Ако бяхме във вълшебния свят на „летящите слонове и розовите еднорози“, там със сигурност щяхме да имаме единна политическа воля за защита на българския национален интерес, не на руския

29 JAN 2022

Калин Димитров*

Как да слушаме с разбиране изявленията на премиера Петков и на военния министър Янев и да ни е ясно, че те, от военна гледна точка, значат една голяма кръгла нула. Nada. Nothing.
Да започнем с извода „Татко каза, че ще ми купи колело, ама друг път.“
Тази не остаряваща култова реплика от стар български филм се прероди отново, този път в думите на новия ни премиер и на военния ни министър: спешно – още днес – ни трябва модерна, окомплектована и боеготова батальонна бойна група и можем да я получим веднага назаем от съюзниците си, обаче премиерът каза, че ще скалъпи/купи наша „родна“ батальонна (евентуално бойна) група, ама друг път (след минимум четири-пет години).
Похвално е изявеното желание, както от премиера, така и от министъра на отбраната, България да започне да допринася в НАТО с нещо повече от гвардейския си духов оркестър и поддържащо участие в мисии, като охрана на вътрешен периметър, на вътрешния периметър на някое летище. Само можем да приветстваме подобно желание и готовност за инвестиции в отбраната, които са 

закъснели с поне 10 – 15 години,

 но по добре късно, отколкото никога. 
Но имаме и друга поговорка – „(по-добре) малко акъл, но навреме да ти дойде“. Затова нека се възползваме от акъла си и да помислим, преди да ръкопляскаме на ентусиазма на тези наши министри. 

Нека разделим въпроса на три части: 

Може ли подобно заявление да даде смислен военен отговор на кризата от покачваното от Русия напрежение по границите на Украйна и в целия наш регион? 
Краткият отговор е НЕ. Защото този отговор нито ще бъде достатъчен от военна гледна точка, нито е възможна реализацията му сега, когато е необходим.
Първо: Защо не е достатъчен от военна гледна точка? 
1. Една бойна батальонна група представлява де факто усилен механизиран батальон, който в този си вид представлява интегрирано тактическо военно формирование за провеждане на операции с повишена автономност, главно заради придадените му допълнителни сили и средства: за разузнаване, огнева поддръжка, инженерна поддръжка, защита от ЯХБЗ, ПВО, специални операции, гражданско-военно сътрудничество, медицинско осигуряване, формирование от военна полиция и т.н. С други думи, това е „механизиран батальон на стероиди“. Ни повече, ни по малко. Численият състав от 1000 човека звучи впечатляващо, но от тях „щик и кашик“ ще са не повече от 70%, всичко останало ще е осигуряващи подразделения. Като разхвърляме този „механизиран батальон на стероиди“ върху застрашената ни територия, разбираме, че ще сме доста тънки откъм отбранителна способност.
2. Но коя е застрашената ни територия? Условно може да определим 

две заплахи- източна и западна

 Да ги разгледаме набързо:

2.1. Източната заплаха – към настоящия момент в Черноморския флот на Руската федерация (ЧФ на РФ) 197-ма бригада десантни кораби има общо 5 БДК (Голям Десантен Кораб) всеки от които превозва около 330 човека плюс 10 бронирани машини десант (усреднено за илюстрация). Дали нашият флот ще е в състояние да противодейства, и колко бързо ще успее да се противопостави някак на Черноморския флот на РФ, няма смисъл да говорим. Тези 5 БДК означават, че общото количество едновременно стоварени сили и средства е около 1500 човека с около 50 бронирани машини (включително танкове). Знаем, че подобен десант служи само и единствено за осигуряване на плацдарм за широкомащабна операция. Т.е. достатъчно е превземането на всяко дълбоководно пристанище, за да е практически приключила операцията. Това се случва при тотално доминиране на противника във въздуха, в РЕБ, в информационно-пропагандната дейност и прочие.

2.2. Западната заплаха – за нея можете да си направите справка за силите и средствата на Република Сърбия (наш традиционен спаринг партньор и традиционен руски съюзник в нашия тил) и сами да си отговорите. 
Второ: Защо няма как да стане в реално време – а именно СЕГА? 
Очевидно премиер и министър предвиждат да работим с каквото е останало от социалистическата БНА (Българската Народна Армия). Това, по огромен брой причини, 

не може да бъде съвместима с НАТО 

Батальонна Бойна Група, от който и ъгъл да го гледаме; а на хартия, и в момента имаме 5 такива ББГ на съветска техника от 60 те години. Следователно трябва да разбираме, че премиерът и министърът предполагат някакво магическо „придобиване“ (цялата дълга и бавна процедура на поръчване, плащане (ако парламентът даде пари), чакане на опашка за производство, получаване и усвояване за използване) на техника и въоръжение за тези 1000 човека както следва: 
– Бойни бронирани машини – не по- малко от 35 броя (ако приемем условно че ще сместим отделение на една ББМ – то това са 10 ББМ в рота).
– Самоходни КОЛЕСНИ артилерийски установки калибър 155 мм.- не по- малко от една батарея.
– Самоходни миномети – не по- малко от една батарея. 
– Инженерни машини за заграждения, инженерни машини за разграждане, машини за ЯХБЗ, командно – щабни машини, машини за ПВО , логистични машини и прочие и прочие. 
Ако бяхме във вълшебния свят на „летящите слонове и розовите еднорози“, там със сигурност щяхме да имаме единна политическа воля за защита на българския национален интерес, не на руския, щяхме да имаме и осигурено финансиране, и най-важното – тези машини някой сигурно щеше да ги държи на склад, търпеливо чакайки нашето телефонно обаждане и плащане, за да ни ги докара – ей сега – другата седмица. Ние обаче, сме в горчивата реалност на производствени цикли и мениджмънт на нулевите складови наличности („Just in Time“, Тойота) – това изобщо не е така. Дори да приемем, че някъде по света има незает производител, който може в реално време, тоест днес, (а не да ни постави в графика за в края на 2026-та година) да изпълни тази заявка, чисто технически ще са необходими поне 18 месеца за да имаме пълния брой машини. И това е без да отчитаме спецификата на т.нар. специализирани машини, които в един от сценариите тепърва ще трябва да се интегрират с нужните ни съвременни типове въоръжение. Реалистичният сценарий клони към 28 до 32 месеца срок за получаване на машините.
Но дори и да имаме тези машини утре – строени на плаца, времето необходимо за „сглобяване“ на една бойна батальонна група (индивидуална подготовка, включително на операторите, механик водачите и мерачите), преминаването на пълният цикъл на обучение и сглобяване: отделение – взвод – рота – батальон, хеле пък с усвояване използването и насочването на артилерия от ниско ниво, насочването на огнева поддръжка от авиацията на ниско ниво и прочие и прочие – то съвсем спокойно можем да заложим един учебен цикъл от 18, 24 а дори и 36 месеца. 
Въпроса, че няма абсолютно никакъв смисъл да развръщаш подобна група, използвайки тактика от 70-те години на миналия век и базираща се на мощни танкови колони заедно с механизирана пехота и тактически ядрени удари, дори няма да го повдигам, защото 

Българската армия, за почти 20 години в НАТО, така и не роди нов Боен Устав

 Темата съм я дъвкал много пъти и не мисля, че е нова. 
Тоест, като решение за отбраната ни в днешната тежка военно-политическа криза, беше предложен недостатъчен като сили и средства отговор, който можем да дадем след най-рано 24 месеца. Лично аз бих го закръглил на 4 години. Което е крайно недостатъчно дори с оглед на програма 2032, а какво остава за извънредни спешни мерки по отбраната на Р. България днес. 

И така, след като господин премиерът на Р. България е казал „А“, то очакваме господин министъра на отбраната да каже останалата азбука: а именно с каква техника, с какъв личен състав и след колко месеца ще е готов да изпълни тази функция.
Иначе става точно като във фразата с колелото…
Какво обаче каза Министъра на отбраната ще напиша в следващата част… Stay tuned….

* Авторът е военен експерт с дългогодишен опит в доставките и в оперативните и технически характеристики на широк спектър най-съвременни въоръжения и бойна техника и в бойната подготовка на съвременните армии.

Христо Буковски: Буквите са икони, силата е във вярно изказаното Слово!

Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!„Днес все още можем да използваме глаголицата като Азбука за посветените – за текстове, които само начетените са достойни да разберат! Днес четящите само по битови нужди възприемат буквите като нещо естествено, забравили че те са извлечени от идеоми за понятия и символи на тайнства, които са разбирали само малцината богоосенени“, казва писателят – изследовател Христо Буковски, чиято книга „Чудото на българската писменост. Петото измерение в богомилското христианство“, излезе преди дни.

По думите на автора глаголическата писменост е „богословие за посветени“, тя е увенчала опита на хиляди посветени богослужители по нашите земи, които са разчитали и врязавали от незнайни времена в скалните светилища знаци, които са възприемали и използвали като кодове за приемане и изпращане на божествени послания.

„Само нашият народ има празник на своята писменост, който се почита дори по-всеотдайно от Великден! А  в годините на Възраждането Стоян Михайловски възпя в Българския всеучилищен химн за Кирил и Методий и че нашият народ духовно покори страните, които завладя със меч! Нямаме право да забравяме именно това: че отстояната свещеност на българската писменост е най-великата победа в историята ни!“.

