Епицентър

„Европейският парламент не може да задължи никоя държава да направи каквото и да било с резолюция. Това е декларативен акт, от който не произтичат правни последици“. 
Това заяви в интервю за Канал 3 проф. Атанас Семов, конституционен съдия и преподавател по европейско право в СУ „Св. Климент Охридски“ по повод призива на ЕП към държавите членки да ратифицират конвенцията. Резолюцията бе приета с 500 гласа „за“, 91 гласа „против“ и 50 гласа „въздържал се“ в четвъртък, 28 ноември.

България е една от осемте страни, която не е одобрила документа. Останалите седем са Чехия, Унгария, Литва, Латвия, Словакия и Великобритания. 

„Второто важно нещо, което е свързано в частност с България, е, че Конституционният съд обяви, че тази конвенция не може да бъде ратифицирана, тъй като противоречи на основния закон. Това дава много ясен отговор на всякакви призиви. Ние не можем и няма да ратифицираме Истанбулската конвенция“, категорично заяви проф. Атанас Семов. 

„Никой не може да задължи една суверенна страна да стане страна, по който и да било договор“, подчерта той. 

В същото време България може да направи излишно ратифицирането на конвенцията, като изпълни всички препоръчани от нея мерки, касаещи конкретно домашното насилие над жени, заяви той.

И още: „Нека тези мерки си ги направим ние – със или без ЕС, с ясното съзнание срещу всички форми на насилие над жени. Нека да направим всичко това като народ с изключително стабилна ценностна система, и въпросът за конвенцията да не ни вълнува“.

Проф. Семов припомни, че „ефикасни мерки срещу домашното насилие в ЕС имаше и без конвенции, има и днес“. 
 
„Нищо не пречи НС да приеме закони или да направи промени в съществуващите такива, за да осигури максимално добра защита. Нищо не пречи изпълнителната власт да вземе мерки по линия на полицията, социалните служби и т. н., да има практическа защита на свидетели. И, което е изключително важно, тежестта на политиката на държавата да се постави върху превенцията – да се предотвратява насилието, да се помогне на жените, застрашени от домашно насилие, не да се чакат три или пет сигнала“, подчерта той. 
 
Редица европейски държави имат такъв опит и то отдавна – не е нужно сляпо да взаимстваме, за да постигнем една истински разгърната и ефикасна защита и да изпълним целите на конвенцията в частта за домашното насилие. И тогава въпросът дали България я е ратифицирала или не, няма да има никакъв житейски и правен смисъл”, изтъкна проф. Атанас Семов и призова: „Да защитим българската жена и българската майка“. 

В студиото на Канал 3 проф. Семов коментира и развитието на казуса с издаването на указа на президента Румен Радев за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор. 

„Президентът показа много ясно, че всеки, който си е мислел, че той би могъл да подложи на съмнение конституцията, законността и стабилността на държавата, очевидно не го познава. Самата президентска институция е ключов гарант за стабилността на държавата и втори път – за върховенството на конституцията и на правото“, подчерта юристът. 

По повод правната възможност държавният глава да сезира Конституционния съд, включително по казуса с избора на Иван Гешев, проф. Семов заяви: „Президентът е един от тези, които имат право да сезират КС. Една пълноценнна демокрация би трябвало да има инвидуална конституционна жалба. Има различни модели за индивидуална конституционна жалба и трябва сериозно да помислим за това. Надявам се, въпросът за индивидуалната конституционна жалба да има място в дебата за конституционни промени, който президентът инициира.“

„Единственият законопроект, на който президентът има право, е за промени в Конституцията. Конституцията е жив организъм и тя няма смисъл, ако не е жив организъм“, категоричен беше проф. Семов. 

„Нашето общество иска справедливост. Иска да види, че властта не безчинства безнаказано. Примерите за ненаказан властови произвол у нас са много и на всички равнища. Основните институции не дават на хората основните неща – по-добър живот, справедливост и сигурност“, смята още констуционният съдия.

Добро утро, дами и господа,

за мен е чест да бъда днес заедно с вас, за да отбележим задълбченото приятелство между американския и българския народ и да честваме своите стратегически отношения.

Дълбоко съм развълнувана от топлото посрещане, откакто пристигнах миналия месец, и се радвам, че имам възможност да отбележа началото на тригодишния си мандат тук заедно с уважаемите членове на Атлантическия клуб.

Бих искала да отправя специални благодарности на д-р Соломон Паси за предоставената възможност да говоря пред всички вас и да приветствам присъстващите специални гости. 

Вчера в САЩ беше Деня на благодарността, ден за размисъл върху всичко, за което сме благодарни. 

Тази година съм особено благодарна, че живея в тази чудесна страна, България, работя с най-добрия екип на посолство в цяла Европа и всеки ден научавам повече за прекрасните българи и тяхната култура, както и за това, което ви вълнува. 

Именно заради българския народ аз съм оптимист за бъдещето на България и за отношенията между нашите две страни. 

Намираме се в преломен исторически момент.

Тази година се отбелязват трийсетгодишнината от падането на Берлинската стена и петнайсетгодишнината от членството на България в НАТО. САЩ и България постигнаха много заедно през последните 30 години по отношение укрепването на нашите връзки във военната област, търговията и връзките между хората.

Когато д-р Паси ме попита за какво бих искала да говоря по време на днешната лекция, аз отбелязах, че ми се иска не само да направя ревизия на настоящото състояние на нашите отношения, но също така да прогнозирам накъде смятам, че сме се насочили през следващите 30 и повече години.

Отбелязвам този момент като „преломен“, тъй като взаимоотношенията ни се намират на ново ниво на растеж и съвместни действия, чието начало беше сложено по-рано през седмицата с историческата среща между президента Тръмп и министър-председателя Борисов. 

Надявам се, че всички сте прочели съдържателното и значително съвместно изявление, което произтече от тази среща.

Друг важен резултат е установяването на Рамка за стратегическо партньорство – пътна карта за продължаване на нашето ползотворно сътрудничество в три важни области на нашия взаимен интерес:

1) сътрудничество в областта на сигурността и отбраната,

2) сътрудничество в областта на икономиката, търговията и енергетиката и 3) укрепване на демокрацията и върховенството на закона. Не се случва често да подписваме такива документи и фактът, че го направихме с България, е знак за важността, която отдаваме, и потенциала, който виждаме в тези отношения. 

Моята цел през следващите три години е да придвижвам това, в което виждаме бъдещето на нашите отношения през следващите 30 години, реализирайки споделена визия и издигайки още повече нашите стратегически отношения.

Днес бих искала да се спра на приоритетите, очертани в нашата Рамка за стратегическо партньорство, като първо ще направя обобщение на сегашното състояние, а след това – накъде сме се запътили в бъдещето. 

На първо място, по отношение на сигурността и отбраната: 

Съединените щати и България изградиха солидни отношения в областта на сигурността от падането на комунизма насам. България беше сред първите държави, които се присъединиха към Програмата за щатско партньорство през 1993 г. и установиха партньорски отношения между Българските въоръжени сили и Националната гвардия на щата Тенеси. Създадохме офис за отбранително сътрудничество към посолството през 1999 г.

