призовава към кръвопролитие. Спомнете си последните страници на “Деветдесет и трета година”!

– Противопоставяте Монтен на Декарт. Защо?

– Монтен не се интересува от създаването на метод и предлага, в духа на античната римска философия, да се мисли с цел изграждане и водене на философски живот, а не да се дърдори, както е често при гърците. Декарт е човек на метода. Първият, който философства много стриктно, не се харесва на професорите, които често властват във философията и смятат, че да философстваш, означава да създаваш понятия и които преподават етика, но живеят като сутеньори. Вторият, който работи в кабинет, обявява, че няма да пипа религията на своя крал и дойката си, той е внимателен с властите и разработва метод, който може да се преподава, без да оказва никакво влияние върху всекидневния живот. Монтен е нечистата съвест на професорите по философия, Декарт е чистата им съвест. Първият е четим и четен от всички; вторият – от специалистите по философия.

– С апетита ви към живота имаме чувството, че се идентифицирате с Рабле, дори с Гаргантюа. С Юго също ли?

– Не се идентифицирам, в това няма никакъв смисъл. Те са гиганти на цивилизацията, в нашата конфигурация на срив на цивилизацията вече има само посредственици, включително и аз! Кой би бил днешният Монтен, Рабле, Волтер? Кой би бил Юго? Да бъдем сериозни… Но тази гениална серия наистина ми е любимата. Това са майстори, които по-скоро вдъхновяват, отколкото да дават поводи за идентификация.

– Пишете, че нашата епоха вече не позволява човек да бъде раблезианец, картезианец, волтерианец, да се прави на Мариво и да се позовава на Виктор Юго? Защо?

– Защото раблезианското тяло е завръщане на потиснатото от християнското тяло: то яде, пие, оригва се, пърди и пикае, ако ми позволите да използвам неговия регистър, и защото всички тези неща вече са организирани от хигиената, която насърчава тялото без плът, без мазнини, без холестерол, без триглицериди, без албумин, без захар, без пол, без кръв, без тютюн – но все пак с хашиш и кокаин. Рабле възхвалява естественото тяло. Нашата епоха обаче работи за появата на противоестествено тяло.

Защото картезианството е първенство на разума за изграждането на истина, докато нашата епоха привилегирова страстите, за предпочитане тъжни, емоциите, чувствата, за да произведе мнения, представяни шумно като истини.

Защото хуморът, който предполага интелигентност, която се оказва най-малко споделяното нещо в света, откакто училището работи за методичното и съзнателното ѝ разрушаване, за да замени гражданина с Оруелов консуматор, се превърна в чужд език. Настани се идеологическата насмешка, която позволява да обиждаш и презираш под прикритието на шеги, написани и изричани от журналисти, които разполагат с клакьори, на които се плаща с парите на данъкоплатците, за да се кикотят на фалшивите шеги на статисти.

Защото в епохата на неофеминизма, който признава, че ненавижда мъжете, и твърди, че всеки мъж е потенциален, ако не и реален насилник, веднага щом си отвори устата или се усмихне в присъствието на жена, Мариво ще бъде хвърлен на народния съд, по силата на юриспруденцията на “Издай свинята” и «MeeToo».

Защото Юго, с неговата загриженост за народа, щеше да бъде смятан за суверенист, популист, демагог, следователно войнстващ националист, сравним с петенистките сподвижници на Адолф Хитлер – ако съдя по метода на Бернар-Анри Леви, голям постомедерен заместител на метода на Декарт.

– Щеше ли Волтер отново да бъде хвърлен в Бастилията в наше време?

– Днешната Бастилия е цифрова. Той щеше да бъде разпънат на позорния стълб на социалните мрежи заради своето творчество. Щяха да изгорят виртуално пълното му творчество, защото в него има антисемитизъм, женомразство, фалокрация, хомофобия, ислямофобия. Между другото, днес той не би намерил издател, което е най-добрият начин да бъде затворена устата на онзи, който мисли извън рамките на политическата коректност – “будната” идеология и “културата на отмяната”, които произтичат от Френската теория (French Theory), както се казва на господстващия език…

– Кои са историческите фигури във вашия Пантеон?

– Цинцинат, който поема поверената му власт, преди отново да хване ралото на полето. Спартак, който доказва, че една империя, дори и да е велика като Рим, може да бъде поставена в затруднение, дори в опасност, ако приеме идеята, формулирана по-късно от Ла Боеси: “Решете се да не служите вече и вие сте свободни”. Тиберий Гракх, защитник на плебса, който иска народът да има своя дял от римската торта. Марк Аврелий, който се опитва да води делата на империята като философ стоик. Монтен, когато работи с Анри IV, за решаване на разцеплението, породено от религиозните войни. Шарлот Корде, спечелена за жирондинските идеи, читателка на “Животът на великите хора” на Плутарх и трагедиите на Корней, нейният прадядо, която си представя, че може да спре кръвожадната ярост на якобинците, като убие Марат, фалшив приятел на народа, знайки, че ще плати с живота си за това. Началникът на щаба на Комуната Луи Росел, който отказва изгнанието, предложено от Тиер, и плаща за това с екзекуцията си на 27-годишна възраст. През ХIХ в. работниците прудонисти, които искат пацифистки и прагматичен френски социализъм, пълна противоположност на войнствения и идеалистки марксистки социализъм. И всички скромни и сдържани работници, достойни и честни, които въплъщават “общото благоприличие”, скъпо на сърцето на Оруел. И накрая, генерал Дьо Гол, заради всичко, което беше и правеше, пишеше и и живееше. Никой след него…

– Непрекъснато повтаряте, че нашата цивилизация е обречена. Тогава защо пишете тази книга на предаване, адресирана към 20-годишни младежи?

– Защото на “Титаник”, когато капитанът  съобщил, че корабът ще потъне, все пак трябвало да се изживее корабокрушението. Нямало никаква полза да се пищи… Това, което ни остава в тези случаи, е да потънем елегантно. Корабът потъва в един момент, отнася всичко, но поне умираме живи. Искам да умра жив, когато корабът започне да потъва във вълните. Иска ми се онези, които ще преживеят повече от мен този дантевски срив на нашата цивилизация, да имат полезно тонизиращо лекарство.