Г-н Буковски, къде намирате доказателства за това, че българската азбука има подкрепата свише, че е свещена?

По старите знаци в светилищата, от които са били създавани поредицата сакрални азбуки по нашите земи. А има и дори три знаметелни примера с чудодейно замесени… папи. Покръстеният през 52 г. от апостол Павел в гр. Филипи за епископ св. Климент към края на 70-те години създал в град Сердика архиепископия и служил в нея до 88 г. (а според други  – дори до 92-а). Но от обкръжението на апостол Петър бил извикан в Рим да заеме мястото му. Заради ревностната му дейност в самия край на века император Траян го заточил в Херсон Таврически на Кримския полуостров, където – по същите причини – вързали котва на шията му и го хвърлили в морето. 

През 355 г. император Констанций заточил пък папа Либерий в тракийския град Берое (дн. Стара Загора). След три години бил върнат на катедрата си в Рим, а в нощта срещу 5 август 364 г. Богородица му се явила насън и му показала план за храм, който да и́ построи където пред деня падне сняг. Когато папа Либерий излязъл на римския хълм Есквилин, чудодейно пред него наистина се посипал снежец, та върху неговата бяла пеленка той очертал с жезъла си контурите, които Божията Майка му показала. Там под надзора му била изградена базиликата „Санта Мария Маджоре“ – първата черква в Западна Европа, посветена на Божията Майка (а знаем какво е за траките Кибела!).

При хазарската си мисия попътно Константин и Методий спрели в Херсон да издирят мощите на св. Климент Сердикийски и папа Римски и на 30 януари 861 г. ги открили. В  края на 867 г. Константин, Методий и учениците им пристигнали с написаните на български книги като благоговейно носели светите мощи на може би първия божи наместник след св. Петър. Папа Адриан ІІ повел шествието на римските жители, които със свещи в ръце ги посрещнали. При водената от него служба той изключително тържествено осветил донесените книги и българската азбука на специална церемония именно в… голямата базилика „Санта Мария Маджоре”, над която свише бдял нейният строител и патрон папа Либерий, който още приживе ще е разбрал чии земи захранват чудеса! 

Наричате глаголическата писменост „богословие за посветени“, какво всъщност е заключено и какво се крие в нея, какво иска да ни предаде?

Тя е увенчала опита на хиляди посветени богослужители по нашите земи, които са разчитали и врязавали  от незнайни времена в скалните светилища знаци, които са възприемали и използвали като кодове за приемане и изпращане на божествени послания.

Дори само върху археологически находки от долното течение на Дунав са открити около 5500 знака от дунавската протописменост през неолита, като в над 1000 от случаите са комбинирани 2 и повече символа. С нови писмена двустранно е гравирана обредна керамична плочка от Пето хилядолетие преди Христа, открита в с. Градешница, в която акад. Васил Николов и проф. Хенриета Тодорова разпознаха писменост с хилядолетие по-стара от първите йероглифи в Египет. Връстник и́ е печатът от Карановската селищна могила, а че писмеността върху него е тракийска установи още акад. Владимир Георгиев. Диодор Сикулски свидетелства, че Орфей и Линей са ползвали пеласгийската азбука още преди времето на Троянската война (1280-1260 г. пр. Хр.). В България имаме цяла Орфическа книга и в „подвързаните” и́ със златни пръстени 6 страници (5х4,5 см) от 24-каратово злато. Прословутите белагини на траките-гети, за които в своята „Гетика” пише Йордан, са съдържали текстове от векове преди идването на Иисус. Когато апостол Андрей покръства предците ни по Черноморието, в Малка Скития (Добруджа) един знаменит философ и космограф от благородно потекло, който скромно се подписвал Етикус Истер (Етикът от Истрия), създал от древни знаци първообраза на глаголицата. Твърде могъщият някога град Истрос бил северно от град Томи (Кюстенджа), а древното селище Хисторио сега е село Срацимир до Силистра. През ІV век Йероним Блажени препоръчал азбуката на Етикус Истерда бъде въведена в християнското богослужение. Вулфила пък пресътворил удобна за писане на готски азбука в римския град Никополис ад Иструм край Велико Търново, с която превел Библията за готите. Епископът Никита от Ремесиана (Бела паланка) в Сердикийска епархия по същото време пък написал с пригодени от него букви преведени на тракийско-беско наречие библейски текстове – легендарната Библия Бесика… 

Сравнявате всеки знак от глаголицата с икона, защо?

Унгарският професор Имре Тот е убеден, че „от търсенето на славата на праотците произтича стремежът на Константин да осигури възможността и други хора да се издигнат към Бога. Вече знаем как още в предисторическата древност посветените ни предци са се убедили, че Словото  може да изтръгне ответ дори от скали и неземни пространства, но само когато е изказано точно с присъщата сила и вибрация на всеки принадлежащ знак от свещената им съвкупност в него! Удивително е, че мáгите много по-ревностно са държали за правоговор и дори за правопис в епохи, когато (според нашите учебници) те не би трябвало да са познавали писмеността, та камо ли лингвистиката и семиотиката! 

С проникновението на адепт, чиято мисия е била да пренесе и утвърди в нови символи за ново време изконните знания на посветените, Константин Философ отговорно е взел предвид, че звукът строи енергийните конструкции за духа, затова дали думата, която ще я изнесе, ще е устойчива или нестабилна зависи от якостта на градивните елементи и точността на сглобките. „Фонологичната азбука на Константин може да се разглежда като умишлена реакция на сложното несъответствие, което съществувало между четенето, писането, произнасянето на античните текстове и гръцкия език през ІХ в. – изтъква проф. Имре Тот. – Идеята, възприемаща буквата като символ, го навежда на мисълта, че както във взаимоотношението между икона и архетип, така и в създадената от него писмена система буквата еднозначно трябва да сочи визираната от нея действителност – фонемата”! 

Така Философа следва и завета на трако-гетския жрец-лечител Залмоксис от VІІ в. пр. Хр., че силата е във  вярно изказаното Слово! 

За да се разбере и осмисли колко е важно да бъде произнесено изрядно това, което трябва да се изрече точно както предполага заложената в него мощ, св. Кирил въздига и писаното слово до висотата на светия образ, а за високо ценения от него Дионисий Ареопагит „иконата е такъв символ, че съзерцавайки я, с помощта на медитиране вярващият може да се издигне до най-високите мистерии”. Очевидно „щом иконата е символ, който трябва да бъде еднозначен и недвусмислен, за да изпълни функцията си, то другият символ – буквата – трябва да има същата характеристика: тя трябва да бъде еднозначна, такава, която точно да сочи изразения от нея архетип”, допълва проф. Тот!

Каква е мисията на Константин Философ, който е взел предвид и това, че звукът строи енергийните конструкции за духа?Може до прозвучи доста дръзко, но дали не е бил призван да съдейства на адептите в Българското учение, които ще осмислят записаното от Йоан Богослов, че искони е Словото, което искони бе у Бога, а през сакралните знаци достигна до хората? Защо върху завеската над царските двери между олтара и салона за богомолците на много наши черкви в светия граал вместо вино е изписан образът на Христос? Ами щом Спасителя не ни е оставил  тяло като свъхсвети мощи, не трябва да жадуваме за причастие с преосветено в кръвта Му вино, а със силата Му в Словото Христóво! Затова когато свещеника премине през портала от божественото пространство (олтара) в света на богомолците, той задължително предупреждава: „Да внимаваме!”. Това е изконното повеление да вникнем в благовестието от светата книга, която ще се чете за приетите в храма.  

Словото влиза в храма като Христос през свещените знаци, с които е въведен Заветът на Спасителя в житейския Му пример и притчово споделеното от Него познание – да оживее Истината за Началата на изконната връзка между човека и вселенските му учители, съхранена в Книгата.

Затова ли богомилите винаги носят книга?

Богомилите много четат!  По стълбата към духовното въздигане на верния поемаме когато се научим да общуваме с богоосенените писмена. Затова върху самите пък „царски двери” на иконостасите в нашите православни храмове българските зографи рисуват Богородица да посреща на Благовещение архангел Гавраил с книга в ръка като знак, че духовно е подготвена да приеме неговото благовестие. 

Умението да проникнеш в селенията на ПОзнанието зависи от способността да извлечеш енергията от знаците в думата като чародейството, което създава съзвучието на инструментите в добре овладян оркестър. Богомилите се учат да разчитат свещените знаци за да усещат силата им и да извличат точния звук от него. Да намерят мястото му в изказа. 

Работата с душата – това ли е основният стремеж на богомилите?

Като подготовка за среща с Бога! Християни от Исусов вид, те съумяват да превърнат молитва си в сърдечен ритъм, за да стане самият той тяхното молитствование. Тяхното упорство за „контакт” цели́ да постигнат Неговото преображение и така да се слеят с Премъдростта Божия в Словото като „поместват ума в сърцето”. 

Мисията на св. Константин-Кирил Философ е била да подреди свещената Българска азбука като върхова изява на изконната за предците ни знакова традиция! 