През 2006 г. подписахме двустранно Споразумение за сътрудничество в областта на отбраната, което даде възможност за по-голямо участие на американски военнослужещи в двустранни и многостранни учения в България.

Посредством Европейската инициатива за възпиране САЩ са инвестирали повече от 50 милиона долара за подобряване на военните съоръжения в България, където американски ротационни подразделения редовно се обучават съвместно със своите български колеги.

Едно от първите ми посещения извън София беше в нашата съвместна база в Ново село – един добър пример за това колко добре работят заедно нашите войски. Обхватът и честотата на нашето военно сътрудничество с България непрекъснато нарастват, като през 2019 г. имаме 200 съвместни военни мероприятия, включително 19 учения, спонсорирани от САЩ. 

От присъединяването си към НАТО през 2004 г. България е ангажирана с отстояването на силна и свободна Европа и действа като надежден съюзник на Балканите – регион от стратегическо значение за Съединените щати.

Българските войници се биха редом с американските в операции в Ирак и Афганистан и участваха в коалиционни операции в Либия, Косово и Босна. Освен това в съответствие с обещанията за разходи за отбрана, поети от всички съюзници по време на срещата на НАТО през 2014 г. в Уелс, България следва план за достигане на своята поставена цел за разходи за отбрана до 2024 г.

Скорошната покупка на многоцелеви изтребители Ф-16 демонстрира, че България предприема активни действия за военна модернизация, за да бъде още по-способен съюзник и партньор. 

От наша страна, правителството на САЩ е инвестирало повече от 350 милиона долара под формата на различни видове помощ за укрепване на сигурността, подпомагайки обучението и въоръжаването на Българските въоръжени сили през последните 30 години.

Повече от 5000 български военнослужещи и цивилни представители на министерствата на отбраната, вътрешните работи и външните работи са участвали в американски обучителни програми.

Освен това американските военнослужещи са изградили добросъседски отношения с хората по места из цялата страна.

От 2010 г. насам САЩ си партнират с местни общини, осъществявайки близо 60 проекта за изграждане и обновяване на училища и други обекти в цялата страна в подкрепа на българската стратегия за социално-икономическо развитие. 

И макар че вече правим толкова много неща заедно в сферата на сигурноста, и двете страни сме съгласни, че искаме да правим още повече, надграждайки върху постигнатите успехи.

Като част от Рамката за стратегическо партньорство ще започнем нов диалог за разработване на десетгодишна пътна карта, с която да продължим да развиваме двустранното отбранително сътрудничество, за да противодействаме на морските, кибер- и хибридните заплахи в черноморския регион.

Ще увеличим броя на военните учения с българските си колеги, включвайки по-комплексни и динамични съвместни тренировки и учения. Съединените щати също така ще продължат да подкрепят усилията на България за модернизация посредством предоставяне на помощ в областта на сигурността и улесняване на достъпа до напреднали американски военни технологии. Освен текущите преговори за придобиване на нова военна техника, ние също така разглеждаме възможностите за съвместно производство на проделени продукти с военно предназначение. 

На второ място, по отношение на икономиката, търговията и енегетиката: Гордея се с нашите силни икономически връзки и напредъка им през годините.

През последните 30 години станахме свидетели на възраждането на България от руините на комунистическата планова икономика, изграждането на процъфтяващ информационно-технологичен сектор и огромните ползи от все по-задълбочаващите се връзки със западни компании.

Американските фирми са инвестирали над 2.5 милиарда долара в българската икономика под формата на ноу-хау и капитал. По този начин се създадоха над 30000 висококвалифицирани и високоплатени работни места, по-специално в производството, енергетиката и съвременото земеделие, което нареди

Съединените щати сред първите шест държави, инвестиращи в България. Двустранната ни търговия понастоящем възлиза на над 1,2 милиарда долара, като продължава да нараства. Американските компании внасят в България високотехнологични, авангардни стоки, като особено висок ръст отбелязва износът на електронни технологии и устройства, части за авотомобилостроенето, атомно оборудване и медицински технологии. 

И това е само началото. Можем да създадем още по-висока икономическа стойност и по-големи социални ползи от двете страни на Атлантика.

Съединените щати предлагат подкрепата си и достъп на български фирми до американски компании, за да помогнем на българския народ да стане по-богат и по-производителен.

В следващите месеци ще срещнем българския бизнес с американски фирми в рамките на няколко търговски изложения, като първото такова в областта на сигурността, здравеопазването и информационните технологии предстои още следващата седмица. Предстои и да подпомагаме и организираме още много бизнес събития и да се съсредоточим повече върху стартъп компании, инкубатори и предприемачество.

Надявам се, че българската диаспора ще се включи в този обмен, защото тя може да предложи много в това отношение и трябва да бъде неразривна част от бъдещото развитие на страната. 

Ще продължим да работим с вашето правителство и икономическия елит на страната, за да помогнем на България да се подготви за по-нататъшна интеграция в световни икономически структури и да стане жизненоважен и активен член на регионалната и глобалната икономика. Този напредък, заедно с отключването на пълния потенциал на американско-българските икономически отношения, обаче ще изисква подобряване на инвестиционния климат, на предвидимостта на регулаторната рамка, на тръжните процедури и на спазването на правата върху интелектуалната собственост.

Това също ще изисква по-голяма прозрачност в търговските преговори и надеждна съдебна система.

Готова съм да задавам трудните въпроси, за да постигна положителна промяна. 

Предполагам, че всички вече сте видяли и прочели, че ключова тема по време на срещата в Белия дом беше енергийното сътрудничество. Президентът Тръмп и министър-председателят Борисов обсъдиха нашата споделена цел България да се превърне в истински газов разпределителен център и основен източник на енергийна сигурност в региона.

Решена съм да подкрепям усилията на България да диверсифицира енергийните си доставки, което включва изграждане на газовата връзка между Гърция и България (IGB) и участието на страната в планираното изграждане от гръцка страна на терминал за втечнен газ в Александруполис.

В началото на този месец пътувах заедно с посланиците на Гърция и Азербайджан, министъра на енергетиката, премиера Борисов и съответните търговски компании до хасковския регион, за да проверим напредъка в изграждането на гръцко-българската връзка, като ще продължа да следя внимателно строителните работи през идните седмици и месеци. Интерконекторът с Гърция и терминалът в Александруполис заедно ще отворят пътя за мащабен внос на втечнен природен газ, като в крайна сметка въведат реална конкуренция на българския газов пазар, осигурят надеждни газови доставки и позволят на българския потребител да се възползва от по-ниски цени. 

За разлика от проекта „Турски поток“, който се стреми да превърне България в напълно транзитна страна, газовата връзка с Гърция и терминалът за втечнен газ обещават да направят от България истински енергиен център и регионално средище за търговия с природен газ.