Превод от френски: Галя Дачкова

18 Юни 2021 | 09:00 | Радио „Фокус“

Ангел Джамбазки, водач за първи МИР-Благоевград и за трети МИР-Варна от листата на коалиция “Българските патриоти – ВМРО, ВОЛЯ и НФСБ”, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: Каква почва очаква да подготви с визитата си у нас македонският премиер Зоран Заев? Наш гост е Ангел Джамбазки, евродепутат, но и водач за 1-и МИР-Благоевград и за 3-ти МИР-Варна от листата на коалиция „Българските патриоти – ВМРО, ВОЛЯ и НФСБ“. Г-н Джамбазки, много думи се изговориха през деня, но като че ли резултатите клонят към нулата. За какво дойде Зоран Заев всъщност в България? Визитата му ще продължи и в петък.
Ангел Джамбазки: Това, което ми се иска да подчертая в началото на нашия разговор, е, че темата „Македония“ няма отношение към нашите вътрешнополитически разпри и не трябва да бъде вкарвана в тях, нито в изборите. Темата „Македония“ е далеч по-голяма от всеки изборен спор в България и от всяка вътрешнополитическа тема. Зоран Заев дойде да се моли, Зоран Заев дойде да лъже, Зоран Заев дойде да дава фалшиви, лъжливи обещания, които е давал в годините назад нееднократно. Зоран Заев повтаря тези обещания, които днес направи в Министерския съвет и в президентството на Република България няколко десетки пъти. Аз съм бил свидетел лично да повтаря как той е казвал същите неща нееднократно. Тези хора нямат никакво намерение да спазват поетите от тях обещания и ние трябва да бъдем наясно с това. Тези хора – говоря за правителството на Република Северна Македония – се опитват по един много непочтен, по един много позорен и подъл начин да привлекат западноевропейски натиск срещу България, което е изключително подло и нередно, с цел, лъжейки западноевропейците, че България ги спира по някакви си фалшиви причини, като например, че България отрича северномакедонския идентитет, което категорично не е вярно – ние нямаме никаква претенция към идентитет от 1945 г. Той за нас е коминтерновски, комунистически, антибългарски. Те твърдят, че ние отричаме техния сегашен език, което също не е вярно. Ние имаме достатъчно историческо познание, за да знаем, че след 1945 г. по поръчение на Коминтерна група български национални предатели, бивши членове на Българската комунистическа партия, като Лазар Колишевски и други подобни, създават една изкривена писмена норма на основата на западнобългарските диалекти. Но желанието на сегашното правителство на Република Северна Македония е да заблуди нашите партньори в Европейския съюз, от Западна Европа да натиснат, да притиснат България по някакъв начин и ние да отстъпим. Само че това, което те прикриват, и това, което е истинският проблем, е, че понастоящем в Република Северна Македония се извършва насилие над хората, които имат българско национално самосъзнание. Това, което те прикриват, е, че понастоящем в Република Северна Македония всеки ден вилнее езикът на омразата срещу България, българското и заплаха срещу хората с българско национално самосъзнание в Република Северна Македония. Това, което те прикриват, е, че продължава извращението на българската история. Това е, което прикриват Заев и компания. Той днес беше дошъл да излъже нас, да излъже западноевропейците, а между другото, да излъже и собствените си избиратели, че много работи по въпроса, че е диалогичен, че дава големи предложения. Тези предложения той ги дава за десети-петнадесети път. Така правят неговите съграждани от древноиндийски произход, така да го кажем. Това беше една измамна, фалшива среща, на която един човек, който няколко пъти е лъгал доказано, доказано със записи, с интервюта, се опитва да продаде една и съща лъжа за пореден път. Това, което трябва да знаят всички български политици – някои от тях в четвъртък направиха сериозни политически грешки, политици от целия политически спектър, е, че не трябва да се вярва и не трябва да се слушат тези лъжи. Българската линия на поведение трябва да остане такава, каквато е, защото имаме решение на нашето Народно събрание и решение на нашия Министерски съвет. Разбира се, решението, декларацията, резолюцията на Народното събрание има най-голяма тежест. Докато властите в Република Северна Македония не започнат да уважават българите и хората с българско национално самосъзнание в тази държава, докато не впишат българския етнически елемент в своята Конституция, докато не прекратят еднозначно и не започнат да преследват наказателно езика на омразата срещу България и всичко българско, докато не престанат да изопачават, изкривяват, крадат и унижават българската история, това правителство и тази държава не може, не трябва да започват преговори за присъединяване към Европейския съюз. Това е дълбоко нередно и ние не трябва да го позволим. Това е моят кратък коментар за началото на днешния ден и фалшивите опити на министър-председателя Заев да сложи някаква друга маска, да се направи пак на Червената шапцица и да си мисли, че ще му повярваме и този път на една и съща лъжа. Бедна им е фантазията, бедна е, всеки път повтарят една и съща лъжа. Чак е обидно, че се опитват да ни лъжат по този… прощавайте за уличния израз, по този изключително балъшки начин.
Водещ: Г-н Джамбазки, защо македонският премиер се опита да постигне нещо, вклинявайки се съвсем интригантски, предизборно, чрез срещите си първо в две големи политически централи, след това в Министерския съвет и накрая в президентството?
Ангел Джамбазки: Защото е притиснат до стената от собствените си лъжи. Той този непочтен и позорен мач го играе вече по мои съвсем бегли спомени четвърта или пета година, едни и същи лъжи. Той това обещаваше, когато беше времето на Българското председателство, той това обещаваше на бившия министър-председател на Република България, той ги говореше тези работи в България много пъти. Само че Заев, като всеки един не първоразряден български политик, си мисли, че е много умел лъжец, което, разбира се, не е вярно. И мисли, че когато в София говори едно, а в Белград говори второ, в Брюксел говори трето, а в Москва говори четвърто, във Вашингтон говори пето, а в Скопие говори шесто, си мисли, че е много мъдър и хитър политик. Това, че говори различни неща по този глупав начин, не го прави умел политик. Прави го неумел лъжец. Ако трябва да сме абсолютно обективни, не само г-н Заев просто се опитва да ни излъже и да ни изнуди. Такъв е и Мицкоски, който управлява по заместване. Той е като героят на Илф и Петров – помните ли, имаше един вицепрезидент на една фирма в един роман на Илф и Петров. Той е същият политически измамник. Те всички се опитват да се упражняват на гърба на България, за срам, между другото, на собствените си предци. В случая, ако видите биографиите и на Заев, и на Мицкоски, и на Груевски, и на Пендаровски, ако искате, и на министърката на отбраната Шекеринска – вижте техните биографии, вижте, кои са техните предци. Дядото на Шекеринска, на Радмила Шекеринска, е убит от сърбите заради дейността си във ВМРО и нейната баба иска от българската пенсионна система социална помощ за това, че мъжът й е убит от сърбите, и я получава, защото дядото на Шекеринска е бил достоен българин. А тя днес изкривява това наследство по недостоен начин. Така се държи и Груевски. Така се държеше и Миялков. Техният баща, на Миялкови, на двамата братя Миялкови, е български кмет по времето на Българския Великден от 1941 до 1945 г., достоен българин. Тези хора са продали своите съвести, тези хора са продали своето минало, тези хора са продали своите бащи, своите дядовци заради политически облаги и сега, притиснати от лъжата, която са защитавали години наред, се опитват да ни играят някакви – прощавайте, знам, че е политически некоректно, но ние така говорим във ВМРО – опитват се да ни продават цигански номера. Опитват се да ни лъжат по един такъв елементарен, глупав начин. Затова беше в София Заев. Видяхте ли го, той в София се „моли“, вече сме „братя“. Ама вижте му интервютата в Скопие, вижте му интервютата в скопските телевизии – там силата му е друга, там ръси едни големи приказки, обвинения срещу България. Само че тук е надянал другата маска, на молителя, на този, който унизително идва да се моли да бъде приет и да получи нещо. Вие споменахте – напълно правилно, – че той е посетил две политически централи. Но това, което не знаят българските граждани и слушателите, и читателите на Радио и на Агенция „Фокус“, е, че други политически централи му отказаха. Ние отказахме да се виждаме с него. Така че Заев е тук за вътрешнополитическа история, Заев е тук да се направи на интересен, Заев е тук за поредния епизод от един, между другото, много срамен спектакъл, който не заслужава дори да бъде наречен водевил, което е срамно и позорно.
Водещ: Знаете ли, на пресконференцията аз зададох въпрос на премиера Заев именно за вписването на българите в преамбюла на Македонската Конституция като държавотворен народ. Така те получават равни права с всички останали в страната. И г-н Заев ми отговори, че това щяло да стане, със започване на преговорите за Европейския съюз и европейското членство. Сиреч – вие ни дайте подкрепа да започнем, а пък като започнем, ще ви впишем и вашите хора ще получат равноправие. Изненадах се от този отговор.
Ангел Джамбазки: Българското общество ви дължи благодарност за този въпрос. Той беше разумен, смислен и на място. Не съм доволен от реакцията на служебния министър-председател, който някак си едва ли не се опита да ви се скара – така ми се стори на мен. Но това са моите лични впечатления, те нямат нищо общо. Но вие заслужавате поздравления за единствения или поне за най-важния въпрос, който бе зададен. Реакцията на Заев беше една и съща, тя винаги е такава – той винаги се пазари, все едно сме на пазар за нещо си – той почва недостойните пазарлъци. Той започва – ама вие ни дайте, ние ще го сменим. Не, няма да стане този път. Аз съм го слушал това лично няколко пъти, като част от български делегации и в Скопие, и в София, и по време на председателството. Тази изтъркана лъжа съм я чувал толкова пъти, че между другото е странно и аз се изненадах, че дори служебният министър-председател реагира по този неудачен в случая начин. Просто и ясно трябваше да му се каже: нищо няма да започне, докато вие не направите това, което трябва да направите. Защото тези обяснения – вие ни пуснете, а ние после ще – ние ги слушаме години наред. Това е лъжа, това е глупава лъжа, това е евтина лъжа, той я повтаря много пъти. Дори това, което вие попитахте – за включването в преамбюла, пак, за трети път ще го кажа, но това трябва да се каже още 300 пъти – това беше един от най-смислените и важните въпроси, защото нека да чуят и да прочетат вашите слушатели и читатели, че в преамбюла на Македонската Конституция са записани екзотични малцинства, които са съставени буквално от 7-8, 10-15 човека. Освен македонци там има турци, там има албанци, там има бошняци, там има сърби…
Водещ: Има власи, има роми. Изброих ги на г-н Заев, казах ги и на българския премиер, българската делегация го чу.
Ангел Джамбазки: Да, да, да…
Водещ: Българи в Македонската конституция няма, но според г-н Заев те ще дойдат, като почнели преговорите.
Ангел Джамбазки: А, не, не, не, не, не, не, не, не, не. Хайде да не идват, като започнем преговори, защото първо те не идват от никъде, а те са там – далеч преди сърбоманите, далеч преди политическите бащи. Защото нали знаете, че политическото семейство на г-н Заев е модерно семейство – то е с много бащи, но без майка. Те там са Маркс, Енгелс, Ленин, Коминтерна. Там майка няма, там са само бащи. И няколко национални предатели от Българската комунистическата партия. Те са въвели модерното еднополово семейство много отдавна, още от 1933-1934 г. в Коминтерна са били любители на еднополовите политически бракове. Между другото, това е голяма и много важна лъжа. Но тези номера на Заев, когато той казва: „Вие ни пуснете, но ние после ще видим“, просто не могат повече да минават. Пак да кажа, не може 100 пъти с една и съща лъжа, никой не може 100 пъти с една и съща лъжа да минава напред. Пак ще кажа – това вече е обидна лъжа. Този човек явно ни смята вече за глупави. Той си мисли, че върху България ще има голям натиск от Германия, от САЩ, отвсякъде и ние ще отстъпим. И почва да ни лъже по един такъв глупав начин, смешен начин, жалък начин. Преговорите на Република Северна Македония трябва да започнат, само след като се случи това, което вие запитахте. Когато се промени преамбюлът на тяхната Конституция, когато ние видим, че законодателно започнат мерки за борба срещу езика на омразата срещу България, 
Водещ: Срещу дискриминацията на българите там?
Ангел Джамбазки: Точно така, точно така – това е. Тогава ще започнат преговорите. Преди това може да кандидатства в какъвто иска друг съюз, но не в Европейския. В противен случай аз си мисля, че ние нямаме място в съюз, в който ще ни се подиграват по такъв начин. В четвъртък Заев демонстрира нахалство, наглост, глупост. А временното правителство не реагира по най-добрия начин, макар че се опита, защото те са наясно, че всяко отстъпление би било политическо самоубийство. За мое съжаление други политически сили реагираха ненормално, отстъпиха по някакви вътрешнополитически съображения. Но ние – може би сте забелязала – ние бяхме отвън.
Водещ: Стояхте с плакати, транспаранти и възгласи
Ангел Джамбазки: Пред Министерски съвет, пред президентството. И казваме на всички български политици – аз се надявам това да го чуят: темата „Македония“ не е вътрешнополитическа тема, темата „Македония“ не е тема за избори и темата „Македония“ се доказа и оказа, че е в състояние да събори, измете, изчегърта всеки, който си позволи да направи национално предателство и да предаде българския национален интерес. И нека добре да го знаят и леви, и десни, и тези там с цветовете на дъгата, еднополовите ни приятели и приятелки от „Демократична България“, любителите на нестандартните семейни отношения. Нека добре да знаят – ние знаем, че те готвят някакво национално предателство. Това ще бъде политическата грешка, която ще ги занули в българския политически и обществен живот. Те просто живеят в друг свят и мислят, че ако се спазарят със западняците, ако нещо направят някакво предателство, то ще им се размине. Не, няма да им се размине, няма да им се размине. Тази тема е – оказа се, за мое дълбоко лично удовлетворение, оказа се, че българският народ не е толкова опериран от национално чувство. Оказа се, че българският народ добре, ясно разпознава своите корени и своята историческа съдба, българският народ е много чувствителен по темата „Македония“. И затова никой не трябва да си помисля да прави тези национални предателства. Що се отнася до Заев – жалка история, жалка история, водевил.
Водещ: Г-н Джамбазки, многократно казахте в разговора ни дотук, че темата „Македония“ е голяма и тя не е предмет на едни предсрочни парламентарни избори. Но тя се превърна в такъв, за съжаление. Как политическата класа у нас ще излезе от капана, в който сама попадна?
Ангел Джамбазки: Както иска да излиза, но да не се прави национално предателство. 
Водещ: С тази визита не се ли подготвя почва точно за такова?
Ангел Джамбазки: Много се надявам да не направят такава глупост. И го казвам дори за тяхно добро, за тяхното политическо здраве. Говоря за новите протестни. Аз знам, гледайки поведението на тези политически сили, които в момента са модерни и които в момента събират гласовете на избирателите, как са заели подготвителна национално-предателска наведена позиция в поза „партер”. Това, което обаче ние няма да допуснем – като говоря ние, говоря за политическата сила, на която принадлежа. И между другото, ако забелязвате, не използвам този ни разговор за политическа пропаганда, макар че го правим във времето и във формата на изборите, съгласявайки се с вас, че това не е тема нито на предсрочни, нито на редовни избори. Тук трябва да има една единна национална позиция. И между другото, Радио и Агенция „Фокус“ във времето, още когато – светла му памет и лека му пръст – г-н Красимир Узунов основа и води тази медия, тя беше и продължава да бъде стожер, пилон, основа на разумната, на научната, на обоснованата, на историческата българска позиция към Македония. И още тогава и той не позволяваше и ние трябва да кажем на всички да не си помислят да спекулират и да търгуват с позицията по темата „Македония“, надявайки се на благоволение на чужди посолства, без значение дали ще бъдат американски, немски, китайски, анголски или това на Ботсвана, ако изобщо има такова посолство. Да не си позволяват да пипат с мръсни ръчички в тази тема. Да не си позволяват национално предателство и да си играят с руски, неруски, антируски, проамерикански, антиамерикански интереси. Тук няма нито руски, нито американски интереси, нито германски. Тук има български национален интерес. И вечен срам и позор ще тегне над този негодник, който си позволи да търгува с това. Вечен срам и позор ще тегне над този негодник, който си позволи да предаде, само и само за да бъде одобрен, посрещнат в някое посолство и да му дадат да бъде някакъв такъв временен фактор в злободневния политически живот. А това, което трябваше ясно да се каже на Заев, донякъде беше казано от служебния министър-председател. За съжаление неговата реакция по времето на въпросите и реакцията му към вашите въпроси беше дълбоко погрешна и абсолютно неуместна. Той трябваше да реагира по съвсем различен начин, всъщност да остави да си развивате въпросите, след което да потвърди, че българската позиция е следната: преговори могат да започнат, само когато 1, 2, 3, 4, 5 бъдат свършени и бъдат факт, документални. Когато те си променят Конституцията – чудесно, започваме преговори, няма проблем. Но когато го направят. А не тези кьорфишеци, които могат да ги продават на пазара в Прилеп, където, както твърди старата българска легенда, е един маймун игра. Не тези номера да ни ги продава Заев, който се хвали, че е започнал да трупа милионите си, като е спекулирал с чушки и домати на някакъв пазар в някакво Трънско село. Моите уважения, не се намираме нито на пазар, нито на сергия, нито продаваме чушки и домати, нито българската история и бъдеще могат да бъдат обект на такъв плод-зеленчуков пазарлък. Нашите леко се подведоха, ще го отдадем на това, че все пак правителството е служебно и хората в него не са изградени политици, а са по-скоро хора от друга сфера и друга кариера и малко не са наясно с тези неща. Много се надявам да не се поддават, да не правят глупости и да не правят грешки, защото направят ли такава грешка, ще се самоубият политически. Казвам го още веднъж и това е безспорен факт.
Водещ: Г-н Джамбазки, не се ли опасявате, че след това интервю ще скочат срещу вас, че използвате Македония за предизборни цели?
Ангел Джамбазки: Нека да скочат! Ние се занимаваме с темата „Македония“ още от времето, когато някои мислеха, че това е площад в София, на който късно вечер дефилират мъже, които са си сменили пола. Ние се занимаваме с тази кауза, още когато национални предатели ни казваха, че национализмът трябва да бъде погребан – да си спомним само за г-н Костов и неговите нелепи отрочета под формата на днешни политически коалиции, които няма да споменавам, защото сме възпитани. Ние се занимаваме с тази тема, откакто и докато има такива, включително и от нашата организация, които са готови да предадат националния интерес, само и само да се харесат някому и да нарушат единствено правилното поведение, а то е, че по темата „Македония“ ние трябва да бъдем абсолютно, изцяло единни и да следваме единната българска кауза. Това е нашата тема. Дори аз лично затова се занимавам с политика. Това беше моят мотив да се насоча в тази обществена, политическа сфера и да отстоявам тази кауза. И това е мотивът на всички мои съмишленици. Ние от ВМРО не се занимаваме с каузата „Македония“ заради изборите. Не, ние ходим на избори заради каузата „Македония“. Ние бяхме хората, които предупредиха вече бившия министър-председател Борисов, че ако си позволи да отстъпи пред западния натиск, а той по едно време се беше доста поразколебал, това правителство, миналото, щеше вече да падне. Защото ние знаем, че не сме се родили общински съветници, кметове, народни представители, европейски представители, но каузата „Македония“ е вечна и тя трябва да бъде завършена. Ние му казахме: ако ти отстъпиш, това правителство ще падне. То може да не падне, защото някои отпред протестират, то може да не падне по някакви други причини, но ако има предателство по темата „Македония“, правителството щеше да падне. И той се съобрази. Ние бяхме носителите на тази политика и успяхме да защитим интереса, засега. И затова казваме на днешния министър-председател, на днешния президент да не се изкушават да правят мили очи на някакви дълбоко заблудени западни наши партньори, които нямат никаква представа за какво говорят, които робуват на едни такива алгоритми елементарни, бинарни, за две-три годишно дете, които им казват: хайде сега да подкрепим Македония, защото това е против Русия. Това е дълбоко невярно. Хайде сега да приемем Македония, защото ние ще пресечем интереса на Русия – дълбоко невярно, това са глупости. Точно те ще прокарат интереса на определени кремълски кръгове. И затова ние им казваме, че нас не ни интересува дали някой от нашите противници ще ни харесва или няма да ни харесва, или някой щял да ни скочи. Който на нас ни скочи, е видял резултата от това. Тодор Александров го е казал – това е велик водач на ВМРО, велик български патриот, велик български националист, роден в Ново село, Щипско, днес в Република Северна Македония, един от великите водачи на ВМРО – той е казал: „Което куче ни е залаяло, то е полудяло. Ние не смепритеснени от това, че някой ще ни скочи. Особено пък от страната Македония. Никакви притеснения нямаме да оборим всеки наш противник, без значение дали се определя като ляв, десен, нов, стар, демократ, либерал – не ни интересува. Ако тръгне да продава, ако тръгне да предава, той ще се срещне с много твърдата, желязна по тази тема воля и решимост на нашата организация.
Водещ: Много ви благодаря, че приехте поканата за този разговор. Благодаря за тази среща. Успех в кампанията и се надявам да се чуем в следващите седмици, за да поговорим вече и по-прагматично за това, което предлага вашата коалиция за промяна в България. 
Ангел Джамбазки: И аз ви благодаря. Още веднъж ви поздравявам за позицията в четвъртък.