Щом са посветени откъде е Словото, богомилите сами стават „христородици” когато са начетени. Те вярват, че сам Христос е проявен в Словото и осъзнавали колко е важно да изричат вярно до звук богоосенените послания в книгите, та внимавали да записват, предават и изговорят всяко понятие с точната дума, в която е съхранена неговата сила за въздействие.

„Чудото на българската писменост. Петото измерение в богомилското християнство“ е поредното ви пътешествие по стъпките на богомилите, какво можем да приложим от тяхната ценностна система днес?

Преди всичко трябва да пазим чистотата на българските думи и правилно да ги използваме в точния им вид, с изконния им смисъл и на вярното място със съзнанието, че те са извлечени от идеоми за понятия и символи на тайнства, които са ни духовен дар от посветените ни предци.

Не е случайно, че те са отстояли завета, щом и досега именно при българите всяка буква в нашия език се произнася с нейния звук и май сме единствените в Европа с такъв правопис и правоговор. Длъжни сме да се гордеем с това велико духовно делото на предците ни да пазят ревностно и отстояват непоколебимо верността си към вярното Слово. Само нашият народ има празник на своята писменост, който се почита дори по-всеотдайно от Великден! А  в годините на Възраждането Стоян Михайловски възпя в Българския всеучилищен химн за Кирил и Методий и че нашият народ духовно покори страните, които завладя със меч! 

Нямаме право да забравяме именно това: че отстояната свещеност на българската писменост е най-великата победа в историята ни!

Защо свещените българските книги са били разграбвани като свръхценни трофеи за духовна подкрепа на чужди владетели? Вещите в пътя на ПОзнанието очевидно винаги са били наясно, че точно в начертанията на нашите свещени букви е вложен ключът, с който през древните си сакралните знаци посветените ни предци са отваряли осъзнатата си връзка с всемира. Затова книгите ни са очаровали и обсебвали дори хора, които не са можели да ги прочетат. Допусканите до тях несъмнено са знаели, че именно тези писмена извеждат силата на Словото, което искони бе у Бога и чрез тях Той може да прониква в човека. Затова написано на български с глаголица и кирилица евангелие е било боготворено като свръхсвещен текст и над него са се заклевали френските крале, та зорко се пази в трезор на френския гр. Реймс!

Как смятате, че можем да използваме глаголицата в наши дни?

Все още като Азбука за посветените – за текстове, които само начетените са достойни да разберат! 

Днес четящите само по битови нужди възприемат буквите като нещо естествено, забравили че те са извлечени от идеоми за понятия и символи на тайнства, които са разбирали само малцината богоосенени. Колцина имат духовния ръст да оценят основанията на скромността, с която великият Етикус Истър, създал техен първообраз за нашите умни предци, е отказал вечната слава да прогласяват Делото му с неговото (българско) рождено име.

Познавал сте се с лечителя Петър Димков, истина ли е, че е казвал, че като започне да се говори повече за богомилите, страната ни ще тръгне нагоре?

Стига да разбираме вярно Българското учение, да познаваме добре изконните му начала, да го споделяме с точните думи и да го живеем със стремежа на съвършените.
Познанието увлича в екстаза от вдъхновението, но в шеметната тишина на проникновението през неумолимата праволинейност на Времето и угнетяващата триизмерност на пространството колебливите само застигат себе си, настървените оплячкосват полезни придобивки, а – всеотдайно втренчени напред – призваните смело продължават с Него. 

Книгата на Христо Буковски „Чудото на българската писменост. Петото измерение в богомилското христианство“ може да закупите от книжарница Портал 12

Епицентър

Академично слово на Димитър Недков при откриване на академичната учебна година в УниБИТ                                                            

Ако позволите бих се осмелил да изведа като тема на днешните ми разсъждения пред вас следното заглавие с условно наклонение:

АКО НЯКОЙ ДЕН ДИСПЛЕИТЕ ЗАГАСНАТ…

Вероятността това да се случи и присъствието ми тук ме навежда на мисълта, че именно вашият университет би имал съществена роля в научната дисекция на това предположение и ще се опитам накратко да обясня – защо…

Като страничен наблюдател, само някаква си милионна частица от т.н. “обществено мнение” бих се изразил, че УНИБИТ  е висшето учебно заведение, което според своята мисия и специфика на специалностите, които преподава, се опитва да подскаже на идващите поколения, че най-важния баланс за оцеляването на човешкия род – е равновесието между думичките и цифрите, словата и пикселите, словореда и алгоритъма, хартията и дисплея…

Как иначе да си обясним съвместното съжителство в логото ви на: библиотекознание и информационни технологии…

Може би защото вашият университет дава отговор на популярното клише: “ще изяде ли мишката книжката”… Не, няма да я изгризе… Книжката винаги ще е на един безопасен “клик” разстояние от “мишката”… Електрониката на “мишката” не понася прахта по лавиците на историята в книгохранилищата… “Мишката” е алергична към оня специфичен аромат на засъхналото по папируса мастило – аромат, възбуждащ апетит към познанието…

Простете, но творческата ми фантазия ви оприличава с “манастирска обител” в оня смисъл на средновековния първообраз на “университета”, създал много проблеми на инквизиторите на еретичната мисъл… Онези скрипториуми, хроникиращи хода на времето, тиражиращи чрез преписи делата на владетели и бунтовете на народите, разкодиращи от мъртви езици случвалото се в пантеона на боговете и най-важното класифициращи като научни доказателства откритите закони за взаимоотношенията между природата и човека…

В днешния свръхмодернизиращ се свят, самото предположението “ако някой ден дисплеите загаснат” е твърде сериозно предупреждение за голяма опасност… Като нищо човекът да се окаже най-безпаметното същество на земята… Ако дисплеите загаснат, пред него ще са единствено недокоснатите бели листи и пресъхналите мастилници на пропуснатата възможност – да съхрани мислите си като най-важното наследство от живота… И никой няма да узнае – какакво е отнесъл със себе си в оня – другия свят…

В този смисъл проумявам и адмирирам стратегическата ви идея да обвържете мъдростта на миналото и информационните технологии на бъдещето с националната сигурност… Да откриете научната взаимообвързаност на тези наглед, несъпоставими дисциплини извън романтичната дежеймсбондовска представа за опазването на държавата и обществото от “лошите”…

Имал съм възможността на живо, лично от устата на един достолепен, световно легендарен учител и научен авторитет с фамилията Лихачов и респектиращата титла “академик” пред нея да чуя евристичното разсъждение, че: най-важния елемент за националната сигурност на една държава е културната идентичност на народа и езика, на който този народ формулира и отстоява ценностите, които изповядва… Ерго – онази синовна любов към род и Отечество, което прави невъзможно раждането на “предатели”…

Позволете ми едно лирично отклонение:

В телевизионната адаптация на трилогията “Знакът на българина” втъках в сценария една алегория и натоварих с нейния разказ главната героиня на сериала, с прозвището “Библиотекарката”…

В едно изречение алегоричната сюжетната линия е: имало един народ, управниците на който решили, че за да нахранят народа си, се налагало спешно да продадат Националната библиотека – “актуализация на бюджета” му казват в днешно време политиците… И в романа това се случва, но в реалността, слава богу поне засега – не…

Вашият университет, вашата “манастирска обител” образова една специфична категория “проповедници”, жреци за едни от най-важните за оцеляването на човешкия род Храмове – библиотеките…

Ако религиозният Храм транслира трансцедентната връзка на вярващия човек с неговия Бог според изповеданието му, то любознателният гражданин влиза в Храма на библиотеката за да открие: корените на своята културна идентичност, генезиса на традициите и ценностите по неговата земя, и философията на онази народопсихология, отличаваща го от другите култури и народи по земята…

Затова, докато модерните спекулативни теории за икономически просперитет не са разпродали и библиотеките, няма да е толкова страшно, “ако някой ден дисплеите загаснат”… Поне докато “скачените съдове” на библиотеките и университетите са все още извън обсега на което и да е било оруелово Министерство на истината в състава на което и да е било задкулисно Световно правителство…

За разлика от претендиращия за глобална енциклопедичност Google, няма как в библиотеките да редактираш, пренаредиш, изгориш ако щете – картончетата, препълнили легендарните чекмедженца на азбучните и систематичните каталози… Нито пък да “изчегърташ” страниците с неудобните за днешните управляващи съдбата ни фарисеи пасажи от световната – художествена, публицистична и научна класика…

Ако са случили на прозорливи владетели, умните народи днес, заедно със сървърите и суперкомпютрите, строят и нови библиотеки с колкото се може повече лавици в книгохранилищата…

Защото това е най-надежния бекъп/backup за възстановяване с доказана автентичност на небрежно изгубено или злонамерено изтрито в глобалната мрежа познание…

В сравнение с компютрите, в библиотеката познанието има онази магическа сензитивност от допира с хартията – все едно докосваш душата на автора… В този смисъл позволете ми да ви препоръчам една източна мъдрост в случай, че усетите задъхване от твърде прекомерната вече скролираща скорост на обсебващите ни технологии…

Мъдростта гласи: Ако много си се забързал – поспри, за да те догони душата ти… Образно казано – не е зле, ако от време-навреме сами загасяме дисплеите, поне за една кратка авантюра със старата любов – книгата…. Всяка стара-нова любов ражда надежда – твърдят експертите в тази област…