Но нека не спираме дотук. Хъбът ще спечели значително, ако има повече източници на газ. Затова нека изградим връзки със съседните страни – на север към Румъния и в северозападна посока към Сърбия, през Балканите, Унгария и Австрия. Ако България иска да стане енергиен център, изключително важно е тя да реформира собствения си вътрешен газов пазар, гарантирайки справедлив, недискриминационен и прозрачен пазар, което е ключова предпоставка за диверсификацията. 

В ядрената област България е на прага да вземе важни решения. За тази цел ще доведем тук технически екип от американски експерти, който да оцени наличните възможности и да започне конструктивен диалог с българските си колеги относно най-доброто бъдещо развитие. Работейки заедно и вземайки предвид стратегическите реалности и променящите се пазарни условия, можем да очертаем най-добрия път напред, ползвайки се от преимуществата на американския опит, включително и в ядрената енергетика. 

Фокусът върху нашите силни двустранни отношения в този исторически момент е навременен и важен, тъй като той носи по-широки последствия за регионалната и международната сигурност. Част от изпълнението на стратегическата ни визия за партньорство е насърчаване ролята на България като жизненоважен регионален играч.

Приветствам евроатлантическата ориентация на България и образцовата демонстрация на регионално лидерство в трансграничната сигурност и миграционния контрол с пряк ангажимент по опазване на външните граници на ЕС. В началото на следващия месец България ще организира съвместно с нас регионален форум за противодействие на насилствения екстремизъм на Балканите като още една демонстрация на своето регионално лидерство. 

САЩ и България споделят и желание да работят заедно чрез многостранни форуми за насърчаване на регионалното развитие в Централна и Източна Европа чрез разширяване на жизненоважната енергийна, транспортна и дигитална инфраструктура.

Чрез платформи като инициативата „Три морета“ и „Партньорство за трансатлантическо енергийно сътрудничество“ ще продължим да работим заедно за постигане на конкретен напредък. САЩ също така са готови да окажат подкрепа за борба срещу киберпрестъпността и укрепване на безжичните комуникационни мрежи на България, с цел засилване защитата на България в областта на технологиите и иновациите. На последно място бихме искали да сме сигурни, че 5G мрежите на България са изградени с подходящ контрол за сигурност. 

Надявам се, че сте забелязали активизиране на взаимодействеито между нашите две страни през последния месец. Отново повтарям, че това е само началото.

Предстои серия от високопоставени посещения, с които ще дадем начало на нашия нов диалог. Всичко това е свидетелство за нашия ангажимент за взаимодействие с България на най-високо военно и цивилно равнище. 

И накрая относно укрепването на демокрацията и върховенството на закона:

Посолство ми ще работи с българските си партньори за укрепване на демокрацията и подобряване на възможностите на свободен пазар в България.

С помощта на нашия нов съветник от Департамента по правосъдие, който ще пристигне в София само след няколко дни, планирам да работим едневременно с държавните органи и гражданския сектор за засилване върховенството на закона, насърчаване независимостта на съда и борба с корупцията.

За изпълнението на тази задача смятаме да предприемем многостранен подход, включително и чрез прилагането на по-твърди мерки.

Една такава мярка се предвижда в раздел 7031(с) от разпоредбата за противодействие на клептокрацията и права на човека, включена в годишния закон за разпределение на бюджета на Държавния департамент.

С това законодателство се подкрепят усилията на САЩ за борба с корупцията в световен мащаб, което пряко засяга интересите на външната политика, икономическата и националната сигурност на Съединените щати и на партньорските ни държави.

То ни позволява да налагаме забрана за издаване на американска виза на чужди държавни служители и членовете на тяхното семейство, които са свързани с корупция. Подобни сериозни мерки ще бъдат в полза на България в дългосрочен план, тъй като стриктното придържане към върховенството на закона е неразривно свързано с политическото и икономическото процъфтяване на България. 

В допълнение към насърчаването на прозрачност, всяка силна демокрация трябва неотклонно да брани медийната свобода и да уважава гласа на малцинството.

Само когато се чуят всички гласове и когато гражданите вярват на своето правителство и на държавните институции България може да достигне своя пълен потенциал.

САЩ ще продължат да подкрепят българското гражданско общество, да насърчават свободното и прозранчо медийно пространство и да подчертават значимостта от закрила на човешките права.

В усилията ни за напредък в сферата на върховенството на закона изключително ценя изградените партньорски отношения между посолството и неправителствени организации, които посвещават усилията си за развитие на човешкия капитал и насърчаване на съдебна реформа и допринася за успеха на България и развитието на частния й сектор. 

В заключение трябва да отчета, че всичко постигнато досега в нашето обхватно сътрудничество е изградено с трийсетгодишните усилия на много от присъстващите тук днес.

Успехите ни дойдоха благодарение на взаимното ни желание да видим успеха на другия и да израстваме като съюзници и партньори в един свободен, безопасен и проспериращ свят.

Със сигурност през последните 30 години сме постигнали много заедно. Въпреки това на хоризонта се очертава още много, с което да се похвалим пред следващите три, трийсет и още повече години. 

През времето, което ще прекарам в България, се надявам не само да опозная обикновени български граждани, които в ежедневието си проявяват смелост, характер и творчество, но и да използвам огромния потенциал на българския народ, за да изведем партньорството между САЩ и България на по-високо ниво. За мен е истинска чест, че мога да имам водеща роля в тези важни отношения, и с удоволствие ще работя с вас за постигането на нашите общи цели.

*

С огромно мнозинство – 500 „за“, 91 „против“ и 50 „въздържал се“ Европейският парламент гласува днес незаконодателна резолюция, с която настоява  страните членки на ЕС да ратифицират веднага  Истанбулската конвенция.

Българите евродепутати гласуваха по следния начин – двама “за”, 8 “против”, 5-ма “въздържали се” и един неучаствал.

За коментар на гласуването потърсихме бившия конституционненсъдия и настоящ депутат от ГЕРБ Георги Марков, който бе сред първите обявили се твърдо против Конвенцията. Припомняме още, че въпросният документ бе отхвърлен от българския Конституционен съд като противоконституционен, което автоматично го прави неприемлив за ратификация. 

– Как ще коментирате, г-н Марков, днешното гласуване в Брюксел и призива на ЕП за спешна ратификация на Истанбулската конвенция?

– Въпросното законодателно решение на Европарламента не може да касае България по простата причина, че българският Конституционен съд обяви за противоконституционна въпросната конвенция и то с 2/3 мнозинство. С това решение, което е обнародвано в Държавен вестник и е задължително за всички, българският Конституционен съд напрактика е обявил конституционната идентичност на България.

Всяка страна, членка на ЕС, съгласно чл. 4 от Лисабонския договор може да се позовава на своята конституционна идентичност. Така че въпросът за приемане на Истанбулската конвенция в България не стои! Истанбулската конвенция е кремирана от българския Конституционен съд.

Искам да поздравя специално Андрей Новаков, моя стар съратник Сашо Йорданов и г-н Адемов от ГЕРБ, които са гласували против Истанбулската конвенция, както и депутатите Слабаков и Джамбазки от ВМРО, както и депутатите от БСП и лично Витанов, за когото имам високо мнение, тъй като го познавам като народен представител.