Цоня Събчева

Проф. Янаки Стоилов. Снимка: БГНЕС

„Считам за безспорно установено, че принципът за зачитането на националната идентичност на държавите-членки, заложен в член 4, параграф 2 ДЕС, означава зачитане на основната конституционна структура на съответната държава членка, която урежда ядрото от принципи, ценности и традиционни разбирания, част от които са правилата, уреждащи брака и тези за установяване на гражданското състояние на дадено лице“. Това гласи становището на служебния правосъден министър проф. Янаки Стоилов по конституционното дело, образувано по питане на Гражданска колегия на Върховния касационен съд (ВКС) дали понятието „пол“ има различно от биологичното измерение.

Той посочва още, че възприетото в Конституцията понятие за „пол“ като биологичен пол и утвърденото разбиране за традиционното семейство като съюз между мъж и женапредставляват основна ценност за българското общество и са част от националната идентичност по смисъла на чл.4, параграф 2 от ДЕС, която подлежи на зачитане от ЕС. „С оглед на горните съображения изразявам становище, че възприемането на различно тълкуване на понятието „пол” от тълкуването на Конституционния съд в решение № 13 / 2018 г. би породило правна несигурност и противоречие с българската конституционна идентичност поради налагането на нов ред, чужд на българската конституционна и правна система, нови процедури, в разрез с Конституцията, както и поради реалната опасност от противоречие с вече установените в законодателството и съдебната практика понятия“, допълва служебният министър.

В същата посока е и становището на Министерството на здравеопазването. (Становището на МЗ може да видите в прикачения файл)

Ето и пълния текст на становището на проф. Янаки Стоилов:

В качеството ми на конституирана по делото страна и в определения 30-дневен срок изразявам следното становище по предмета на делото:

I. Относно тълкуването на понятието „пол“, използвано в Конституцията на Република България:

Конституционният съд е имал вече възможност с Решение № 13/2018 г. да изясни как следва да се разбира понятието „пол”, използвано в Конституцията, и имали смисъл, различен от биологичен пол.

В Решение № 13/2018 г. по к. д. № 3/2018 г. Съдът приема, че:

„Конституцията и цялото българско законодателство са изградени върху разбирането за бинарното съществуване на човешкия вид .[… ]. Традиционно човешкото общество се изгражда върху половата бинарност, т.е. съществуването на два противоположни пола, всеки от които е натоварен със специфични биологични и социални функции и отговорности. Биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол. Значението на гражданския пол при правното регулиране на социалните отношения (съпружество, родителство) изисква осигуряване на яснота, безспорност, стабилност и сигурност.“

По отношение на тълкуването на чл. 6, ал. 2 от Конституцията, Конституционният съд многократно и последователно е имал възможност да подчертае, че равенството пред закона (Преамбюла и чл. 6, ал. 2 от Конституцията) като конституционен принцип на гражданското общество и правовата държава “е основа за тълкуване и прилагане на Конституцията и за нормотворческата дейност” и основно право на гражданите. В Решение № 14/1992 г. по к. д. № 14/1992 г. Съдът тълкува: „В преамбюла на Конституцията равенството е прокламирано като общочовешка ценност наред със свободата, мира, хуманизма, справедливостта и търпимостта В чл. 6, ал. 2 равенството на гражданите пред закона е формулирано като конституционен принцип, който стои в основата на гражданското общество и държавата. Този принцип е общ за цялата правна система на Република България. Той е основа за тълкуване и прилагане на Конституцията и за нормотворческата дейност. […]. В чл. 6, ал. 2 равенството пред закона е формулирано още и като основно право на гражданите. В редица конституционни разпоредби то е конкретизирано, като е отнесено към определени права и свободи (чл. 19, ал. 2, чл. 46, ал. 2, чл. 47, ал. 3, чл. 119, ал. 3, чл. 121, ал. 1 и др.).“

В Решение № 4 /2021 г. по к. д. № 1/2021 г., Съдът изяснява: „Принципът на равенство пред закона има две основни проявни форми: забрана за произволно неравнопоставяне и задължение за равно третиране (Решение № 1/2005 г. по к. д. № 8/2004 г.). Повелята за равно третиране се: изразява в задължение за публичната власт да третира „еднаквите еднакво“ (Решение № 11/2010 г. по к. д. № 13/2010 г. ). Забраната за произвол е материален елемент от принципа за правова държава и е насочен към държавните органи, в това число и законодателя.“

Съгласно Тълкувателно решение № 14 от 1992 г. по к.д. № 14 от 1992 : „За да гарантира прогласения принцип за равенство на всички граждани пред закона, чл. 6, ал. 2 посочва определени социални признаци, които не могат да бъдат основание за неравно третиране. Това са раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. С това Конституцията е обявила изрично забрани по отношение на посочените социални признаци. Те са правно недопустими като основания за ограничение на правата или за създаване на привилегии. Посочените социални признаци могат да бъдат класифицирани най-общо в две основни групи. Първите пет – раса, народност, етническа принадлежност, пол и произход, произтичат от чл. 1 на Декларацията за правата на човека, обявил, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство к права. Този текст е дословно възпроизведен в чл. 6, ал. 1. Недопускането на никакви ограничения на правата или привилегии, основани на тези признаци, е гаранция за общочовешките права, които Конституцията на Република България признава и защитава. Останалите признаци – религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние, фактически се придобиват или изменят в процеса на социалната реализация на гражданите в обществото в резултат на упражняване на определени права. Всеки от тези признаци представлява за отделния гражданин равна възможност, предвидена и гарантирана в Конституцията, която не може съгласно чл. 6, ал. 2 да бъде основание за привилегировано отношение към него или за ограничаване на правата в качеството му на гражданин.”