Няма страшно, уважаеми приятели АКО НЯКОЙ ДЕН ДИСПЛЕИТЕ ЗАГАСНАТ…

Студенокръвните екрани не променят концепцията за Сътворението на света и появата на населяващия го човек – много често дори я изкривяват… Благодарение на университетите, образованият homo sapiens владее умението да задава правилните въпроси и много често “Гугъла” безпомощно мълчи…

Всъщност – как ли се е справил със строежа Великият Архитект на Вселената след като нямаме библейско доказателство за наличието на компютър на бюрото му… Апропо – ако наистина в началото е било словото – Вселенският разум дълга поредица от алгоритмувани цифрови кодове ли е…

Или – още по-генерално напиращия вече въпрос относно “произхода” ни: естествен или изкуствен интелект ни е сътворил нас – все още хората…

Отговорът на тази еретична питанка очакваме от вас – “красивите умове” на науката… Вашите аудитории и лаборатории са мястото, където да съберете заедно, между “книгите и дисплеите”, естествения и изкуствения интелект – за да опитат да се разберат – като хората… Защото очакващата се сериозна кавга за надмощие между тях може да донесе по-голямо нещастие и от атомната бомба…

А сега е време да спазя отправената от папа Франциск тези дни препоръка към подобни мен словоблудци, че – добрата проповед не продължава повече от 10/15 минути… Затова като послепис бих си позволил една фриволност, касаеща “хорската мълва” – този толкова важна в днешната ни налудничева обществено-политическа ситуация “новинарска агенция”…

Битуващата конспиративна теория за съществената роля на “библиотекарския” УНИБИТ като диспечер на съдбата българска – е вярна, дами и господа…

Нима съхраняването на една нация, историческото й самочувствие, опазване цялостта на територията и проектиране бъдещето на неродениете все още поколения – не зависи от суверенитета на нейната национална образователна система като крайъгълен камък на националната сигурност…

Съзаклятието “УНИБИТ” е неоспорим факт и незаобиколим фактор във вече жизнено необходимото възраждане на майка България…

Кодът “УНИБИТ” – разкрива на издържалите изпита адепти паролите на оня “духовен софтуер”, превръщащ натрупаната през вековете милиони терабайти информация в познание за еволюционното развитие на човешките цивилизации…

Затова, драги орисници – дайте нови конспиративни теории, защото всички досегашни по отношение на билиотекарското съзаклятие “УНИБИТ” – се сбъднаха на ползу роду…

В този смисъл сте нещо като българския “Харвард” – с мисия на роден университет за образоване на мислещи с българско самосъзнание млади хора…

Не съм завършил Харвард – времето на моята младост не зависеше от евроатлантическата метеорология, а от ветровете в Родината ми… Но не смятам, че съм лишен от качествено образование… Познавам много българи заживели по широкия свят с родно университетско образование – покорили значими върхове на науката, технологиите, изкуствата, транскорпоративния бизнес, както и – най-високите йерархични нива на международните финансови, политически и културни институции… 

Жалкото е, че самата ни държава няма идея – как да използва тези забележителни, облагородени от родната ни образователна система естествени интелекти от глобална значимост, като ефективни “посланици на добра воля” на нацията българска сред другите народи…

Нима не е дошло времето – да се гордеем, ние българите, с българските университети… Ние ли като общност не знаем, колко уронващо достойнството на един народ е – чуждопоклоничеството…

Чуждопоклоничеството е морален проблем – унизително смирение пред големите империи, имплантирано в съзнанието от времената на робствата и колониалните завоевания… Именно чуждопоклоничеството води до това армиите да печелят битките, но държавниците да губят войните…

Но нека не бъркаме чуждопоклоничеството с преклонението пред моралните достойнства на доказани авторитети и от Изтока, и от Запада в голямата световна политика… Не е васален жест да вдигнеш паметник насред столицата си, в случая на американския президент Удроу Уилсън – чужденецът спасил териториалната цялост, на загубилата Първата световна война България…

Но ако на ксенофоби не им харесва, че това е бюст на американски президент, нека да го наричат – символ на благодарност към дългогодишния ректор на Принстънския университет, ученият конституционалист – автор на фразата: президентската власт е толкова голяма и влиятелна, колкото и човекът, който я упражнява…

Драги приятели,

Не знам дали се получи “академично слово” – но бройте ме на барикадата от вашата страна, ако се наложи да се вдигаме на “оружие мисловно”, за да браним свободата на мисълта и словото си. Защото за мен беше чест днешния ден тук, сред вас…

Винаги има първи, но никога няма последен учебен ден, докато душата обитава тялото ни… Всеки изгрев хвърля светлина върху нещо, което сме пропуснали да забележим и разгадаем до предишния залез… Няма последен учебен ден в училището на живота, докато посрещаме зората – затова, може би, винаги първият на всяка следваща учебна година е толкова вълнуващ…

Бъдете здрави – тялом и духом. И на добър час в новата учебна година…

/С незначителни съкращения/

Голяма част от милиардерите и техните фамилни династии са свързани с идеите за контрол над населението

Тайната сбирка на “Добрия клуб” в Рокфелеровия университет през 2009 година

Денят е вторник, 5 май, а годината 2009-а. Малко преди 15.00 ч. през портата на Йорк авеню N 1230 в Манхатън започват да влизат лимузини с дискретно затъмнени стъкла. На този адрес в отсечката между 63-та и 68-ма улица и Ийст ривър върху 65 декара е разположен кампусът на Рокфелеровия университет – една от най-престижните частни образователни институции в областта на биологията и медицината. Лимузините се насочват към Резиденцията на ректора в североизточния ъгъл на кампуса – модернистична къща с широки отворени пространства, високи тавани и “френски” прозорци с изглед кьм Ийст ривър, построена през 1958 г. по проект на известния архитект Уолъс Харисън, който по-късно създава сградата на Метрополитън опера.

Един по един в къщата влизат известните в цял свят милиардери Бил Гейтс, Уорън Бъфет, Джордж Сорос, Дейвид Рокфелер, Тед Търнър (създателят на CNN), телевизионната баронеса Опра Уинфри, Майкъл Блумбърг, както и други по-малко популярни, но не по-малко богати персони, като например Ели Броуд, спечелил богатството си от застрахователен бизнес. Общият знаменател, който ги свързва, е амбицията да “спасят света”. Тайната сбирка е наречена “Добрият клуб”. Не е обявена предварително, но след това фактът на провеждането й е пуснат контролирано в един не особено популярен нюйоркски сайт, а оттам е отразен във всички водещи медии – от телевизиите NBC и CNN, през Wall Street Journal, британския The Times и левичарския Guardian и всякакви издания от Европа, та чак до Тайван и Австралия. Инициатори на срещата са били Гейтс, Бъфет и Рокфелер, а поводът – световната икономическа криза, белязала провала на неолибералния модел. Продължила е близо 6 часа, а всеки от участниците е имал 15 минути за изложение. Накрая се оформило единодушие около няколко общи цели. Най-важната сред тях – набелязване на стратегия, в която нарастването на световното население е изведено като “потенциално катастрофална заплаха за околната среда, социалното и индустриално развитие”.

На 1250 км от залата, в която заседават “спасителите”, се намира градчето Елбъртън, щата Джорджия. В околностите му се издига тайнствен монумент, наричан от някои “американският Стоунхендж” – пет гранитни плочи, близо 6 м високи, с тегло повече от сто тона, издигнати през 1979 г. по поръчка на анонимен дарител. Освен някакви мъгляви астрономически показания, на тях са изписани на осем езика “указания за Ерата на Разума”. Основното в тях са: контролът върху населението – поддържайте числеността на човечеството под 500 милиона души в постоянен баланс с природата; евгениката – направлявайте мъдро раждаемостта, като подобрявате пригодността на поколението; световното управление – общ световен език и световен съд. През годините мнозина са се възмущавали от този странен монумент, определяйки го като сатанински и луцифериански. Наскоро го стори и Марджъри Тейлър Грийни, член на американския Конгрес.