– Възможно ли е при така създалата се ситуация Истанбулската конвенция да бъде върната в българския парламент?

– Считам, че нашият парламент с оглед на решението на Европарламента няма да е лошо да приеме една декларация и да я прати на председателя на ЕП, както и на новата председател на ЕК Урсула фон дер Лайен. В документа да се каже следното:

„Уважаема г-жо Фон дер Лайен, уважаеми г-н председателю на ЕП, българският европарламент прие решение по повод Вашата резолюция и Ви уведомява, че е изключено тя да бъде ратифицирана от България, поради факта, че е обявена за противоконституционна от българския Конституционен съд и то с 2/3 мнозинство. С това решение България се позовава на своята конституционна идентичност, чл. 4 от Лисабонския договор и ако обичате, не ни занимавайте повече с нея”. 

Считам, че българският парламент трябва да приеме такава резолюция, за да стане ясно като бял ден, че повече България не може да бъде обсъждана, когато има дебати в ЕП или в която и да е друга европейска институция по този въпрос.

– Какво е мнението Ви за новия Европарламент?

– Новият Европарламент продължава с идиотщините на стария. Че сигурно някъде има насилие над жени – има, но националните законодателства са във възможностите си, както и органите, които прилагат тези законодателства, да го предотвратят.

Не изключвам за първи път да се наложи провеждането след известно време на предсрочни евроизбори. Тъй като, както е тръгнал този Европарламент, е очевидно, че той не защитава християнските ценности. Говори се за европейски ценности, но за мен няма по-големи ценности от християнските. 

И все пак – завърши един тъжен период за Европа, една европейска комисия, начело с Юнкер и Тимерманс, която ще се запомни с: „Великобритания – вън! Мигрантите – вътре!” Много жалко, че новият парламент тръгва по същия път, незащитавайки християнството и християнското семейство, прави си оглушки за ислямизацията на Европа и проповядва джендър идеологията.

– Какви са предизвикателствата пред европейската институция?

– Според мен големият въпрос, с който трябва да се занимава ЕП, не е насилието над жени, с което трябва да се занимават националните законодателства, а е насилието над християните в Европа. Тези 500 евродепутати, които са гласували за конвенцията, не знаят ли, че в момента има изтребление на християнски граждани из цяла Европа, че Франция е пред гражданска война и най-четената книга с политически характер там е „Герила”, която беше преведена в Унгария със следното заглавие: „Последните дни на Франция”, а на корицата жандармеристи носят ковчега на свой колега с френското знаме. Миграцията на ножа до такава степен е обхванала Франция, че преди време оставка хвърли вътрешния министър на страната, който каза, че Франция не е на девет планини от гражданска война, че ислямът съжителства заедно с християнството, но това едва ли ще бъде за дълго. В миграцията на ножа – от метален ножът стана порцеланов. Последните заклани в гръб служители на реда в Париж бяха убити именно с порцеланов нож. Поруганите християнски паметници във Франция само за миналата година са 800.

Какво да кажем за Германия? По-скоро могат да се посочат като изключения градове, в които няма заклани християни. В колко града в Германия бяха извършени тежки убийства и изнасилвания на малолетни момичета – Кандел, Кьотен, Варденбург, Кемниц, Берлин, Нюрнберг и още и още. Така че работа на Европарламента е да защити християнското население в Европа от изтребление от тези, които през 2015 г., поканени от г-жа Меркел, на орди преминаха незаконно границите на европейските държави. Това е големият проблем днес в Европа – християнски ли ще бъде континентът или не. Канцлерката Меркел се похвали, че в някои западноевропейски страни ислямът е вече част от Германия. Други като вишеградските и прибалтийските страни не желаят и да чуят за такова нещо, искат да запазят страните си етнически хомогенни и християнски. И тук е голямото разделение на Западна и Централна Европа.

– Съвсем скоро се навършват и 30 години от онзи 14 декември, когато падна чл. I от Конституцията и три десетилетия от демократичните промени. Вие сте единственият депутат от това Народно събрание, бил и депутат във Великото и в 36-тото. С кое Ваше гласуване се гордеете най-много?

– Най-много се гордея, че с моя глас допринесох с 9 на 10 гласа да бъде отхвърлена Истанбулската конвенция в Комисията за младежта, спорта и децата преди малко повече от година. Помня, че това стана към 14.00 ч., в 16.00 ч. Борисов, чувайки камбанния ми вот, спря Конвенцията, прати я на Конституционния съд, където беше завинаги кремирана за България.

Големият проблем на Истанбулската конвенция, наред с въвеждането на т.н. третия пол е и това, че комитет ГРЕВИО с няколко лесбийки ще обикалят с пълен имунитет, по-голям от този, който имат посланиците, по българските училища и безнаказано ще обучават в джендър идеология младите поколения на България. Шапка свалям на Светия синод, който още тогава би камбаната, че България е християнска страна, има търпимост към исляма и другите религии, но няма да допусне джендър идеологията, третия пол и гей браковете.

Поздравявам и Борисов, че последва примера на американския президент Тръмп и унгарския премиер Орбан, които първи отказаха да подпишат глобалния пакт на ООН за мигрантите. България стана една от десетте страни, които не приеха този безумен акт.

– През септември представихте в парламента своята книга „Феноменът Виктор Орбан”. Има ли интерес към нея?

– Много съм доволен и щастлив, че книгата се приема с такъв интерес не само в София, а и навсякъде в страната, където я представям във връзка с 30-тата година от демократичните промени в Европа, тъй като Орбан остана единственият дисидент с антикомунистическо минало от 1989 г., който днес е на власт. Но интересът към него е не само в това, че на 16 юни 1989 г. спря съветските танкове да напуснат и Унгария, интересът към него е и, че от 2015 г. се оказа пророк, издигайки ограда по границата на Унгария. Той предупреди, че това не са бежанци, а ислямски нашественици и правят директен внос на тероризъм, което се оказа вярно.

Симеон Николов 

Резултатите от срещата между американския президент Доналд Тръмп и българския президент Бойко Борисов в голяма степен съответстват на предварителните ни публикувани очаквания и прогнози.

За казаното от тях на четири очи разбира се трудно бихме могли да гадаем.

В текста на изявлението има някои твърде общо формулирани позиции, зад които може да се крият различни практически стъпки, договорени между двамата.

В този смисъл не всички от обявените в увода на общото изявление «мерки» всъщност са изложени в документа.

В общ план обаче, темите от меморандума напълно съоветстват на предварително обявените от американска страна– сигурност, енергийна диверсификация, противодействие на зловредни влияния, разбирай Русия. 

Потвърждаването на «главната цел»– укрепването на трансатлантическата общност, означава, че на предстоящата среща на върха на НАТО на 03/04 декември в Лондон на фона на очерталите се противоречия България ще заеме страната на САЩ и на генералния секретар на НАТО Столтенберг в противовес на предложения като преразглеждане на Вашингтонския договор, реформи н Алианса, автономна европейска отбрана и други. 