В Решение № 13 по к. д. № 3/2018 г. Съдът детайлизира тълкуването на разпоредбата на чл. 6, ал. 2 досежно признака „пол“. Съдът е приел, че „Правното равенство между половете е провъзгласено на конституционно ниво в чл. 6, ал. 2 от Основния закон. То не означава еднакво третиране на двата пола, а изисква съобразяване с биологичните особености и различията между тях. Полът е сред изрично установените в чл. 6, ал. 2 от Конституцията признаци, въз основа на които не се допускат привилегии или ограничения в правата (Решение № 1 от 27.01 2005 г. по к. д. № 8/2004 г.). Конституционният текст разглежда биологичния пол като понятие с ясно юридическо съдържание. Това се потвърждава както от обсъждането на разпоредбата като част от проекта за Конституция „…за равноправието между мъжа и жената“ (протоколи от заседанията на Комисията по изработване на проект за Конституция на България от 13.02.1991 г. и 10.06.1991 г.), така и от практиката на Конституционния съд по тълкуване на чл. 6, ал. 2, където критерият „пол“ е изключен от групата признаци, които се придобиват или изменят в процеса на социалната реализация на гражданите в обществото (Решение № 14 от 10.11.1992 г. по к. д. № 14/92 г.).“

По отношение на тълкуването на чл. 46, ал. 1 от Основния закон, Съдът е изяснил, че:

„Конституционната дефиниция за брак, така както винаги е присъствала в българската правна традиция, се съдържа в разпоредбата на чл. 46, ал. 1, която го определя като „… доброволен съюз между мъж и жена“. Конституционната уредба на брака е изградена върху разбирането за съществуването на два биологично определени пола – мъжки и женски. Определяйки брака като доброволен съюз между мъж и жена, Конституцията издига различния биологичен пол в императив към встъпващите в брак. Разбирането за брака като връзка между мъж и жена е вкоренено дълбоко з българското правосъзнание и в този смисъл е в основата на конституционната уредба.“

Това тълкуване налага извода, че в България е утвърдено разбирането за традиционното семейство, което представлява основна ценност за българското общество. Действащото българско право не позволява сключването на брак или друга форма на съюз, от която да произтичат правни последици, между лица от еднакъв пол. В същото Решение № 13/2018 г. Конституционният съд е дал отговор и на въпроса „има ли смисъл понятието „пол”, различен от биологичен пол”. Съдът тълкува, че:

„В действителност в Конституцията недвусмислено се възприема социалното измерение на пола във взаимодействие с биологично детерминираното – чл. 47, ал. 2 от Основния закон. В посочената конституционна разпоредба биологичният пол „жена“ се свързва със социалната роля – „майка“, с „раждане“, с „акушерска помощ“. Накратко, понятието „пол“ се използва от конституционния законодател като единство от биологично детерминираното и социално конструираното. Социалното измерение в Конституцията не създава социален пол, независим от биологичния, както е предвидено в Конвенцията.“

С оглед на тълкуването на Конституционния съд в Решение № 13/2018 г. по к. д. № 3/2018 г, кое го по силата на чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционен съд е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани, се налага безспорният извод, че понятието „пол“, което се използва в Конституцията на Република България, е натоварено с ясно съдържание и смисъл. Полът е биологичен и неизменен – той не се придобива или изменя в процеса на социалната реализация на гражданите в обществото. Социалното измерение на понятието „пол” в Конституцията не създава социален пол, независим от биологичния.

Въпросът за тълкуването на понятието „пол” е тясно и неизменно свързан с въпроса за върховенството на Конституцията.

Относно върховенството на Конституцията:

1. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Конституцията е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната. Съгласно чл. 5, ал. 1, Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.

Принципът на правовата държава присъства в практиката на Конституционния съд (КС) с познато и утвърдено съдържание, съчетаващо формален и материален аспект. Според решенията на Конституционния съд, които по силата на чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционен съд са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани, принципът на върховенството на правото означава, че правната система се изгражда като единна и непротиворечива система на принципа на йерархията на нормативните актове, като Конституцията като върховен закон е основа на действащата правна система и на целия държавен ред и нормативно прогласява основните принципи и ценности в държавата. В този смисъл е и практиката по тълкуването на Конституцията, застъпвана последователно от Конституционния съд в негови решения ( решение № 14 на КС от 1992 г. по к.д. № 14/92, решение № 1 от 2005 г. по к.д. № 8/2004 г., решение № 13 от 2018 г. по к.д. № 3 от 2018 г.). „Правова държава’’ означава упражняване на държавна власт на основата на конституция, в рамките на закони, които материално и формално съответстват на конституцията и които са създадени за запазване на човешкото достойнство, за постигане на свобода, справедливост и правна сигурност (решение № 1 от 2005 г. по к.д. № 8/2004). В същото решение Конституционният съд сочи: „Днес в европейското правно пространство широко се споделя разбирането за правовата държава, което включва както принципа за правната сигурност (формалния елемент), така и принципа за материалната справедливост (материалния елемент).“ Тълкуването на Конституцията в цитираните решения (РКС № 14/1992 г. и РКС №1 /2005 г.) води до извода, че ясно правило на правовата държава е, че разпоредбите трябва да бъдат не само ясно, точно и недвусмислено формулирани, с което да се създаде предвидимост на правните последици и на правния ред, но тяхното тълкуване и прилагане да бъде в тясна близост и съотнасяне с основния текст, да изхожда от неговия дух и волята на законодателя и да създаде предвидимост на правните последици и правния ред.

2. От гореизложеното може да се направи заключение, че базирайки се на принципа на правовата държава и принципа на правната сигурност, съставен елемент на правовата държава, Конституцията на Република България е върховен закон на страната, чиито разпоредби изискват и налагат подчинение и непротиворечив на другите закони и респ. актове (чл. 5, ал. 1 и 2), в т.ч. и на инкорпорираните международни договори, част от вътрешното ни право, и могат да се прилагат пряко и непосредствено.

Като върховен закон, Конституцията определя основополагащите принципи и ценности, които съставляват ядрото на националната правна система и са фундамент на по – подробна нормативна уредба от актове с по-нисък нормативен ранг. В този смисъл е и тълкуването на Конституционния съд в Решение № 13/2018 г. В Решението, Съдът приема, че:

„Правовата държава във формален смисъл (държавата на правната сигурност) изисква съдържанието на правните понятия да е ясно и недвусмислено. Повелята за правна сигурност и предвидимост не допуска съществуването на две паралелни и взаимоизключващи се понятия за „пол“. Принципът на правовата държава е фундамент на установения конституционен ред. Производството по чл. 149, ал. 1, т. 4, предложение първо от Основния закон гарантира въвеждането в националната правна система на ценностните достижения на международната общност при съхраняването на ядрото от ценности, установени в Конституцията.“

Предвид принципа на върховенство иа Конституцията и принципа на правна сигурност, считам, че този извод е определящ за тълкуването на понятието „пол“ и в цялото българско законодателство.

Относно зачитането на националната идентичност на държавите членки на Европейския съюз (ЕС):

Съгласно чл. 4, ал. 3 от Конституцията, Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз (нова – ДВ бр. 18/2005 г). Считано от 1 януари 2007 г. е в сила Договорът за присъединяване на Република България и Република Румъния към Европейския съюз (обн. ДВ, бр. 103 и 104 от 2006 г.). От присъединяването на Република България към ЕС правото на ЕС (първично и вторично) е пряк регулатор на обществените отношения на територията на Република България.

Съгласно чл. 4, параграф 2 от Договора за Европейския съюз Европейският съюз зачита равенството на държавите-членки пред Договорите, както и националната им идентичност, присъща на техните основни политически и конституционни структури.

Този основен принцип се потвърждава и развива от практиката на Съда на Европейския съюз (Съда) през годините. Аргументи в тази насока се съдържат и в един от последните актове-заключение на генералния адвокат 3. КОКОТТ, представено на 15 април 2021 г. по Дело С-490/20, В.М.А. срещу Столична община, район „Панчарево“, България, където по понятието „национална идентичност по смисъла на чл.4, параграф 2 от ДЕС“ в т. 70 – 72 са направени следните пояснения:

Съгласно член 4, параграф 2 ДЕС Съюзът зачита националната идентичност, присъща на основните политически и конституционни структури на държавите членки. Това свеждане до основните политически и конституционни структури показва, че член 4, параграф 2 ДЕС не просто препраща към концепциите на конституционното право на държавите членки, а въвежда самостоятелно понятие в правото на Съюза, чието тълкуване е възложено на Съда. Точното съдържание на това понятие обаче може да варира в отделните държави членки и поради самото си естество не може да се определи, без да се вземат предвид разбиранията на държавите членки за националната им идентичност. В тази насока задължението на Съюза да зачита националната идентичност на държавите членки всъщност може да се схваща като задължение за зачитане на многообразието от разбирания, а оттам и на разликите, характеризиращи всяка държава членка. Така националната идентичност г арантира девиза на Съюза, закрепен за първи път в член 1 -8 от проекта на Договор за създаване на Конституция за Европа (наричан по- нататък „конституционният договор“), а именно „Обединен в многообразието“. По тази причина понятието за национална идентичност не подлежи на абстрактно тълкуване на равнището на Съюза.”