Разбира се, между сбирката на “Добрия клуб” и гранитните плочи в Елбъртън формално няма нищо общо. Не ги споменавам редом дори заради местните слухове в Джорджия, че зад издигането на монумента стои Тед Търнър, който споменахме като участник в “Добрия клуб”. По-важното е, че това са белези за вярвания и амбиции сред част от глобалния елит, решил да “спасява света”. По-широкият исторически контекст може да проясни картината. Голяма част от споменатите милиардери и техните фамилни династии са свързани от десетилетия с идеите за контрол над населението. В началото на ХХ век тяхната филантропия, придворни учени и хранени глашатаи са ентусиазирани пропагандатори на прогресистката обсесия по евгениката – антихуманната биосоциална “наука”, че право на съществуване имат само генетично съвършените, докато болните и увредените трябва да бъдат изолирани, насилствено стерилизирани и дори евтаназирани. После Хитлер и нацистите вземат наготово тези човеконенавистни идеи. И това не са някакви “теории на конспирацията”, а безспорна историческа фактология, по която има стотина вагона с книги и документи.
История, която трябва да ни прави предпазливи и здравословно скептични, когато днес глобалният елит лансира поредна порция “спасителни идеи”. Например – за овладяване на пандемията чрез задължителна ваксинация, вместо да речем с профилактика с ивермекитин, който за разлика от ваксините, е тестван успешно върху хиляди хора с всички методи на съвременната медицинска наука от голяма група американски лекари. Но ивермектинът отдавна е с отпаднал патент и струва стотинки, което го прави безинтересен за производителите на милиардите дози нови ваксини, притежавани от глобалния елит. Или пък “зелената” психоза, с която ни тикат към “ново средновековие”, в което транспортът – коли, самолети – ще стават все по-скъпи и следователно недостъпни за масовия човек. Първото условие за всеобхватен контрол върху поведението на дадена група е като ограничиш движението й. Има ли наивници, които вярват, че “зеленият план” на бюрокрацията в Брюксел, който предвижда забрана на автомобилите на бензин, дизел, пропан бутан и метан след 2035 г., означава, че дотогава ще бъдем залети с евтини, усъвършенствани електро- и водородни автомобили, а Европа покрита с необходимата инфраструктура за зареждането им, така че пълноценно да заместят двигателите с вътрешно горене? Напротив, резултатът ще е по-малка мобилност и по-голяма зависимост на хората.

Да не говорим за идеята на Бил Гейтс – да се преминело към синтетично “месо”, за да се премахне животновъдството, което “замърсявало” околната среда с газовете, изпускани от добитъка.

Животновъдството откакто свят светува дава поминък и някаква степен на продоволствена независимост на милиарди по света. Да оставим настрана какво ще има в синтетичното “месо” и как ще се отрази дългосрочно на човешкото здраве. Въпросът е кой ще произвежда синтетичното “месо”? Със сигурност няма да е дребният животновъд в Странджа, Хималаите или американските прерии. Ще го произвеждат централизирано корпорациите на глобалния елит. Своеобразна нео-феодализация на обществото, където храната е собственост на господарите, които я използват като средство за социален контрол.

Това са само щрихи, които илюстрират същинския проблем на нашето съвремие – гигантското настъпление на глобалния елит срещу индивидуалната свобода. Част от този проблем е, че глобалистите, като например тези от “Добрия клуб”, който споменахме, налагат своите идеи, заобикаляйки легитимните канали на демокрацията и суверенните държави. Както многократно съм писал, няма нищо случайно в глобалисткия курс към наднационално управление чрез мрежа от международни бюрокрации (организации), които са откъснати от демократичния контрол на гражданите и са селектирани от глобалния елит. Господство на неизбраните, които регулират човешкия живот, здраве и ценности. Налагат на държавите “стандарти” и “стратегии”, писани от акулите на глобалните филантропи. Но често под маската на филантропия иде реч за откровена мизантропия.

06:42, 15 юли 21

Д-р Женя Лазарова има магистратура и докторат по невропсихология от Оксфод. Работила е като консултант по бизнес стратегии в Deloitte – Лондон, а в България е създател и изпълнителен директор на Neuroeconomics Labs, лаборатория за оптимизиране на потребителско преживяване, образователно съдържание и поведенческа модификация. Преподава поведенческа икономика и бизнес преговори в МВА програмата на Американския университет в България.

Като психолог ми е много интересно защо се случват аномалии в обществения живот.

Ето, вчера осъмнахме с изборни резултати, които далеч не отговарят на очакванията от последните седмици, в които ни се струваше, че проблясва светлина в края на тунела от корупция и безнадеждност, построен последните години. Струваше ни се невъзможно мнозина от българите да подкрепят статуквото, след американските санкции “Магнитски” и разкритията на служебния кабинет за злоупотреби и кражби в особено големи размери. Кражби от нас, от българите. Коя жертва би подкрепила палача си?

Вярно е, че имаме голям брой хора (98 хиляди, по данни на НСИ) в държавната администрация, които ще защитават службиците си до последно. Но за ГЕРБ гласуваха близо 640 хиляди българи. Откъде идват останалите и защо е толкова трудно “изчегъртването” на една толкова дискредитирана политическа сила?

Ето моето тълкувание в седем точки, от гледна точка на поведенческата икономика – практическа наука, която изучава защо и при какви условия хората взимат ирационални решения.

1. Късогледство – търсене на моментално удовлетворение

Хората в дигиталната ера все повече търсят лесни и бързи награди. Предпочитат една ябълка днес пред две ябълки утре. Нямат нито търпение, нито обхват на вниманието да чакат цял ден, за да им пристигне поръчката от “Амазон”, камо ли няколко години, за да видят ефекта на дългосрочни политики. Предпочитат 50 лева в джоба днес, отколкото стабилно повишение на приходите в дългосрочен план или милиони инвестиции в тяхната болница, ама след месеци или години.

2. Ефект на преследването на загубата

Всяка силна социална организация изисква огромна жертва от последователите си, с което си осигуряват тяхната дългосрочна лоялност. В замяна те получават благоволението на лидера, под формата на внимание и дребни услуги. Получават и обещанието, че в дългосрочен план жертвата им ще си струва, защото имат шанс да се издигнат и да влязат в редиците на “богопомазаните” – приближените до лидера. Колкото повече си пожертвал, за да те приемат, толкова по-трудно е да си тръгнеш.

Така работят сектите, колежанските братства в Америка, корпорациите, религиозните общности… Така работят и токсичните бракове. Добре описан ефект в социалната психология. Много трудно се спасява жертва, попаднала в такава ситуация, защото тя не желае да признае, че понесените от нея загуби са били напразно.

3. Инерция или страх от промяна

Всичко ново сигнализира на нашия мозък за потенциална опасност. Изисква да сме нащрек и в готовност за бой или бягство. Това е еволюционно наследство, инстинкт за самосъхранение, който ни е спасявал в условията на примитивен живот хилядолетия назад. В днешните условия, можем да осъзнаем на рационално ниво, че опасност няма, дори промяната ще е за добро. Но ни се налага осъзнато да се борим с ирационалните инстинкти за самосъхранение.

Основен принцип на поведенческата икономика е, че всички хора понякога са с ограничена рационалност. Хората, които разполагат с по-ограничена рационалност, са по-податливи на този ефект. Ограничението може да бъде трайно или временно – например, липса на информираност, умора, невнимание, емоционалност и всякакви други моментни състояния.

За съжаление, хората с ниско образование, слабо грамотните, хората по селата, имат подобни ограничения. Нямат достъп до информация, често разчитат някой да им прочете или обясни, а и са в състояние на постоянен страх за всекидневното си оцеляване. Тези хора се боят отчаяно от всяка промяна и често говорят как “преди са били по-добре”.

4. Gaslighting

Този ефект е наречен на името на британска пиеса, в която главният герой подменя и манипулира реалността на героинята, за да я използва. Българският народ е подложен на такова въздействие систематично и от години. Подава му се манипулирана, частична или невярна информация чрез контролирани медии. Доказани с документи факти се отричат публично, заличават се доказателства, черното се нарича бяло. Хора с харизма и публично доверие се оказват замесени в неморални и безпринципни далавери.

Резултатът е, че човек започва да се съмнява в собствената си реалност, спомени и възприятия. Става колеблив и подозрителен, не се доверява на интуицията си и собствената си преценка. Започва да казва, “вече не знам на кого/какво да вярвам”. И най-страшното – колкото повече се съмнява в собствената си истина, толкова повече приема поднесената от неговия манипулатор.

5. Възрастови ефекти

След определена възраст, в мозъка настъпват определени биохимични промени. В резултат, човек по-трудно се фокусира, повече забравя, по-трудно учи нови неща и е по-податлив на измама. Ако се чудите с кой акъл пенсионерите хвърлят през балкона спестяванията си или отговарят на телефонни измамници, ето с този акъл. На вас може да ви изглежда абсурдно, но при техните възрастови ограничения те не могат да преценят рационално ситуацията.

Разбира се, подходите на телефонните измамници и популизма в политиката не са особено различни. Нашите майки и бащи са по-податливи на тези измамни подходи. Щастливите пенсионери, които общуват редовно с децата и внуците си, са донякъде защитени от такива измами, тъй като има кой да им обясни. Но какво да кажем за 90-годишната баба Тонка от село, която живее сама, защото е надживяла децата си, или те са в чужбина?

6. Липса на осъзнаване, че в едно общество всички сме свързани

Парите, които се пренасочват от държавни проекти към индивидуални чекмеджета и офшорни сметки, са откраднато благо. Те се пилеят за черен хайвер, златни кюлчета и яхти, вместо да се вложат в повече качествени детски градини, добре оборудвани болници и аптеки, чиста и здравословна храна, равни и безаварийни пътища и тротоари, красиви и безопасни градски пространства, чиста природа и съхранени вековни български гори, добро образование, стабилен малък бизнес… Списъкът е дълъг.