На 100% се потвърди очакването за създаването на преден военно–морски координационен елемент на Военноморското командване на НАТО /MARCOM/ в рамките на адаптираното предно присъствие, който е по–скоро център за наблюдение, а не военна база, защото това бе предварително съгласувано и желано от българското военно командване. 

Общата фраза обаче за «засилване на отбранителните и възпиращи позиции включително и в Черно море» може да се тълкува от увеличаване на военноморските учения и присъствието на американски военни кораби до разполагане на ново въоръжение. Поне няма гаранция за противното. 

По–инетресен и важен е текстът относно съвместните българо–американски военни съоръжения, въпреки че прогнозирахме натиск именно в тази област и евентуално желание за промяна на характера им или разширяване на използването им по примера с актуализираното и разширено споразумение между САЩ и Гърция от 04 октомври 2019 г.

Тук очевидно е имало несъгласие, защото е добавено намерението «да се проучат начини на по–нататъшно развитие на възможностите за съвместни учения в бъдеще. Прави впечатление в предхождащия текст израза «и други начини на използване», въпреки че в Договора от 2006 г„ те са формулирани пределно ясно.

Споменават се само две от съвместните съоръжения – учебния полигон «Ново село» и авиобаза «Граф Игнатиево».

През 2016 г. обърнахме внимание на възможността за промяна преди изтичане на десетгодишния срок на договора поради изменения на обстановката в региона и в света и подходите на САЩ, но политиците подминаха тази възможност.

Негативният момент е в това, че към Договора има 12 анекси, които са секретни и в следващи такива биха могли да се включат въпроси, които биха останали скрити за обществото.

Трябва да се има предвид обаче, че както координационният център за ВМС, чийто щаб по думите на Бойко Борисов ще бъде в Румъния, така и съвместните българо–американски съоръжения по Договора за военно сътрудничество от 2006 година, във военно време прерастват в по–висока степен на подразделения от общи военни структури. Така че те неизбежно стават цели на противников огън и няма защо да храним други илюзии. 

По отношение задълбочаването на партньорството в отбранителната индустрия и технологии е включен текст, който определено подсказва поемане на ангажимент от българска страна: «България се ангажира да обмисли надлежно предложенията на американските компании, които желаят да се конкурират на българския пазар». 

Това обяснява, защо бе отложен с цял месец срока за подаване на оферти от четирите избрани фирми, между които няма нито една 100% американска, с изключение на смесената швейцарско–американска MOWAG. /Останалите са от Германия, Франция и Финландия./

Това може да доведе дори до подновяване на процедурата или допускане на други фирми, които не се класираха сред първите четири, като например американската Textron, която през 2008 г. ни продаде 14 машини за нашия контингент в Ирак, които не притежаваше нито една друга страна–член на НАТО, защото се пласираха само в Африка и Азия.

Не е изключено сред лансираните фирми да е и «Харис», която ни предлага комуникационна техника за българските въоръжени сили, включително и за новите бойни бронирани машини на пехотата.

Втората възможност, която се крие в този текст е евентуално предложение за необходимите ни 3D-радари или системи за ПВО. Три-координатните радари, трябва да осигурят съвременни способности по придобиване, обработване и разпространение на надеждна информация в реално време, която да гарантира работата на системата за командване и управление и съответно да осигури оперативна съвместимост с нашите съюзници от НАТО. Колкото до ПВО, защо е необходимо обаче да купуваме американски „Пейтриът”, за които нямаме толкова финансови средства, а не изчакаме новата европейска /френско–италианско–турска/ система, подкрепяйки европейската оръжейна индустрия, както ни призовава Брюксел?

Положително ще бъде, ако действително получим достъп до високотехнологични продукти, което до днес не бе за вярване. 

Няма изненада и в силната намеса в енергийния сектор. Не беше трудно да прогнозираме, че Тръмп ще иска увеличаване количествата на доставките на втечнен газ. С това обаче не можем да компенсираме в никакъв случай загубите от провала на «Южен поток», който ни предлагаше 64 млрд куб.м газ. Прави впечатление и текста за «реверсивния капацитет на Трансбалканския газопровод», което означава и доставки в обратна посока, тоест това, което се предлагаше и за Украйна след евентуалното прекъсване на руския газопровод от 2020 година.

Намеренията за «експертно» включване в ядрената енергетика и в изграждането на газовия хъб на пръв поглед илюстрира поредни опити за изтласкване на Русия, а евентуален провал на АЕЦ Белене би ударило конкурентноспособността на бъдещата ни икономика и превърнало в купувач на по–скъпа електроенергия.

Но ако наистина намерението е да включим САЩ с определена инвестиция, например с генератор, турбина и т.н., това би ни устройвало, стига Русия да се съгласи, защото без нея не можем да изградим Белене.

По–тревожното е подновяването на предложението за доставка на американско ядрено гориво, защото отдавна беше проучено и доказано, че руските реактори не могат да работят с това гориво. Да не говорим за Чехия и Финландия, които се убедиха сами в същото. А освен това, руската страна приемаше отработеното ядрено гориво, докато САЩ няма как да го приемат, тоест ще трябва да изграждаме капацитет за вечното му съхраняване на българска територия. Тази част от разговорите изглежда най–наивната и неекспертна дискусия между политици. 

Прави впечатление, че нито веднъж не е споменато името на Русия, въпреки че някои текстове подсказват именно противопоставянето на тази страна от милитаризацията на Черно море, до ограничаването й в енергийната сфера с цел намаляване на влиянието й, което пък очевидно може би е искане на Борисов срещу някои негови отстъпки в други области, но свидетелства и за готовността на Тръмп да смекчи антируския тон.

В абсолютно всички теми, засегнати в съвместното изявление обаче, «зад кадър» присъства Русия, не само при мерките в отбраната и енергийната диверсификация, но и в споменатата инициатива «Триморие» и «зловредните влияния». /«Триморие» е стара полска инициатива за обединение на страните от Балтийско до Черно и Адриатическо море с цел противостоене най-вече на Русия, а днес рестартирана от САЩ с добавка за инфраструктурно-енергиен проект./

Желанието на САЩ да «защитят суверенитета» ни би трябвало да предизвика отговора, че сме суверенна и независима страна, с изключение на отдадения суверенитет по линия на членството ни в ЕС и НАТО.

Корупцията и медийната свобода, макар и поставени на предпоследно място в съвместното изявление, не са с по–малко значение и едва ли са по вкуса на онези, които досега възразяваха ,че нямало ограничаване на медиите и не приемаха мястото на България в международната класация. 

Като цяло може да се направи изводът, че САЩ задълбочават своята политика на сфери на влияние от Балтийските страни до България и Западните Балкани, в която водеща е тенденцията за превръщането им в фронтови пояс.

Тук логично ще възникне въпросът, дали политиката на САЩ и ЕС към страните от този «пояс» или «сфера на влияние» ще остане еднинна или целите на едните ще влязат в колизия с целите на другите, до каква степен и доколко в полза на Балканите.