В заключението се навеждат доводи, че поради особено чувствителната правна материя, характеризираща се с многообразие от разбирания и ценности на равнището на държавите членки и на обществата, които ги съставляват, Съдът вече негласно е признал, че правилата, уреждащи брака, както и правилата за установяване на гражданското състояние на дадено лице, са част от националната идентичност по смисъла на член 4, параграф 2 ДЕС (Решение от 5 юни 2018 г., Сотап и др. (С-673/16, ЕС:С:2018:385) и са от изключителната компетентност на държавата членка на ЕС (т. 76, т. 77 и т. 91). Приема се, че „семейното право-независимо дали се основава на традиционни или на по-„модерни“ ценности – е израз на самоопределянето на държавата както в политически, така и в социален план. То може да се основава на религиозни идеи или да бележи отказа на съответната държава от тези идеи. В този смисъл обаче то във всички случаи е израз на националната идентичност, присъща на основните политически и конституционни структури” (т. 77). Изтъква се, че понастоящем в Съюза няма консенсус относно предпоставките за достъпа до основните институти на семейното право. Семейните връзки, които съставляват самият предмет на тази материя, се определят от националните норми, уреждащи брака (или развода) и произхода (вкл. репродукцията), засилено сътрудничество. Поради тези различия, в Регламент 2016/1191, с който се опростяват изискванията за представяне на някои официални документи, удостоверяващи, наред с другото, раждането, брака, развода и произхода, нееднократно се посочва, че гой не променя нито материалното право в тази област, нито задълженията за признаване г:а свързаните с такъв документ” (т. 75).

Излагат се аргументи, че последица от определянето на семейните връзки може да е част от националната идентичност на държавите членки, която, както фигурира в член 4, параграф 2 ДЕС, е замислена да ограничи въздействието на правото на Съюза в области,  считани за основополагащи за държавите членки, а не просто като ценност на Съюза, която да се претегля спрямо други интереси от същия ранг (т. 86).Това съответства на целта на националната идентичност да защитава специфичните за всяка от държавите членки подходи, що се отнася до основните политически и конституционни структури (т. 87).

Въз основа на изложените съображения се заключава, че „тъй като със задължението за зачитане на националната идентичност по смисъла на член 4, параграф 2 ДЕС се цели да се съхранят специфичните за всяка държава членка основни политически и конституционни структури и съответно се очертава границата на интеграционното действие на Съюза, оттук следва, че Съдът може да упражнява само ограничен контрол върху мерките, приети от държава членка за целите на защитата на националната й идентичност (т. 90).

Отбелязва се, че: „Така, поради липсата на компетентност на Съюза в тази материя националното семейно право по принцип не подлежи на контрол в светлината на Хартата на основните права на ЕС, тъй като държавите членки не прилагат правото на Съюза в тази област по смисъла на член 51, параграф 1 от нея. С оглед на особената чувствителност и на основополагащото значение на тази материя, тя дори може да попада в обхвата на националната идентичност по смисъла на член 4, параграф 2 ДЕС, което предполага правото на Съюза да зачита различията в ценностите и разбиранията (т. 98).”

Въз основа на изложените аргументи, се прави извод, че „позоваването на същността на националната идентичност от страна членка на ЕС не подлежи на проверка за пропорционалност“ (т. 107).

С оглед гореизложеното считам за безспорно установено, че принципът за зачитането на националната идентичност на държавите-членки, заложен в член 4, параграф 2 ДЕС, означава зачитане на основната конституционна структура на съответната държава членка, която урежда ядрото от принципи, ценности и традиционни разбирания, част от които са привилата, уреждащи брака и тези за установяване на гражданското състояние на дадено лице.

В този смисъл възприетото в Конституцията на Република България понятие за „пол“ като биологичен пол и утвърденото разбиране за традиционното семейство като съюз между мъж и жена представляват основна ценност за българското общество и са част от националната идентичност по смисъла на чл.4, параграф 2 от ДЕС, която подлежи на зачитане от ЕС.

С оглед на горните съображения изразявам становище, че възприемането на различно тълкуване на понятието „пол” от тълкуването на Конституционния съд в решение № 13 / 2018 г. би породило правна несигурност и противоречие с българската конституционна идентичност поради налагането на нов ред, чужд на българската конституционна и правна система, нови процедури, в разрез с Конституцията, както и поради реалната опасност от противоречие с вече установените в законодателството и съдебната практика понятия.

Източник: “Правен свят”

Една публикация в социална мрежа създаде нова тенденция в Китай – отказ на по-младото поколение от преуморяващата работа

Снимка: Qilai Shen/Bloomberg

Все повече популярност сред китайската младеж набира културата на “тан пин” – пасивен стил на живот без стрес и кариеризъм.  Тази нагласа, тръгнала от един интернет манифест, стана основа на цяла философия, която партийните медии се хвърлиха да атакуват.

“Тан пин” (в превод нещо като “лягаш и изключваш”) е спасение от натиска на обществото, което безпощадно тласка младите хора да търсят работа, непременно да работят яко и задължително да градят кариера, трудейки се извънредно, за да бъдат повишени.

Пазарът на работна сила в Китай се свива и често се налага младите да работят до преумора, пише БТА.

Смята се, че терминът “тан пин” е роден в социалната мрежа Tieba. Използвал го авторът на една публикация, който написал, че от две години вече не работи и не вижда проблем в това. Вместо да гони успеха в общоприетия смисъл, той решил просто “да си полегне”.

“Доколкото у нас никога не е имало идеология, превъзнасяща субективността на човека, ще я създам сам. Да си полегнеш – ето я моята мъдрост. Едва щом си полегне, човек става мяра за всички неща”, цитира публикацията му новинарският сайт Sixthtone.

Текстът станал популярен, изразът започнал да се употребява и в други платформи: Weibo, аналог на Twitter, и Douban, която прилича на IMDB (с голям форум) – групата “тан пин” на тази платформа наброявала 6000 потребители.

Днес впрочем и публикацията, и групата са премахнати, а в Weibo не може да се търси хаштагът #TangPing. Причина може би са критиките срещу философията “тан пин” в държавните медии.

“Въпреки всичко младежта трябва да е сигурна в бъдещето” – пише в коментар вестник Nanfang Daily, издаван в Гуанджоу. “Китай е страната с най-голямото население в света, с огромни трудови ресурси и огромно предимство на пазара . . . Единственият път към щастието е пътят, който минава през труда.”

“Една общност от безделници естествено няма как да е полезна за икономическото и социалното развитие на страната”, пише автор на пекинския вестник Guangming Daily, свързан с Комунистическата партия.

Младите китайци под натиск

Подобно нещо се е случвало вече. През 2016 г. стана популярно меме снимката на китайски актьор от ситком от 90-те, изтегнал се на едно канапе. Година след това младите китайци полудяха по един персонаж от японско аниме на име Gudetama (“Мързеливото яйце”).

Тогава порталът Sixthtone констатира разцвет на “културата сан” или “културата на Съдния ден”, която “подронва трудовата етика на младежта, нанася удар по нейната мотивация и поражда апатия”.

А съвсем наскоро Владислав Иванов (Лелуш) от Русия, без да го очаква, се прочу в Китай* и стана пример за подражание сред младите китайци, които са уморени от вечната надпревара и им се ще да помързелуват.

Тенденции от този вид се зараждат на фона на нарастващия натиск върху младите китайци. Това поколение е израсло по време на политиката “едно семейство – едно дете”. От тях се очаква да работят повече от родителите си, чието поколение, излизащо в пенсия, е два пъти по-многобройно.

Днешните млади китайци са подложени на натиск и заради системата за “социални кредити”, която ги кара да доказват, че са социално отговорни. Отгоре на това постоянно слушат призиви да демонстрират патриотизъм, като бойкотират чуждестранни компании и търговски марки.

*Младежът беше участник в китайско риалити шоу, но му омръзна и реши демонстративно да лентяйства по цял ден, така че зрителите да го изгонят. За негов ужас обаче всички го харесаха и не искаха да напусне предаването.По статията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Елена Кирилова

Ако приемем техните условия под натиска на ЕС, САЩ, Русия, Китай, оставаме без история, казва известният археолог

– Проф. Овчаров, реагирахте бурно на фразата на Зоран Заев, че всички хора произлизат от маймуните, а само македонците от българите.

– Реакцията ми не е случайна. По този въпрос пиша много отдавна. Само от март миналата година досега имам 25-30 статии по северномакедонския въпрос. Дори имам идея да направя сборник от тези статии, защото почти всяка седмица имам реакция на някакви изявления и атаки от страна на Северна Македония.

– Името ви се свързва с археологически обекти като Перперикон, Татул, Велики Преслав. Откъде идва интересът ви към Македония?

– Моята голяма докторска десертация е Вардарска Македония през XIV век. Имам 13 експедиции от края на 80-те и началото на 90-те години на XX век. Познавам детайлно въпроса с хората и тяхното самосъзнание в Северна Македония и честно казано не съм оптимист.

Намираме се в изключително важен исторически период и той става все по-драматичен. Може би вече наближава развръзката на проблеми, които са наболели от десетилетия. В последната година тези проблеми стигнаха до съзнанието на българите, стигнаха най-сетне до българското правителство, което трябваше да вземе решение, а не да отлага въпроса.

Не говоря само за правителството на ГЕРБ. Този въпрос се отлага от десетилетия. През следващите месеци трябва да сме абсолютно твърди в позицията си, защото ножът е опрял до кокал. В една от статиите използвах термин от Отечествената война на Съветския съюз. Когато немците на 10 км от столицата, бойците са амбицирани с призива: “Не може да се отстъпва, зад нас е Москва!”.

Давам този пример, защото

няма как повече

да отстъпим
Нямаме право да отстъпим от позициите, изградени българският парламент, от червените линии, които правителството на ГЕРБ поддържаше изцяло през последните месеци.

Тази политика се продължава и от служебния кабинет. Имаме и твърдата позиция на президента Румен Радев. Социологическо проучване сочи, че 85% от българите подкрепят тази позиция.
Това ме накара да напиша позицията си, както и, разбира се, плоската шегичка на Зоран Заев не особено смешна.

– Дали обаче това втвърдяване на българската позиция няма да ни изиграе лоша шега в ЕС?

– Втвърдяването всъщност е излагане на собствените ни позиции, които са 100-процентови и са изцяло подкрепени от историческите извори – като се започне от Битолския надпис на Самуил, мине се през братя Миладинови, Кирил Пейчинович, Райко Жинзифов и др. и се стигне до Гоце Делчев, който навсякъде твърди, че е българин.