Тези блага са на всички, включително на крадящите. Да, може би с откраднатите пари могат да се спасяват поединично – по-добра храна, платено образование и здравеопазване. Но е невъзможно да се изолират напълно. Могат ли да си осигурят по-добър въздух? Могат ли да си гарантират, че тяхното дете няма да бъде блъснато от шофьор, в опита му да избегне огромна дупка на пътя? Или че откраднатите от иновации средства няма да спрат развиването на лекарство, от което те самите ще имат нужда някой ден. Разбира се, винаги остава и вариантът да загубят натрупаните пари, а с тях – и илюзорната си защита от увредения живот на общността, който техните злоупотреби са създали.

7. Заучена безпомощност

Много се изговори за ниската избирателна активност и изобщо за ниската ангажираност на мнозинството българи с обществения живот. Да, вероятно отпускарският сезон също помогна, но основният ефект идва от заучената безпомощност. Тя се наблюдава, когато човек е поставен многократно в стресова ситуация и вижда, че действията му не влияят върху изхода от ситуацията. Тогава просто спира да опитва и дори игнорира появата на очевидни възможности.

Благодарение на невронауките, вече знаем, че човек не се ражда научен на активен избор, а първо се учи да е проактивен. За това е важно още в детството да имаме ситуации, в които усещаме контрол над ситуацията. Може да ви се вижда смешно на вечеря да предложите на тригодишния си син избор между две напълно еднакви вилици, но точно това ще го научи на активност. Ще разбере, че му се дава точно вилицата, която е избрал – значи има контрол.

За съжаление, на българския народ отдавна не му се дава възможност да усети своята способност да влияе върху събитията. При липса на контрол в повтаряема стресова ситуация, мозъкът ни се адаптира, променя се биохимията му и ние ставаме пасивни. Просто “забравяме” как да сме активни. Хубавото е, че мозъкът ни е толкова адаптивен, че да можем да си “припомняме” отново и отново как да бъдем проактивни. Трудното е, че някой трябва силно да ни мотивира за това, а това с всеки цикъл става все по-трудно.

Кандидатът на депутат от БСП в Пловдив с интервю по важните въпроси

Виктория Петрова

– Проф. Христов, преди време, по време на лекция на въпрос „Защо не влезете в политиката?“, отговорът Ви беше следния: „Защото се уважавам малко повече от колкото трябва!“. Какво се промени оттогава?

– Няма угодия. Когато стоиш встрани от политиката, ти казват: „Ти много знаеш защо не влезе в политиката?“. Ако влезеш в политиката: „що влезе в политиката?“. Общо взето „Зайо, що си без шапка“. Истината е, че това са повърхностни заяждания, зад които не се крие сериозен фундамент. Друг е въпросът какъв е реалният коридор от възможности за една критична личност в сегашна България, 2021 година – мафиотизирана, корумпирана, примитивизирана, с инертно население, което е загубило вяра и никога не е решавало само проблемите си. До колкото една, две или 30 критично мислещи личности могат да променят тази ситуация? Ще ви отговоря така: Интелектуалецът трябва да бъде като онзи персонаж от Библията – аз съм гласът на викащия в пустинята.

– Според вас как би трябвало да изглежда и да се държи идеалния Български политик? Как виждате ролята и отговорността на един политик в Българското общество?

– Истинският отговорен обществен деец не е този, който се опитва да се хареса на тълпата. Той е този, който плува срещу течението на инертното общество. Това е този деец, не политик подчертавам, а обществен деец, който казва истината, така както я разбира. Заиграванията с широките народни маси продължават и народните маси не се научиха, че ги водят за носа по един и същ примитивен начин. Време е да се събудят.

– Защо избрахте БСП,  предвид разпадането на структурите ѝ и лошата ѝ слава. Не е тайна, че лидерката не се одобрява от много хора.

– Кого да избера, ГЕРБ ли? Как си представяте политиката, която в края на краищата е като войната. Както е казал Сталин – има логика на желанията има логика и на обстоятелствата. Нещата, които правите трябва да са в логиката и условията на сегашните обстоятелства. Защо избрах БСП ли? На този етап съм избрал БСП, подчертавам на този етап, тъй като тя, въпреки всичките ѝ кусури, се доближава най-много до реквизитите на политическа партия в истинския смисъл на тази дума. България няма политически партии. Другото са лидерски проекти, ефимерни проекти, мафиотски проекти, проекти, които са продукт на чужди политически и геополитически проекти или етнически проекти. Как си представяте моята ситуация? Аз съм в ситуацията на Адам, когато Господ създал Ева и казал Адам избери си жена. Самостоятелното явяване на избори е политическо самоубийство. На тези, които с укор ме питат защо не създам партия, ще кажа: Как мислите? Дали системните тежки проблеми на България, което е станала периферна страна по геополитически ред, изтласкана на място да бъде Африка в Европа, се решават със създаване на 368-мата нова партия? Дълбоко неразбиране на ситуацията, в която сме попаднали, издават такива въпроси.

– Проф. Христов, защо хората да гласуват за вас?

– Не за мен, за себе си гласувайте. Хванете живота си в собствените си ръце. Престанете да бъдете обект на собствения си живот. Направете едно, две, пет неща за собствения си живот. Но го направете, не говорете. И не, не гласувате за мен. Да ставам депутат е последната ми „детска мечта“. Гласувайте за когото желаете, станете политици, променете собствения си живот. Не чакайте пасивно някой да се грижи за вас. Никой няма интерес от вашето спасение, освен вие самите.

– Ако хората гласуват с номер 4, за вас ли гласуват? Много хора ви искат в политиката, но една птица-пролет прави ли?

– Естествено, знаете отговора. Ще го свържа в предния въпрос. Гласувайте за който искате, но мислете. Както казва един известен български социолог, обикновено денят за размисъл в България е денят веднага след изборите, а не денят преди изборите. Използвайте главата си по предназначение.

– Посочете една кауза, за която ще се борите като народен представител. Aко бъдете избран за депутат в следващия парламент, с какво бихте допринесли за подобряване живота на българския народ?

– Каузата, за която ще се боря, е в областта на образованието. Това е част от моя професионален път, но от друга страна, както беше казано една птичка пролет не прави. Как да подобря живота? Такъв процес изисква активно гражданско общество. Това ще стане тогава, когато мнозина бъдат не просто призвани, но мнозина ще участват в социалните промени. Със сеирджийка позиция ще имаме това блато, което имаме и в момента.

– Каква е вашата прогноза за бъдещето управление – парламент и изпълнителна власт. Ще излъчи ли новото Народно събрание управляваща коалиция и вариант ли са нови предсрочни парламентарни избори?

– Не съм врачка. По всяка вероятност още миналата година казах, че България е осъдена на италиански вариант. Това значи къси и нестабилни правителства, но така се сменя един авторитарен режим. Дали ще влезем в нов такъв зависи само от нас. Отчитайки нашата наивност, не изключвам никой сценарий, включително появата на нов авторитарен режим. Това ни е заложено дълбоко в социалната същност. Когато хората отчуждават своята свобода срещу сигурност, те не получават нито свобода, нито сигурност.

– Кои са най-важните законодателни промени, които трябва да предприеме следващото управление?

– Те са в няколко направления. Промяна на съдебната система в широкия смисъл на тази дума. Очевидно е, че досегашния модел води до криза. Той не е ефикасен. Ако някой си мисли, че с промяна на няколко закона ще промени функционирането на такава сложна система, очевидно не е наясно с естеството ѝ. Следва да бъде премахната голяма част от сковаващите всякаква инициатива на българите регулационни и разрешителни режими, които само на приказки предишни екипи и режими казваха, че ще премахнат, но не бяха премахнати. Държавата държи за гръкляна инициативите на нацията и по този начин контролира процесите за сметка на всички нас. 

На трето място трябва да се има предвид, че големият проблем на днешното българско общество не е толкова в качеството на законите, а затова че никой не ги изпълнява. Масовото нагло, арогантно и пренебрежително отношение към правото в България е обща черта от горе до долу до последния човек на улицата. И златни да бяха законите, както е казал Хегел, законът не действа, човекът действа. В България има силна антилегалистка култура, която бива използвана на всички нива. Това е генерационен проблем, който още дълго ще стои.

На следващо място страната ни трябва да се върне към някакви базови цивилизационни стандарти. Твърде ниско слязохме по пътя на деградацията. Това минава през възстановяването на държавността, премахването на огромно количество паразитни държавни структури. Не знам дали знаете, но в България има 3-4% държавна собственост и още толкава общинска, а над 60% от БВП се преразпределя пряко или косвено през държавни и общински структури. Това е другото име на деспотизма, корупцията и клиентализма. 

Няма нужда от огромно количество от държавните институции, могат да бъдат редуцирани, дейността им може да бъде дигитализиране. Само се говори за електронно правителство, но няма политически интерес да се въведе, защото огромна част хрантутници няма да обслужват дейността на всяка следваща политическа власт, независимо от нейната оцветеност. В страната трябва да бъде създаден субект на стратегическа промяна, който да извоюва в Европа и света съвършено друго място на България в международното разделение на труда и технологично разделение на труда. С тази примитивна икономика на смяна на мръсни чаршафи, произвеждаме само прислуга, трябва да извоюваме съвършено друго място. Това е алфата и омегата на спасението на страната.