Нашите запади партньори винаги са се интересували от мнението и оценките ни за региона, но то като че ли не се разбираше от политиците ни, които се вслушваха повече в това, какво се очаква от нас.

Срещата с Тръмп, която изненадващо продължи необичайно дълго, показа че можем да бъдем полезни с наши анализи, оценки и идеи, стига да имаме самочувствмието за това и волята да ги превръщаме в политики. 

Положителното за България е, че имаме перспектива за постоянен стратегически диалог с една велика сила, чрез който при разумен, своевременен и достоен подход бихме могли винаги да поставим въпрос в национален интерес.

арх. Христо Генчев и

доц. Марин Генчев

Една от основните разлики между предметите и живите същества са взаимоотношенията. Най-силната болка, която ние сме изпитвали е болката при раздяла. Никой не помни болката от счупване на крак или ръка, но всички ние помним болката от разрушаването на взаимоотношения. 

На 3 ти януари 2018 г. почти никой в България не беше чувал за Истанбулската конвенция. За това пък към обяд в известния с “либералната” си ориентация сайт “Клуб З” се появва статия “Що е то Истанбулска конвенция – въпроси и отговори” в подкрепа на документа. 

В рамките на часове тази статия е споделена от различни привърженици на международния договор. Така например в личния си профил Зорница Русинова, днес заместник министър в Министерство на труда и социалната политика (МТСП) пише препращайки към статията: “Време е всички да четат документите и да се спре със спекулациите и наистина да гарантираме защита на жените от насилие!”. 

На 7 ми март 2019 г. тя казва в официалния си профил: “Днес бе единодушно приет Закона за социалните услуги от Народното събрание/ Благодарим на екипа в министерството, който месеци наред подготвяше закона, на всички колеги от НПО сектора, които работеха с нас и ни подкрепиха, и на всички депутати!” 

На 2 ри октомври г-жа Русинова казва в интервю за “24 часа”: “Социалните работници и сега не могат просто ей така да извеждат дете от семейството, а трябва да има причини. Това става със съдебно решение.” Свенливо обаче пропуска да спомене, че съгласно чл. 24 от ЗЗД, “настаняването на дете в … приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на дирекция “Социално подпомагане””. 

На 12-ти ноември 2019 г. в студиото на “БТВ”, заместник министър Русинова коментира, отнемането на три деца от служители на нейното министерство с думите: “Знаете ли, че това семейство последните две години 18 пъти е сменяло адреса си, че нямат желание да заявят молба за социална помощ, че едното дете на три години е хранено само с кисело мляко, че отказват посещение при ДжиПи”. 

В същото време родителски организации и групи със стотици хиляди членове търсят диалог с МТСП и искат гласа им да бъде чут. За сега те се сблъскват обаче само с мълчалив отказ. 

Изявленията на г-жа Русинова обаче повдигат много въпроси, на които днес няма да търсим отговор като: 

– Защо работите с НПО-сектора, а с родителите не желаете дори диалог? 
– Защо не казвате цялата истина, че извеждане на дете от семейството му става и без съдебно решение? 
– Защо същите държавни служители, същия НПО-сектор[1], същите медии[2], които в миналото настояваха да приемем Истанбулската Конвенция, днес са пламенните защитници на ЗЗД и ЗСУ, който проправя път на частни интереси в мултидисциплинарните екипи? 

Мен всъщност ме заинтригува друго. Как е възможно борец срещу насилието над жени да оправдае принудителното разделяне на жена от дете и внуци с:

– чести смени на адреса, 
– неправилна диета, 
– отказ от социална помощ и 
– отказ от посещение при личен лекар? 

Нима има по-тежко насилие за една жена от това тя да бъде разделена от детето и? Ако децата са били тежко заболели, насилвани, принуждавани да просят или проституират, разбирам. Но заместник министърката не казва това. 

Бях убеден, че одобряваната от г-жа Русинова Истанбулска конвенция, която е създадена да защитава жените от всякакви посегателства ще може да бъде използвана за аргумент в защита на тази майка.

Проверката обаче показа друго. Думите “майка” и “майчинство” не присъстват в текста на конвенцията. Този международен договор не споменава за специалната връзка на майката с детето. И тук си пролича приликата. Истанбулската конвенция разглежда само “жената” без да защити нейните най-важни взаимоотношения – тези с децата. Също както и “детското законодателство” разглежда само “детето” т.е. извън неговите най-важни взаимоотношения – тези с родителите и семейството. Това е и причината защо когато отнемат 3 деца ги разпределят в трите краища на страната. 

И нищо чудно, че заместник министър Русинова не вижда противоречие в нейните схващания. Противоречие няма. Целта и на конвенцията и на ЗСУ е една и съща. Всеки да бъде разглеждан по отделно[3]. Извън контекста на неговите взаимоотношения. Една плашеща концепция за нашето общество. 

Може би заради този въпрос МТСП бяга от необходимия разговор? Ние няма как да знаем отговора. Ние трябва да продължим да се борим родителските организации да бъдат поканени за среща. Нашият единствен ход са мирните протести. Следващият е на 23 ти ноември в София от 13 часа от езерото “Ариана”. Присъединете се! 
________________ 
[1] Национална Мрежа за децата, в която членува и “Джендър алтернативи” беше от яростните защитници на Истанбулската Конвенция. Днес нейният ръководител Георги Богданов е главният говорител по темата, защитавайки промененото и заварено законодателство. На сайта на НПО-то ще намерите и препечатки на няколко интервюта на зам. министър Зорница Русинова. 
[2] Изданията на Инкомедия са великолепен лакмус за това какво искат НПО-тата. При преглед на уж опозиционните издания става ясно, че дадени министерства, в които НПО-тата нямат влияние са безжалостно и дори манипулативно критикувани. В същото време МТСП, въпреки всичките основания за градивна критика са отразвани “щадящо”. 
[3] „България залага на два принципа при реформата, свързана с децата в риск: всички действия на държавата трябва да са насочени единствено в интерес на детето, не на родителите, настойниците, попечителите или социалните служби, и, второ, самото дете трябва да участва в процеса на вземане на решения за неговото бъдеще” Е. Захариева.

Симеон Николов, 19.11.2019

Предстоящата среща на премиера Бойко Борисов с президента на САЩ Доналд Тръмп на 25. ноември 2019 г. предизвиква оправдан интерес, но същевременно не констатираме изобилие от коментари и прогнози за резултатите и последствията от тях. От една страна е вярно, че като съюзнически страни ние нямаме значими проблеми в двустранните отношения, но си даваме сметка, че става дума за среща между лидер на глобален играч и министър–председател на средна европейска и икономически слаба страна, чието единствено  неосъзнато и неизползвано предимство е стратегическото й географско положение. Сложността обаче идва от протичащата трансформация в международната система, в която именно сегашният американски президент е двигателят на един от векторите на промените. Макар и съюзници в НАТО, Доналд Тръмп атакува неолибералната доктрина, докато ние принадлежим към една Европа, която в по–голямата си част защитава статуквото.  Липсата на единство в ЕС, Брекзит и някои слабости в НАТО допълват картината. Степента на риск за стратегическата стабилност е изключително голяма, особено след наложената тенденция на отказ от съществуващи доскоро договори и споразумения за гарантиране на въоръженията и безцеремонното нарушаване на международното право включително от членове на НАТО, какватo бе третата поредна военна операция на Турция в Сирия. Противопоставянето на Запада с Русия и плановете за милитаризация на Черно море безспорно поставят България като страна от Балконско–Черноморския регион в сложна ситуация. Ето тук вече се разделят мненията, оценките и препоръките относно целите и очакванията от посещението на премиера Борисов в САЩ.  Вярно е, че няма прости отговори на сложни въпроси, но нека започнем от простите и ясни неща. 