Хиляди примери има, които ясно, точно и недвусмислено показват, че до началото на XX век хората, които живеят във Вардарска Македония, а и не само там, се чувстват като българи и имат българско самосъзнание. Това, което в момента прави българската държава е, че най-сетне ясно и точно го казва. Защото исторически така се е случило.

Няма да коментирам Георги Димитров и Коминтерна. Фактите са такива. Днес ние трябва да вземем решението, а то е само едно. Ако ние приемем техните условия под натиска на ЕС, САЩ, Русия, Китай и т.н., оставаме без история.

Проблемът не е в Северна Македония. Проблемът е на България.

Готови ли сме

да се лишим

от цар Самуил,

от братя

Миладинови,

от Гоце Делчев
Това е нещото, заложено на масата.

Ще има натиск към нас. Той до голяма степен е плод на грешки, натрупани с десетилетия. Ние не успяхме да обясним на света, не само на Европа, какъв е проблемът. Ние, които стоим с колодата карти в ръцете си, а македонците нямат нито една, не можем да обясним и покажем ясните извори.

Затова аз предложих още преди година да се направи ударна група и да се обясни проблемът със Северна Македония. Българската страна в смесената комисия са прекрасни учени, но са доста меки. В групата, за която говоря, трябва да влязат хора като проф. Пламен Павлов и проф. Анна Кочева, които могат да бъдат твърди в отстояването на нашата позиция с нашите аргументи.

Трябва да се обиколят европейските столици и да се направят пресконференции в българските посолства пред най-важните медиите на съответната държава. На тях трябва да обясняваме ясните и точни позиции с документи. Трябва да се каже, че не става въпрос за пустия македонски “единтитет” и “јазик”.

Става въпрос за миналото и за историческия аспект. От 1944 г., което е условна дата, е кодифициран техният език и до голяма степен се преминава към създаване на македонска нация. Това е признато и това е основата на компромиса. Ако ще правим някакви компромиси, това е нашият компромис – да, има македонска нация, има македонски език, само че създадени от 1944 г. до днес.

– Откъде идва тази ярост в Северна Македония срещу българите? Във времето на Югославия и комунизма е ясно. Каква е причината за негативните настроения и след разпада на източния блок?

– Тези настроения са насаждани в продължение на век. В периода между двете световни войни в рамките на Кралството на сърби, хървати и словенци няма македонци, има “прави сръби”, а Южна Сърбия всъщност е наименованието, давано на Вардарска Македония.

Това е опит на Сърбия да асимилира македонците, но се оказва невъзможно, напротив в този период се усилва техният български дух. Тогава Коминтернът действа в съгласие със сръбските интереси и принципът е бил – като не могат да станат сърби, няма да бъдат и българи.

Преминава се към ужасяващия модел на Югославия. Той е хитро замислен и в него практически се осъществява, уж идеята на

македонците

да бъдат

самостоятелни
и да имат своя държава. Това всъщност е идея на Гоце Делчев от началото на XX век – Македония да стане самостоятелна държава в рамките на Османската империя и вече като отцепила се самостоятелна държава да се присъедини към България.

Тази идея, но вече изродена, влиза в югославската доктрина, в която Македония е самостоятелна държава, но не е свързана с България. Напротив, тя е срещу България.

Тогава започва да се създава цялата митология за “фашистички бугарски окупатор”. Да си представим, че всичко което са учили 3-4 поколения историци, които върху това са станали професори и академици, бъде отречено. Какво ще правят те? Трябва да си скъсат дипломите.

Не съм оптимист
Този процес на кражба на българска история е стигнал до една труднообратима фаза. Не вярвам, че северномакедонците ще станат българи. Това е абсурд. Не вярвам, че те ще заобичат България. Но ние не трябва да се интересуваме от тяхната любов.

Стига със сантименталните истории. Ние се интересуваме от оцеляването на нашата история. България трябва да запази позицията си докрая и да успее да я обясни на останалите.

– Както направиха гърците?

– При гърците проблемът беше по-малък. Там ставаше въпрос за името и една измислена звезда – звездата от Вергина. Всичко завърши с Преспанското споразумение, в което след 28 г. македонците отстъпиха.

След като Гърция може да го направи за един по-малък въпрос, ние имаме повече основание да го направим. Никак не е малък нашия компромис. От 1944 г. признаваме, че Македония е самостоятелна държава, самостоятелен народ и има своя език. Сега остава те под някаква форма да си намерят решението.

Проблемът е техен – те влизат в ЕС.

– Къде ние можем да търсим съюзници в каузата си?

– В лицето на всички страни, не само в ЕС. Ние трябва да обясним нашата позиция. Хората не разбират проблема. Или по-скоро го разбират, но са бомбандирани от ужасяващо мощната пропаганда на Северна Македония.

Зоран Заев и Пендаровски не спряха да пътуват, те не живеят в Скопие. Всеки ден имат някакво изявление някъде.

Такова трябва да бъде и българското поведение. Всеки ден ние трябва да обясняваме на Брюксел, на Берлин, на Лондон, на Москва, на Вашингтон… Много по-активна трябва да бъде българската позиция, защото ние сме правите и истината е на наша страна.

Американският президент Барак Обама подписва Закона Магнитски. Снимка:  EPA/MICHAEL REYNOLDS

Американският закон, известен като Закона на Магнитски, се прилага срещу руските служители и военните в Мианмар, предлага се като инструмент за наказание срещу Китай и Саудитска Арабия и бе намесен и в по-ранно разследване за руската намеса в президентските избори в САЩ през 2016 г. А сега вече се свързва силно и с България. Но зад всичко това има доста история.

1. Какво представлява Законът на Магнитски?

Това е закон, подписан през 2012 г. от президента Барак Обама, който разрешава някои от санкциите, наложени от САЩ върху руски компании и лица. Той е кръстен на Сергей Магнитски, руски данъчен адвокат, който, докато работеше за международната инвестиционна компания Hermitage Capital Management през 2008 г., разкрива данъчна измама, чрез която руски държавни служители на практика са откраднали бизнеса на един от неговите клиенти – американския финансист Уилям Браудър, понастоящем британски гражданин и активист срещу режима на Владимир Путин. 

Твърди се, че става дума за кражба на данъчна отстъпка от 230 млн. долара, която Ермитаж е платил на руското правителство. След подаването на сигнал до властите адвокатът е арестуван и прекарва година в руски затвори до смъртта си през 2009 г. САЩ заявиха, че е бит до смърт. Законът на Магнитски е написан, за да накаже „лицата, отговорни за задържането, злоупотребата и смъртта” на Магнитски, като им отказва влизане в САЩ и замразява всякакви активи в САЩ

2. Как отговори Русия?

Законът вбеси хората в кръга на руския президент Владимир Путин и подтикна Русия да отмъсти, като спря повечето осиновявания на руски деца от американски семейства. На съвместна пресконференция с президента на САЩ Доналд Тръмп в Хелзинки преди няколко години Путин атакува директно Уилям Браудър, роденият в Америка основател на Hermitage Capital и движеща сила зад натиска за санкциите, довел до закона. Путин предположи, че Браудър и неговите партньори в отделна компания незаконно са изтеглили стотици милиони долари от Русия. Освен това той  бил насочил тези пари към кампанията на опонента на Тръмп в президентската надпревара през 2016 г. Хилари Клинтън. (По-рано обаче съд в Москва осъди Браудър, който живее във Великобритания, на девет години затвор за умишлен фалит и укриване на данъци). 

Браудър нарече твърденията на Путин „толкова нелепи и неверни, че изпада в заблуждение“. Той добави: “От 2012 г. насам Путин постави за своя най-голям външнополитически приоритет отмяната на Закона на Магнитски. Но нито едно от усилията му не даде резултат“.

3. Защо законът наказва не само Русия?

Защото през 2016 г., като част от по-широк законопроект, Конгресът на САЩ прие глобална версия на Закона на Магнитски, който упълномощава президента да налага санкции на всеки, който е „виновен за извънсъдебни убийства, изтезания или други груби нарушения на международно признати права на човека“.

4. Как са използвани законите?

Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ изброяваше до днес 55 лица, санкционирани съгласно Закона на Магнитски, и 84 души, компании или други образувания, санкционирани съгласно Глобалния закон на Магнитски. Те включват чеченския лидер Рамзан Кадиров, съюзник на Путин, който отдавна е обвиняван в убийства и други злоупотреби; Олег Логунов, който ръководеше делото срещу Магнитски като заместник-ръководител на разследващия комитет на руското вътрешно министерство; и две части от военните на Мианмар, за злоупотреби, включително етническо прочистване на мюсюлманското население на рохингите.

Какво представлява Раздел 7031(c)?

В прессъобщението на финансовото министерство на САЩ от 2 юни 2021 г. се казва също, че освен по закона “Магнитски” на Пеевски и Желязков са наложени санкции и по раздел 7031(c) oт разпоредбата за противодействие на клептокрацията към закона за разпределение на бюджета на външното министерство на САЩ. Този раздел вече е познат в България – именно по него през февруари 2020 г. беше санкциониран съдия Андон Миталов, пуснал в Москва обвинения в шпионаж председател на движение “Русофили” Николай Малинов.

Този раздел представлява по-мека мярка, тъй като предвидените в нея ограничения включват само забрана за влизане в САЩ на служители от публичната сфера, за които външното министерство на САЩ има информация за участие в сериозна корупция или груби нарушения на човешките права.

7031(c), за разлика от “Магнитски”, засяга и преките роднини на санкционираните. При налагането на санкции над Миталов миналата година например Херо Мустафа го определи като част от “усилията на САЩ за борба с корупцията в световен мащаб, което пряко засяга интересите на външната политика, икономическата и националната сигурност на Съединените щати и на партньорските ни държави“. Включването на Пеевски и Желязков и в тази група е посочване на допълнителни основания за санкционирането им.

Кой решава за санкциите?

Санкциите по закона “Магнитски” се издават от отдела за контрол над чуждестранни активи (OFAC) към финансовото министерство на САЩ, подписват се от президента на САЩ, за да влязат в сила и се прилагат от три министерства – на външните работи, на финансите и на правосъдието. Тези разпоредби засягат не само правото на санкционираните да влизат на територията на САЩ, но и техните имуществени интереси и точно това прави мярката особено тежка.

Санкциите се прилагат на базата на информация, предоставена от институциите на други държави и неправителствени организации, които следят нарушаването на човешките права. Но решението за санкциите по закона “Магнитски” не подлежи на съдебен контрол и това лишава от смисъл намерението на бившия депутат от ДПС Делян Пеевски да предприеме “всички законови действия срещу този акт”.