Проблемът е системен и трябва да бъде решен системно в битка. Истината е, че страната има твърде много неприятели в чужбина, няма голяма геополитическа сила, която да има интерес България да промени сегашното си жалко състояние. От това ще разберем до колко сме народ и елит, ако успеем да извоюваме или поне да започнем тази битка. В противен случай неразвитостта ражда неразвитост и така ще изчезнем някъде в края на това столетие, ако така продължават деструктивните процеси. Това, което очертах, е трудна задача, колкото задачата за национално обединение. Гледайте на това, което ще се случи в неделя само като на първа стъпка. Ако ние желаем и сме изпълнени с тревога за бъдещето на нас и нашите деца, ако свързваме бъдещето си с тази страна, територия, това означава, че ние действително трябва да влезем в битка. Както е казал Наполеон, ако обстоятелствата са срещу нас, толкова по-лошо за обстоятелствата. Това означава да се изпълним със съвсем друг дух – с духа на победителите, защото Бог обича победителите!

Купуването и продаването на гласове е престъпление!

Кандидат на икономическите науки, доктор по икономика и мениджмънт, действителен член (академик) на Международната академия по мениджмънт (Москва). Член на Управителния съвет на Асоциацията по международно морско право.  В периода 1993-1995 г. е депутат в Държавната дума на Русия от Либерално-демократическата партия.. Заемала е длъжността заместник-генерален директор на ЮНЕСКО (2001-2003); първи заместник-министър на външните работи на Русия (2003-2004) – първата жена на такава висока длъжност в руската дипломация; ръководител на Руския център за международно научно и културно сътрудничество (2004-2008) при МВнР и на приемника му Федерална агенция „Россотрудничество“ (2008-2009, 2017-2020). Постоянен делегат е на Русия в ЮНЕСКО (2009-2016). От януари 2021 е извънреден и пълномощен посланик на Русия в България

Руско-българските дипломатически отношения водят началото си от 7 юли 1879 г., когато дипломатическият агент на Руската империя в България А.П.Давидов връчва акредитивните си писма на българския княз А.Батенберг. Нашата страна първа установява дипломатически отношения с България.

През изминалите оттогава 142 години в България са се сменили 30 руски посланици, а самите отношения се развиват достатъчно бурно. Има и епохални моменти: откриването на монумента на Цар Освободител Александър II в центъра на София (1907 г.), освещаването на храм-паметника на Св.Александър Невски в София (1924 г.), строителството на първата на Балканите атомна електростанция „Козлодуй“ от съветски специалисти (1974 г.), полетът в космоса на първия български космонавт по съветската програма „Интеркосмос“ (1978 г.) и много други. Има и болезнени спадове, довели до разрив в дипломатическите отношения през 1886 г., 1915 г. и 1944 г. При това налице е принципно важен момент – през цялата история отношенията на нивото на народите на нашите страни остават топли и близки.

Възниква въпросът: какво е положението в настоящия момент и на какъв етап се намираме? Принудена съм да констатирам, че в сегашните условия руско-българският диалог се развива нелесно, а присъщата му от самото начало цикличност не е изчезнала. Това може да се проследи по динамиката на срещите на ръководителите на двете държави. Очевидният етап на възход е през 2018-2019 г. Тогава Русия посещават президентът Р.Радев (два пъти), министър-председателят Б.Борисов, председателят на Народното събрание Ц.Караянчева, вицепремиерът и министър на външните работи Е.Захариева, а в България са приети с визита председателят на правителството Д.А.Медведев и Патриархът на Москва и цяла Русия Кирил.

Благоприятният период обаче не продължава дълго. От октомври 2019 г. София започва лишената от логика „борба с дипломати“ от Посолството на Русия. В резултат на това до настоящия момент са изгонени общо 9 наши служители. При това някои от случаите предизвикват истинско учудване. Да вземем например обявяването на „персона нон грата“ на един от дипломатите, което в българските медии се обяснява с интереса му към «избирателната система на Република България» (на срещите
в МВнР на България не ни дават никаква информация). И досега никой не успя да ми разясни какви държавни тайни се крият в този въпрос.

Естествено последваха ответни действия от руската страна. От това за някого стана ли по-добре? Ако отговорът е да, то това със сигурност не са Русия и България.

Основополагащата цел на дипломацията се състои в подпомагане на диалога и създаване на позитивен дневен ред, в поставяне на отношенията на прагматична неполитизирана основа. Тъкмо с такава задача аз пристигнах в София. Има много какво да се направи в тази посока. Ще дам един пример. Изучихме публикациите на сайта на МВнР на България за една година (от юни 2020 г. до юни 2021 г.): Русия в тях се споменава 20 пъти – и нито веднъж в положителен контекст. Това едва ли съответства на духа на двустранното взаимодействие.

Обсъждахме този проблем с български партньори. В частност, на 3 юни т.г. се срещнах с Министъра на външните работи в служебното правителство С.Стоев, с когото, струва ми се, успяхме професионално и откровено да обсъдим сегашното състояние на връзките и да набележим стъпки, макар и малки, за тяхното постъпателно развитие.

Необходимо е, разбира се, да признаем, че диалогът между Москва и София не протича във вакуум – върху него влияе общата международна обстановка и реалиите на членството на България в ЕС и НАТО. Струва ми се обаче неправилно да превръщаме нашите отношения в придатък на ситуацията на световната арена и на някакви съюзнически задължения. Това е неуважение към руския и българския народ. Участието в каквито и да било структури и съюзи не бива да е пречка за изграждането на прагматични и взаимноизгодни контакти със страните, които не влизат в тези обединения. Ако за България, да речем, е изгодно сътрудничеството с Русия в търговско-икономическата, инвестиционната, енергийната, технологичната и други сфери, следва ли да се отказваме от това заради изкуствено натрапени блокови интереси?

Ще приведа скорошен пример. На 24-25 юни т.г. на заседанието на Европейския съвет е одобрена общата стратегия на ЕС за взаимодействието с нашата страна. Обсъждането се провежда на базата на подготвен от брюкселските евроструктури доклад, лишен както от концептуална дълбочина, така и от реална нагласа за извеждане на отношенията между Русия и ЕС от сегашното кризисно състояние. Като допълнение към прословутите „пет принципа на Ф.Могерини“ в него прозвуча и „триадата“ на Ж.Борел: „отпор – сдържане – изборно въвличане“ (там, където това е изгодно изключително за самия ЕС), а на Евросъюза е предложено да се готви за влошаване на отношенията с Москва като най-реалистичен сценарий. Не всичко от това е намерило отражение в заключенията на Европейския съвет, но самият факт на потребителско отношение към връзките с Русия е очевиден.

С оглед на така наречената трансатлантическа солидарност това обстоятелство е особено учудващо на фона на състоялата се на 16 юни 2021 г. в Женева руско-американска среща на високо равнище, по време на която В.В.Путин и Дж.Байдън постигнаха редица конкретни договорености за взаимодействие, в това число и по въпросите на стратегическата стабилност. Ние винаги се изказваме за прагматизъм, поставяне на националните интереси над блоковото мислене.

В заявленията на официални лица на Република България често чуваме, че българската страна подкрепя необходимостта от установяването на добросъседски отношения в региона. Ние също се смятаме за съседи на България – Черно море ни дава обективно право за това – и сме заинтересовани от такива отношения. Обаче плановете за създаване на военноморски координационен център на НАТО във Варна, съвместните мащабни учения с участници извън региона и използването в тях на образа на Русия като „враг“ трудно се вписват в концепцията за добросъседство.

Русия предлага друг подход – съсредоточаване не върху борбата с мними заплахи, а върху развитието на съществуващия в Причерноморието търговско-икономически, инвестиционен, инфраструктурен, туристически потенциал. Това далеч в по-голяма степен отговаря на интересите на Русия и България. Има и подходяща платформа – Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество, в рамките на която нашите страни, между другото, плодотворно взаимодействат.

Като цяло в руско-българските отношения са натрупани достатъчно много нерешени задачи. Сред основните са възобновяване на дейността на  Междуправителствената комисия по икономическо и научно-техническо сътрудничество, организиране на консултации между външните министерства и консулските служби, подписване на програма за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката, и редица други.

Това е само малка част от това, което можем да осъществим със съвместни усилия. Русия е готова за такава работа.

Западноевропейските империи са мутрите на глобалната арена, които с насилие и грабеж натрупаха богатствата си

Източна Европа в редица отношения е много повече Европа като дух и ценности

Има една фундаментална разлика между Западна и Източна Европа. Разлика, която е предопределила не само тяхното развитие през последните няколко века, но и моралната основа на днешната им политика. Това е колониализмът. Насилственото завземане на територии и подчиняване на други народи с цел експлоатация и извличане на ресурси. Без излишна дипломатичност – държавно организиран грабеж. Често пъти съчетан с брутално насилие и дори геноцидни практики. Истината е, че Западна Европа – по думите на известния американски учен Самюъл Хънтингтън – завладява света не чрез някакви по-висши ценности, а чрез господството на организираното насилие. Западна Европа е историческият архитект и бенефициент на модерния колониализъм, започнал с епохата на “Великите географски открития” и формално завършил с процеса на деколонизация след Втората световна война. Формално, защото в повечето случаи западноевропейските държави продължават да упражняват влияние и да експлоатират безжалостно бившите си колонии чрез корумпиране на инсталирания от тях местен елит, дирижирани държавни преврати, финансиране на сепаратистки групировки, поддържане на хроничен хаос и нестабилност.