Няма съмнение, че предстоящата среща е важна. По нея се работи повече от година и активаната страна беше българската. Друг е въпросът, защо Бойко Борисов искаше толкова да се осъществи тази среща, при това много преди някои международни събития, решения по инфраструктурни и енергийни проекти и преди изборите в България, но той не е бил „привикан”, каквито писания се срещат в социалните мрежи. 

Целта на разговорите и обхвата на темите бяха посочени пределно ясно от Белия дом: „да бъдат обсъдени начини за засилване на общите за двете страни интереси в областта на сигурността, особено за гарантиране на стабилността на Черноморския регион, улесняване на енергийната диверсификация и противодействието на зловредните влияния, застрашаващи суверенитета на България”. Очевиден е акцентът върху военната проблематика, за това не случайно в делегацията е включен и министърът на отбраната. Безспорна е  и антируската насоченост на базата на преекспонирана «заплаха». На практика обаче, при такива срещи на високо равнище винаги се сондират мнения и по други въпроси, различни от официално обявените и те едва ли ще станат обществено достояние. Обикновено се обменят мнения и по текущи политически събития, което означава, че няма как Тръмп да не попита Борисов за мнението му относно изявленията на френския президент Макрон от последните две седмици за «мозъчната смърт на НАТО» и за автономни европейски отбранителни способности, както и за политиката на някои съседни страни, особено за Турция и Сърбия, по които премиерът би трябвало да има готовност да отговори. Но на такива срещи не се преговаря. Екипите на двамата президенти във взаимодействие със своите министерства и посолства предварително са си изяснили нещата и целите.

Какво ще «поиска» Тръмп от България? Това беше първият въпрос, който изплува в публикациите след посочване на датата на срещата Тръмп–Борисов. Отговорът е предопределен от Стратегията за противодействие на Русия в Черноморския регион, за която Пентагонът имаше срок за изготвяне до 15.10.2019 г., а преди това и от Стратегията за Балканите на Американската агенция за международно развитие /USAID/ от юни 2019 г. Още тогава нямаше съмнение, че от България,  Румъния и други страни ще се изискват нови ангажименти преди всичко във военната област. Това не е изненадващо предвид и на тенденциите към  увеличено военно присъствие на Балканите и на Североизточния фланг на НАТО по цялата линия на така наречените от бившия помощник държавен секретар госпожа Нюланд пояс от «фронтови държави», в който по америкаско виждане нашата страна е най–слабия член. Македония още не беше поканена в НАТО, когато се появи проекта за използване на полигона в Криволак за разполагане на бойни дронове, които и през българското въздушно пространство ще обхванат района на Черно море и на Източното Средиземноморие.

Към «фронтовите държави» бе присъединена и Гърция след като Турция се очерта не особено надежден партньор, което щяло да придаде на нашата южна съседка «сдържаща роля» както Полша и Израел.  Удължено бе ползването и се извършва разширяване на редица военни бази, военновъздушната в Лариса, военноморската в Крит, базите в Стефановикио и пристанището на Александруполис.

Логично беше да възникне въпросът, дали ще бъде подновена идеята за военноморска база на българското Черноморие. По–вероятно обаче, изглежда създаването на преден военно–морски координационен елемент на Военноморското командване на НАТО  /MARCOM/ в рамките на адаптираното предно присъствие, който е по–скоро център за наблюдение, а не военна база. Българските военни защитават този проект, но междувременно в преустройваната в момента база в Очакив в Украйна, се предвижда изграждането на два модерни центъра за морски операции, за координиране военноморската  дейност на САЩ и НАТО  в Черно море.

Освен това, поемайки контрола над гръцкото пристанище Александруполис, САЩ си осигуряват възможност да прехвърлят сили на Балканите само за броени часове и с лекота да спрат търговията на Русия през Черно море с останалия свят, блокирайки Дарданелите. 

 Изтъкваният най–често довод за ограниченията за влизане на воени кораби в Черно море  от страни, непринадлежащи към Черноморското пространство по силата на конвенцията от Монтрьо, скоро може и да отпадне, след като Турция завърши изкуствения канал северно от Истанбул без да намалява по финансови причини дълбочината и ширината на същия, той би могъл да се използва от такива плавателни съдове, тъй като конвенцията важи само за естествени проливи. По–опасно е друго: споменатото преди дни от едни бивш български външен министър «САЩ да си купят остров» навежда мисълта на една украинска идея, че дори и няколко квадратни километри териотрия, взета на концесия, например за 30 или 50 години, би дала юридическо право на собственика й да влиза безпрепятствено в Черно море. Съществува и трета идея, кораби на други страни да бъдат поставени под флага на черноморски държави. Всички разсъждения по тази тема обаче, опират до едно основно съображение от военно–оперативен характер: в това затворено море трудно би могла да се развърне военно–морска операция на големи международни формирования, още повече, че всеки квадратен метър и морски съд е под контрола на руските и турските ВМС и може да бъде поразен в рамките на 4 минути. Много по–удачно е използването на високоточно оръжие от въздушни платформи и ракети със среден обсег, каквито обаче засега генералният секретар на НАТО ни уверява, че няма да бъдат разположени. 

Безспорно е, че ако все пак се поднови идеята за военноморска база на българското Черноморие и премиерът Борисов приеме такава, това не само ще противоречи на досегашните му позиции по въпроса, но ще обрече политическата му кариера. Отделно от това би трябвало да си дадем сметка, какви ще бъдат ответните реакции на Русия и бъдещите ни отношения. 

Съдейки по някои изрази в предварителната информация за срещата Тръмп–Борисов за «разширяване на военното сътрудничество» бихме могли да допуснем искане от страна на САЩ за актуализиране и разширяване на Споразумението за военно сътрудничество, което определя статута на четирите българо–американски съвместнни съоръжения по подобие на разширения договор с Гърция от 04. 10.2019 г. с последтствия за цитираните вече бази в нашата съседка. Но засега няма аргументи за необходимостта от превръщането на някои от тези обекти в бази от по–висока степен от познатите пет вида бази в зависимост от тяхното преднаначение – от предни до тилови.  Но и подобно решение не би се приело от българското общество, това би било обречена кауза. 