По материали на Bloomberg 

9 юни 2001 00:00

Световната подслушвателна система с главни бази САЩ и Англия съществува, потвърждават евродепутати в работен доклад от 29 май на временната комисия “Ешелон”, сформирана от европарламента през юли м.г. Въпреки нарастващия брой доказателства от средата на 90!>те години досега Америка и до днес отказва да потвърди съществуването на системата, а Великобритания по всякакъв начин избягва преките отговори. 
Обвиненията обаче, че “Ешелон” се използва за индустриален шпионаж във вреда на европейски фирми, както и за подслушване на комуникациите на евроинституциите, не можеха да оставят със скръстени ръце ЕС. Образът на “разграден двор” едва ли е най-подходящата реклама в момент, когато общественото мнение е обзето от страхове и недоверие по отношение на премахването на националните валути в полза на една все още миражна военно-политическа общност. 

Какво представлява системата 

Системата “Ешелон” е създадена през 1947 в рамките на таен англосаксонски клуб, в който участват САЩ, Великобритания, Канада, Нова Зеландия и Австралия. В условията на студената война “Ешелон” е служел най-вече за дипломатически и военен шпионаж срещу източния блок. След 1989 г. усилията се пренасочват към следене на частни, административни и търговски комуникации в целия свят и най-вече в Европа. Система от електронни станции следи комуникациите на телефони, факсове и компютри, като прониква включително в бази данни на банкови сметки. Все по-усъвършенстваните компютърни системи за шпионаж на петте страни от системата “Ешелон” си разпределят земното кълбо на зони на подслушване. Агенциите им си разменят уловените комуникационни трансмисии, а мощна електронна система отсява съобщенията, съдържащи ключови думи от така наречения речник “Ешелон”. 
Предварителните заключения на комисията “Ешелон” към европарламента твърдят, че системата се ограничава само в подслушването на частни и търговски комуникации, но не служи за военен шпионаж. Докладът опровергава също твърденията на пресата, че “Ешелон” следи всеки телефонен разговор, факс или и-мейл на планетата. Технически системата се ограничава в следене на трансмисиите, осъществени със сателитна връзка, и само на ограничен брой радио- и кабелни връзки. 

Опасността от индустриален шпионаж 

Съществуването на система за индустриален шпионаж в полза на американски и английски конкуренти на европейски фирми набеждава Англия в действия в разрез с нормативната база на общия европейски пазар. 
Тази евентуалност не бе нито потвърдена, нито отхвърлена от евродепутатите. Отказът на НАСА и на ЦРУ да се срещнат с представители на комисията “Ешелон” по време на посещението им през май във Вашинг-тон засилва подозренията, но не представлява твърдо доказателство. Не са открити също така материални следи по обвинението за намеса на “Ешелон” в сделката на френската фирма «Еърбъс» с линиите «Сауди Арейбия». 
Независимо от това според автора на доклада – немския социалдемократ Герхард Шмид, “рискът от подслушване е много висок. Съществуването на системата е факт и фирмите трябва да се пазят”. Заключенията на комисията твърдят, че риск съществува най-вече по отношение на информации, които си разменят филиали на фирми, разположени в няколко континента, сателитни видеоконференции, връзки по кабела между мултинационални предприятия и т.н 

“Ешелон” застрашава правата на човека

В книга, коментираща връзките на НАСА с британския й хомолог, Джеймс Бамфорд, една от водещите фигури на НАСА, предупреждава: ”Истинската заплаха от системата “Ешелон” е намесата в личния живот, който се явява основно човешко право.” 
Случайното използване на кодова дума в невинен разговор може да доведе до класирането на името на обикновени и нищо неподозиращи граждани в листите на потенциални терористи. Всеки ден “Ешелон” следи милиони комуникации и създава досиета, които суперкомпютрите могат да пазят с години. Опасността системата да се превърне в секретна киберполиция под американско ръководство вече не звучи като фантастичен роман. 
Докладът на европарламента препоръчва масовото въвеждане както от фирмите, така и от гражданите в Европа на софтуери за кодиране на комуникациите. “Европейците трябва да възприемат некодираните електронни съобщения като отворени писма”, заяви вицепредседателят на комисията “Ешелон” Нейл Маккормик. 

Англо-американското сътрудничество

Докладът повдига остра дискусия по въпроса за отношенията на ЕС с два от основните му партньори – Англия, при това член на съюза, и САЩ, които с идването на власт на администрацията на Буш престанаха да се преструват на равностоен партньор на Европа. 
Дискусията “Ешелон” съвпада с момент на обтягане на евро-американските отношения най-вече по отношение на борбата с климатичното затопляне. Резолюция на европарламента от 16 май т.г. протестира срещу оттеглянето на САЩ от Протокола в Киото, както и срещу отказа за съдействие от страна на външното и търговското министерство на САЩ по случая “Ешелон”. 
Още преди публикуването на доклада “Ешелон” на априлската сесия на европарламента евродепутати заявиха, че непрозрачните отношения между Великобритания и САЩ снемат доверието към островния партньор. Подозренията и недоверието на евродепутатите се засилват от поведението на английското правителство: създаването на комисията “Ешелон” към европарламента миналата година срещна несъгласието на правителството на Великобритания, а външният министър Робин Кук, отговорен за действието на английските секретни служби, отказва да се срещне с представители на комисията. 

Заключенията на доклада

повече или по-малко открито сочат с пръст Великобритания за нелоялно отношение към ЕС. Италианският евродепутат Финьоли протестира срещу използването на английската база в Челтънхам, където в сътрудничество с НАСА английските служби тествали кодиращите устройства на Европейския съвет – институция, която се занимава с развиването на европейския корпус за бързо реагиране. 
Но тук заключенията на доклада се натъкват на един изключително сериозен минус в нормативната база на ЕС – проблемите на сигурността и на секретните служби не са строго регулирани в рамките на съюза, така че подобни действия да попаднат под ударите на европейското законодателство. От друга страна, в много страни членки липсват парламентарни комисии за контрол върху дейността на специалните служби, а съществуващите такива рядко обръщат внимание на служби, опериращи извън националните им територии. Констатирано е недостатъчно сътрудничество и координация между службите на различните страни членки. 
С това докладът слага пръст в една от най-чувствителните рани на съюза – липсата на политическа Европа, която да защити постигнатото икономическо обединение.

Ще бъдем ли, ако не Крали Марко, то поне Хитър Петър или Андрешко?

Недоволството в Третия свят от лукса на Първия приема формата на тероризъм

Случвало ли ви се е в прохладна пролетна утрин да се събудите завити до веждите с юргана, когато отвъд пъстрите завеси на открехнатия прозорец първите слънчеви лъчи едва се протягат, а птичките прочистват гърла за любовна песен? Тогава виждате, че имате още време, не се налага да станете веднага и сърцето ви се изпълва с блаженство. Затваряте очи и се оставяте да ви обори дрямка. Но ето че се прокрадва гнило чувство. Колко е малък пухеният ми юрган, а как огромен е светът! Дали ще се справя, дали ще оцелея? Надигаш се и с тези черни мисли потътряш чехли към тоалетната.

Нещо такова изпитах, когато прочетох интервюто на Франсоа Льокоантр пред вестник „Фигарò“, кръстен кой знае защо на Севилския бръснар. Франсоа Льокоантр, знаете, е началник на Генералния щаб на френската армия. Питат го за военното присъствие на Франция в Сехел – географската ивица, която минава хоризонтално през цяла Африка и отделя пустинята от степта. Питат го също и за някои универсални теми като световното политическо инженерство, прегрупирането на цивилизациите, избора на Европа и най-сетне (това не го питат, но го усещаме с гръбначните си мозъци) къде да се подредим ние, клетите, но горди обитатели на държава, която не си е променяла името от близо 14 века, нищо че през половината от тях хич я е нямало.

Няколко са изводите, на които навежда интервюто на мосю Льокоантр масовия читател на интервюта. Първият е, че след края на Студената война, довел у нас до т.нар. „демократични промени“, историята не свърши, както му се привиждаше на Фукуяма, ами конфликтите продължиха, тъй че едва ли светът ще става все по-хубав и по-хубав. Забравили за махалото, заприличахме на глупаци, които наблюдават съвсем отскоро и щом забележат, че месец май е по-топъл от април, а юли е по-топъл от юни, гордо прокламират, че октомври ще е по-горещ от август, а декември – от октомври. Прогресистите разсъждават горе-долу така.

Докато те разсъждават, недоволството в Третия свят от лукса на Първия приема формата на тероризъм, за да не забравим, че войните вече се водят не на фронта, а на гърба на мирното население с надеждата да ги дадат по телевизора. Целта на тероризма не е завладяването на територии (в глобалния свят това няма особена стойност), а производството на страх, заради който масовият човек доброволно се отказва от свободата в името на сигурността.

Реваншизмът на Третия свят се изостря и от комбинацията между демографски проблеми и проблеми, свързани с временни или трайни промени в климата – тоест все повече хора имат все по-малко храна, ако луксозният Първи свят не се намеси по някакъв начин. Третият свят не проумява, че сам си е виновен с неспособността да внедри парламентарната демокрация, та поне диктаторите-кръволоци да не крадат целите хуманитарни помощи.

Досегашният световен ред, научаваме от интервюто, се клати най-вече от Русия и Китай и в по-малка степен от Индия. Разбира се ние не сме длъжни да се съгласим с това, а няма да бъде и благоразумно. Новият световен ред щял да се оформи съобразно съперничеството между САЩ и Китай. „Като част от тази реорганизация всички страни по света ще трябва да си изберат лагер“, казва Льокоантр. Да, вероятно е така, дори и изборът да не е ограничен единствено между Съединените щати и Китай. Мъчително упражнение за страни като нашата, особено с това качество на политическата класа. Но защо непременно САЩ и Китай? Тук може отново да поспорим, защото отношенията между Китай и Русия също са твърде интересни, поради което противопоставянето в новия свят би изглеждало като някакъв сложен тристранен танц с периодична размяна на партньорите.

Ами Европа? Засега Европа е изградена върху общ пазар и обща валута, но това не е достатъчно. Необходима е обща отбрана. Или както сме го споменавали и друг път – Европейският съюз ще заприлича на Римската империя (какъвто в крайна сметка е истинският мерак), едва когато се сподоби с обща външна политика и обща армия. Иначе Европа ще изчезне от международната сцена. Ще видим, че има наистина сериозно намерение за империализиране на Европа, чак когато другите държави се намесят по-отговорно и по-координирано в Сехел, вместо да оставят Франция да се оправя на практика сама в бившите си колонии.

Какво знаем ние, простите граждани, за Сехел? Малко, въпреки че сюжетът е твърде поучителен. Въпреки липсата на жив интерес от страна на централните ни медии, в Сехел се води война, не по-малко драматична от сблъсъците в Близкия Изток, за които ни информират ежедневно. Правителствата на най-бедните страни в света (в сравнение с тях България е Ел Дорадо) не успяват да удържат държавността, въпреки създадената им от французите обща армия (G5). Призвана да налага демокрацията и законността, тя по своя инициатива тероризира цивилното население и дава повод на Ал Кайда и други подобни джихадистки организации да заемат позата на народни закрилници. Хората гладуват, процъфтяват каналите за трафик на мигранти и наркотици, често ръководени от самите правителства, на чиято бюджетна издръжка е и G5. Корупцията е на МАХ (ние тук сме плахи първопроходници). Въпреки честите кървави разправи, приличащи понякога на геноцид, населението се увеличава и огладнява още повече, оставено на собствените си политици, които не са даже и карикатури на политици, защото от карикатурите се очаква да бъдат смешни, а не зловещи.

Защо западната цивилизация отстъпи, „разкаяна“ за колониалното си поведение? И какво значи една цивилизация да отстъпи, когато видимо нищо не я принуждава да го прави? Защо се разпадна колониалната система и какви са последиците? В крайна сметка – завист и реваншизъм, миграция, тероризъм и напрежение от страна на „щастливците“, получили свободата си. Защо се помага за създаването на суверенни национални държави, които не само не могат да контролират територията си, но изглежда не могат и да я осмислят. Що за зор, що за порив за повсеместна демокрация?! Да не би да е просто завист от страна на западни държави, които си нямат колонии, към западни държави, които си имат? А племената, обявени за нации, не знаят на кой свят са и какво им се случва…

Кой иска да инженерства човечеството? Хиляди са примерите за катастрофи след „творческа“ промяна на естествения ред на нещата. Кой е щастлив от това „творчество“? Милионите гладни, нещастни и масово избивани човешки същества, които в други условия изобщо не биха съществували, те ли? Какъв е смисълът? Има ли Божи смисъл? Хуманитарните действия, износът на демокрация, помощите (само европейските за Сехел са близо 10 млрд. долара) водят до демографски диспропорции, а после същите износители на цивилизация воюват с престъпност и тероризъм, които заплашват да се прехвърлят върху техните земи. Някакъв изпит ли е това?

Като говорим за нов световен ред, не бива да забравяме и пандемията или каквото там е прието да се нарича по този начин. Чух, че пандемиите били заради глобалното затопляне, защото океаните се затопляли и се появявали вируси (?). Да, пандемичните мерки ще съсипят икономиките, но богатите държави могат да си позволят известен период на псевдокомунизъм, когато населението ще получава не според труда, а според потребностите си. Но защо, кому е нужно? Като свърши комунизмът, ще дойдат кризите и войните. Ще тръгнат икономически мигранти, ще разнасят нови вируси. Заради сигурността (а не по идеологически причини или философски съображения) глобализмът ще се провали и ще се върви – щем, не щем – към национални държави, отечества и нации. Светът ще стане многополюсен (ако не е станал вече), още повече че, както се твърди, това е официалната доктрина и стратегическа цел на самия Китай, тоест на Китайската комунистическа партия. Честито! Световното бъдеще е на Китайската комунистическа партия! Но може пък да е полезно. Може да е отрезвяващо. Модерният западняк с неговите над трийсет пола има нужда от леко приземяване.

Такава картина се очертава. Къде сме ние, как ще я караме? Ще успеем ли за свое благо да злоупотребим интелигентно с мераците на големите сили – в нашия случай Европа, Русия, Турция и Америка? Ще бъдем ли, ако не Крали Марко, то поне Хитър Петър или Андрешко? Или ще се препираме с кръвясали очи конферансие ли да си изберем за министър-председател или боксьор? Не знам. Обръщам се на другата страна и придърпвам юргана. А птичките навън цвърчат любовно. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Без самоцелен реваншизъм и фанфарно показни наказателни акции

България спокойно може да претендира за стожер на европейската цивилизация

Настъпило е време разделно – накъде да тръгне България? От една страна ни се казва: трябва да се борим с неравенствата. От друга се твърди: бичът е корупцията, ние ще се справим – ние сме “нови” и чисти, вярвайте ни. Трети искат да изчегъртват де що видят и намерят. Естествено, нищо ново няма под слънцето. Нито Христо Иванов може да изтрие факта, че е бил министър на ГЕРБ (не на Реформаторите), нито Трифонов да изчегърта, че от десетилетия е сменял кабинети чрез предаването си и всъщност е близък до най-високите нива на родната политика. От десетилетия. Дори е имал своя партия и преди. За острието на БСП в поредица от мандати и лице на управлението на Орешарски – Мая Манолова – дори е излишно да се пише. Със зор всички дават властта в ръцете на Борисов, който действително има убийствен политически инстинкт, но липсата му на идеология и трайни концепции го обрича на постоянно лутане. Което от “гъвкавост” заприличва на безпринципност и нагаждачество.

Общо взето, тотална липса на посока. В това безвремие логично е като феникс от пепелта да се въздигнат на политическия небосклон и тотални ренегати като докаралия България до фалит и хиперинфлация – Жан Виденов. Особено в условия на нова Студена война, където Изтокът и Западът отново са се хванали за гушите – ние имаме нужда от компас. И национална цел. А независимо от политическите възгледи, тя може да бъде: България да просперира и да бъде субект на международните отношения, не обект. Играч със своя визия. С приемственост между политическите формации и ясни приоритети. Без самоцелен реваншизъм и фанфарно показни наказателни акции. С позитивни цели и яснота какво да се прави – в стопански, културен и социален план.

На първо място такива цели може да са повишаването на националното ни самочувствие и просперитет. Едното зависи от познаването на историята ни и гигантските достижения като създаване на българска азбука, използвана от 300 милиона човека днес. Или спасяването на Европа от арабското нашествие през 8-ми век от Тервел. Или спасяването на българските евреи през Втора световна война. Примери много. Другото е в полето на добрата икономическа теория. Най-богати са най-свободните икономически и забележете – малки държави. Те са най-гъвкави и винаги лавират в международните отношения. Не се навират между шамарите, за да се доказват на този или онзи имперски голям брат. В същото време имат позиция за нещата, които действително касаят тях и гражданите им, като миграцията, например. Пример: Люксембург, Швейцария, Северна Ирландия, Сингапур. Правителството не се меси в икономиката извънредно, или го прави относително по-малко. Частната собственост е абсолют. Данъците са ниски, пречки пред пазара на труда има малко или никакви. За да станеш част от тези общества, следва да си подготвен като експертност, а и със сериозен ресурс за инвестиране.

България спокойно може да претендира за стожер на европейската цивилизация – покръстени сме през 864 г., а държавната политика на цар Борис е ясна – чрез създаването на собствена писменост ние ставаме и глобален геополитически фактор. Фактор, към когото следва всеки да има респект и ако щете – да “ухажва”. Днес, когато християнската цивилизация е под обстрел във всеки аспект, ние можем и трябва да поемем първенството. Векове наред сме удържали без да се претопим под различни пагубни владичества. Други велики народи просто са изчезнали. Но нас продължава да ни има. Да, с наведени глави и заринати в злободневието на оцеляването и политическите махленски ежби. Но само на крачка от друг поглед за ролята ни в света.

Успешната формула за здраво в културен план общество, изкарващо и произвеждащо достатъчно, за да е уважаван фактор на международната арена, е проста. Най-напред да има история и постижения. Като най-древна оцеляла държавност в Европа и третият по-значимост фактор в Средновековието, може да си го позволим. И да си ги тачим и представяме модерно пред света тези постижения и успехи. Можем да наречем това консерватизъм (от съхраняване на вече създаденото) или патриотизъм. След това – да разполагаме със стабилна и прозрачна бизнес среда, привличайки по този начин инвестиции и капитали, а оттам високи доходи и икономическа мощ.

Дори практично погледнато – ако искаме братята ни в Северна Македония да спрат да се излагат, атакувайки най-близкия си приятел в наше лице – добре е да сме остров на стабилност и финансова “привлекателност”. На терена на историята – аргументите са изцяло на наша страна. Но животът може да бъде и прагматично прозаичен, а всеки се съобразява с притежаващите ресурси. Любопитна ситуация се получи с думите на руския президент Владимир Путин, че азбуката им идва от Македонските земи. Ясно е, че господарят на Кремъл нарочно ни дразни и това в светлината на нарастващото напрежение между различните блокове, от които сме част. Проблемът не е толкова донякъде разбираемата и очевидно некоректната и хлъзгава путинова позиция. Твърдението му е също толкова вярно като да кажем, че сме благодарни, че тракийските земи са дали на света гениалния футболист Христо Стоичков. Македонските и тракийските земи са географски местности, съставляващи землището на държавното образувание България в конкретните исторически моменти. И това се знае отлично в Москва, затова и няма изрично споменаване на Република Северна Македония. По-големият проблем е, че има безродници, които не осъзнават, че кирилицата действително е създадена от Климент именно в Охрид – македонското културно сърце на България в Средновековието. И че да се вземе позиция, в която си харизваме историята на днешните българомразци и сърбомани в Скопие и Белград, е национално предателство. Както и да го въртим и сучем. Колкото и да искаме да угодим и на западните ни партньори, третиращи ни като варвари, които тръшкат дверите на Европа за милите “македонци”.

Изключително важно е да имаме генерален консенсус по такива теми. Както и тези за данъчната хармонизация в ЕС – разбирай вдигането на данъците за малките до нивата на големите. Това е смазваща политика, която пречи на натрупването на капитал и икономическото догонване. Данъците винаги трябва да са въпрос на суверенитет, а това, че някой иска да си прави социална държава, поддържана с огромна дългове и високи данъци – не е и не бива да бъде наш проблем.

В този смисъл е кощунство неглижирането на темата за развитие на българския пазар на капитал, например. Липсата на цели и ясна публична политика по тази линия. Подозирам, че повече народни представители си го представят като пазар за череши, но по-скоро става дума за търгуване на дялове на компаниите. Респективно на производствените фактори – машини, земя, технологии. Това ще повиши ефективността на бизнеса и ще привлече чужди спестявания, които да захранят родния растеж. Възможността през този канал да се финансират компании от реалния сектор, а гражданите да получават дивидент, подкрепяйки успешните предприемачи – малки, средни и големи – е отлична. И сега-засега – пропусната полза.