Слуховете за прехвърляне на 50–те ядрени бомби Б 61 от базата  Инджирлик в Турция са безпочвени. Те се намират под пълния контрол на американските ВВС и подлежат на модернизация, както тези в останалите 4 европейски държави и ще бъдат пренесени в САЩ. В Пентагона в момента се преразглеждат плановете за тяхното използване след модернизацията. Турция не бърза да се отказва от американското присъствие в Инджирлик.  

Провеждането на разговора между Тръмп и Борисов в навечерието на срещата на върха на НАТО на 03 и 04. 12. 2019 г. предполага, че американският президент ще засегне част от основните теми, по които ще се търси единство на страните–членки в Лондон. Тук трябва да се признае, че нашият регион има стратегическо значение за НАТО, което беше подчертано в миналогодишна декларация на Алианса. 

Какво би могъл да поиска или предложи премиерът Борисов? Основната му задача би била да не допусне превръщането на страната ни във военен плацдарм и мишена в един бъдещ военен конфликт. Но България има потенциал да играе определена роля в решаването на проблемите на Балканите и в Черноморския регион. Използвайки острата рекация на САЩ срещу първоначалните ограничения по линия на ЕС за общи отбранителни проекти, които впоследствие Брюксел вдигна, българският премиер може да поиска подкрепа и участие на български военно–научни екипи в изследователската и проектантска част на бъдещи проекти, с което да станем по–приемлив партньор за Брюксел, Берлин и Париж, които сега ни оставят в периферията на Постоянното структурирано сътрудничество /ПЕСКО/, в което участваме само в 4 от първите 34 проекта и то преобладаващо в логистично осигуряване. 

Премиерът Борисов ще акцентира повече на енергийните проекти и нищо чудно да обещае закупуването на нови количества газ от САЩ. На такива срещи на върха не се обсъждат детайли, но темата е обрасла с проблеми. Обемите транзитирани през Украйна ще се свият от 95 милиарда кубически метра на 15 млрд кубически метра през 2021 г., а част от старите 40–годишни тръби ще трябва да се демонтират. Добре би било Борисов да говори от името на региона, а не само на България и за конфликтния потенциал съдържащ се в турско–гръцкия спор за проучванията и използването на  природен газ в изключителната икономическа зона на Кипър, заради претенциите и амбициите на Турция и заплахите от нейна страна с военна сила.

От Бойко Борисов се изисква висока степен на външнополитическа съобразителност поради сложната ситуация и поради българските интереси в региона. Президентът Тръмп едва ли разчита толкова на информация за България от първо лице, колкото на оценки за региона и готовността на България да се впише в изпълнението на американската стратегия. Проблемът пред Борисов е неизбежният сблъсък с американския отказ да  приеме многополюсния свят и да се откаже от утвърдената практика на налагане на свои решения единствено съобразени с геополитическите и икономически интереси на САЩ по свои сценарий и в ущърб на останалите. Но това не изключва отстояване на позиции по националната сигурност, вредата от икономически санкции, балансираната политика на България, опасенията от милитаризация на Черно море, евентуално разполагане на ракети в Европа и превръщането ни в цел за унищожаване. 

Рисковано е изложението на премиера да добие отчетен  и хвалебствен характер за увеличения дял на военния бюджет от БВП или трите големи модернизационни проекта, защото те не решават всички проблеми. Шансът на Борисов е да придаде на изложението си собствен почерк с аргументация въздействаща на президента–безнесмен за икономическите интереси на страната ни, с приоритизиране на тезите си: по първата тема – без военни способностни, дипломацията остава безсилна; по втората тема– добрата външна политика е превантивна грижа да предотвратяване на кризи и т.н. Взаимната изгода винаги е в основата на всеки разговор между държавни лидери. По–голяма тежест биха имали оценките за приноса на България в политиката към Западните Балкани, както и аргументите от името на всички седем страни от Черноморския регион, които през май т.г. приеха „Общ морски дневен ред за Черно море“.

Има рискове и от гафове, особено ако съветниците на премиера възприемат някои неадекватни предложения на малобройни, но гласовити НПО с гръмки атлантически имена по повод на предстоящата среща между Тръмп и Борисов, поискали «защита на независимостта и суверенитета на България». Нима България не е независима и суверенна страна, с неизбежните ограничения разбира се в рамките на ЕС и НАТО? Или да вземем призива им за «приемане на минимален праг за активиране на член 5 на Североатлантическия договор в случай на хибридна заплаха». И тъй като има безброй определения за «хибридна заплаха», които не изключват дори един тендециозен филм, това е открита заявка– Дайте ни по–лесен повод за война! Или предложението за бойна машина за Сухопътните войски, което приканва всъщност да повторим подхода с изтребителите и закупим американска бойна машина за пехотата, пренебрегвайки условията на прозрачен търг и подадените вече оферти от различни страни и фирми. Или на фона на призива за борба с фалшивите новини да  се оплачем пред Тръмп, че Русия водела  хибридна война против нашия цивилизационен избор. Но Русия нееднократно е заявявала: «Това си е Ваш избор, ЕС и НАТО». Абсурдите не свършват и с друто твърдение, че ядрените мощности и АЕЦ били «хибридни инструменти». Тук авторите са забравили за друг основен «хибриден инструмент» – водката. За щастие програмата на Борисов и Тръмп не предвижда консумация на такава. И дано никога българска делегация, способна на такъв висш «интелектуален пилотаж» не замине да решава съдбовни за България въпроси. 

Be yourself; Everyone else is already taken.

— Oscar Wilde.

This is the first post on my new blog. I’m just getting this new blog going, so stay tuned for more. Subscribe below to get notified when I post new updates.

This is an example post, originally published as part of Blogging University. Enroll in one of our ten programs, and start your blog right.

You’re going to publish a post today. Don’t worry about how your blog looks. Don’t worry if you haven’t given it a name yet, or you’re feeling overwhelmed. Just click the “New Post” button, and tell us why you’re here.

Why do this?

• Because it gives new readers context. What are you about? Why should they read your blog?
• Because it will help you focus you own ideas about your blog and what you’d like to do with it.

The post can be short or long, a personal intro to your life or a bloggy mission statement, a manifesto for the future or a simple outline of your the types of things you hope to publish.

To help you get started, here are a few questions:

• Why are you blogging publicly, rather than keeping a personal journal?
• What topics do you think you’ll write about?
• Who would you love to connect with via your blog?
• If you blog successfully throughout the next year, what would you hope to have accomplished?

You’re not locked into any of this; one of the wonderful things about blogs is how they constantly evolve as we learn, grow, and interact with one another — but it’s good to know where and why you started, and articulating your goals may just give you a few other post ideas.

Can’t think how to get started? Just write the first thing that pops into your head. Anne Lamott, author of a book on writing we love, says that you need to give yourself permission to write a “crappy first draft”. Anne makes a great point — just start writing, and worry about editing it later.

When you’re ready to publish, give your post three to five tags that describe your blog’s focus — writing, photography, fiction, parenting, food, cars, movies, sports, whatever. These tags will help others who care about your topics find you in the Reader. Make sure one of the tags is “zerotohero,” so other new bloggers can find you, too.