Или чрез перфидни икономически схеми, както прави например Франция спрямо бившите си колонии в Централна и Западна Африка. Ведно с “благородно отстъпената” от Париж независимост, 14-те африкански държави, съставлявали Френската колониална империя в Африка, през 1945 г. са принудени да се включат във валутен съюз. Формират се две зони, които използват две общи валути, контролирани изцяло от Франция. Зоната на западноафриканския франк включва Бенин, Буркина Фасо, Кот Д’ивоар, Гвинея-Бисау, Мали, Нигер, Сенегал и Того, зоната на централноафриканския франк – Централно африканската република (ЦАР), Конго, Габон, Камерун, Чад, Екваториална Гвинея. Иззад благовидните аргументи, лансирани от френските управляващи кръгове и техните локални проксита – за финансова стабилност, конвертируемост, свободна търговия – се крие тотално изземване на финансов и монетарен суверенитет. И ограбване на и без това оскъдните бюджети на вече независимите африкански държави. Те са задължени да внасят своите валутни резерви във френската хазна, като могат да се разпореждат само с малка част от тях с изричното разрешение на Франция. В началото е трябвало да внасят 100% от валутните си резерви. Впоследствие, с разрастването на обществената съпротива в засегнатите държави срещу тази грабителска схема, процентът на вноските е намаляван на два пъти – през 1973 г. става 65%, а през 2005 г. – 50%. Нещо повече, 85% от златния резерв на тези държави се контролира от Френската централна банка.

Всъщност, и до ден-днешен Франция гради охолството си върху пари, извличани от бедна Африка. Все по-активната критика, включително на европейско ниво, срещу този нео-колониализъм накара френския президент Макрон миналата година да обяви, че Париж повече няма да държи резервите на държавите от зоната на западноафриканския франк. Но за сметка на това ситуацията остава непроменена в зоната на централноафриканския франк. За никого не е тайна, че тези държави, обречени на бедност от френския колониализъм, са всъщност богати на диаманти, редки метали и суровини, които в голямата си част са под контрола на западноевропейски корпорации. Прочее, Франция – която иначе много обича да назидава Източна Европа какви били “европейските ценности” – никога не е имала скрупули в прилагането на подобни схеми за ограбване, които са разорили много народи.

Прословут е френският рекет спрямо Хаити, превърнал тази островна държавица в най-бедната и безнадеждно провалена държава в света. След въстанието срещу френските робовладелци през 1791 г. и последвалото поражение на Наполеон през 1804 г. местните основават първата република на освободени африкански роби. Но радостта от свободата трае кратко. През 1822 г. Франция заплашва Хаити с военна агресия, ако не изплати репарации за “предоставената” им свобода, чийто размер надхвърля десетократно годишните приходи на острова. С натиск и заплахи е сключено споразумение за разсрочено изплащане. Така чак до 1947 г. бившите френски роби изплащат за свободата си на “цивилизована” Франция сума, възлизаща днес на 17 милиарда долара.

Примерите за ограбването на колониите от западноевропейнките държави са многобройни. За брутални зверства и геноцид също. Германия, която също се изживява като ментор на “европейските ценности”, намери сили едва тази година да признае официално геноцида, извършен от кайзерова Германия в тяхната колония в Югозападна Африка (днешна Намибия) в началото на ХХ век. Изследвал съм обстойно в научна студия тези отвратителни събития, но тук ще отбележа само, че в Намибия германците експериментират “на терен” всичко онова, което после по времето на нацизма се превръща в Холокоста и лагерите на смъртта.

Кафкианските ужаси в Белгийско Конго, дирижираният от британците глад в Индия, унищожението, съпътстващо испанските конкистадори в Америките, системните убийства, изнасилвания и терор, с които холандците владеят в продължение на десетилетия Индонезия…

Днешното икономическо могъщество на Западна Европа и великолепието на тяхното историческо наследство не се дължат на някакви специални таланти, умения и трудолюбие на германци, французи, холандци, испанци и т.н. То е изградено в огромната си част върху несметните богатства, ограбени от колониите и робски труд. Западноевропейските колониални империи, казано по-простичко, са мутрите на глобалната арена, които с насилие и грабеж натрупаха богатствата си, а днес се представят за “добре облечени бизнесмени” и дори имат нахалството да назидават почтените народи от Източна Европа и да гледат на тях като на “второ качество” европейци. Колониалната култура на грабежа, обличана в куха фразеология за някаква високоморална “цивилизаторска мисия”, е дълбоко вкоренена в манталитета и политическите нрави на западноевропейските елити. Своеобразен рецидив на всичко това е и днешната им претенция на самообявил се монополист на “европейските ценности”, който контролира и напътства “туземна” Източна Европа. Холандия щяла да ни учи на толерантност. Германия – на недискриминация. Франция – на равенство и братство. Отгоре на какво?

Когато нашите възрожденски дейци, събрани в онази скромна сграда на Учредителното събрание, изписват свещения текст от Търновската конституция, че всякой роб, който стъпи на българска земя, свободен става, робството под една или друга форма е реалност в повечето колонии на Западна Европа. И въобще, хайде като говорим за “европейски ценности”, първо да изкореним западноевропейските колониални атавизми и двойни стандарти. Източна Европа в редица отношения е много повече Европа като дух и ценности, отколкото наследниците на колониалните империи. Затова ролята на ментор, която Западна Европа си е присвоила, е исторически, културно и политически неуместна.

Над 10 години Питър Дашак е правил изследвания върху коронавирусите в лаборатории и в дивата природа, а „изследването“ му е финансирано от американската корпорация Google

Американските власти продължават да търсят организаторите на изтичането на коронавируса от китайската лаборатория в Ухан. Но самите американци е възможно да намерят истинския виновник за това много по-близо – на собствената си територия. Той се оказа британски учен със засекретена биография и интересни международни връзки.

Запознайте се с Питър Дашак. Изтъкнат зоолог. Ръководителят на загадъчната благотворителна организация EcoHealth Alliance, в която, заедно с известните учени, са включени съпругите на богати американци и високопоставени разузнавачи, включително и бившият шеф на легендарната биологична лаборатория във Форт Детрик.

Току-що, американското издание получи доказателства, че над 10 години Питър Дашак е правил изследвания върху коронавирусите в лаборатории и в дивата природа. Нещо повече, неговото „изследване“ е финансирано от американската корпорация Google. Интересното е, че корпорацията криеше тези проекти по всякакъв възможен начин, макар че едно спонсорство на научни изследвания е нещо благородно. Питър Дашак активно експериментираше с коронавируса, опитвайки се да го модифицира, така че да може да се предава от животните на хората.

“Коронавирусът е толкова страхотен!” – разказва той през 2019 г. – Много лесно се манипулира с него в лабораторията. Аз и Ралф Барик от Университета на Северна Каролина, работихме по това … Вмъкнете парче от друг вирус в него и прецизно го преработете в лабораторията”.

Въпреки това, веднага след избухването на пандемията, Дашак стана основният говорител на Google по темата за коронавируса и започна яростно да отрича самата възможност за изкуствения произход на инфекцията. Той дори организира писмото от учени до уважаваното научно списание Lancet, в което всяко предположение за създадения от човека коронавирус беше обявено за ерес. В същото време ръководството на Google отстраняваше от търсачката и направо забрани всички говорители, включително и известни учени, които се опитваха да изразят своята алтернативна гледна точка и лабораторният произход на коронавируса стана табу за цяла една година.

Днес, ситуацията се промени, но Дашак продължава да популяризира своята версия за естествения произход на вируса. Тази зима той пътува до Ухан като член на комисията на СЗО и отново развенчава идеята за изкуствения произход на коронавируса.

Възниква въпросът: защо изобщо IT гигантът се нуждае от проекти в областта на вирусологията? Нека да изслушаме „главния лекар“ на корпорацията, ръководителят на Google Health, Дейвид Файнберг. „Google всъщност е компания, която се занимава със здравеопазване и иска да помогне на милиардите хора, до които има достъп“, признава той пред репортерите.

Но милиарди не знаеха … До този момент всички планове на Google Health за защита на здравето на човечеството остават тайна, скрита зад седем печата. Понякога скандалите, като случилото се през 2019 г. сами избухват. Тогава, малко преди пандемията, се оказа, че през 2018-2019 г. корпорацията е стартирала абсолютно засекретен проект „Славей“ за събирането на медицинските данни от всички пациенти на американската мрежа от клиники „Възнесение“. „Възнесение“ има над 2600 клиники, работещи в 21 щати.

И съответно в корпорацията попадна най-интимната лична информация на милиони американци. Какво Google, ще прави с тези данни?

Скандалът с Дашак е не по-малко загадъчен. Днес, американците се концентрират върху това, че ученият е работил в лабораторията на Ухан повече от веднъж. Той обаче всъщност е работил по целия свят. Провежда експерименти за предаването на коронавируса от прилепи на хора, например в Бангладеш, и други експерименти в Танзания, Малайзия, Южна Африка и САЩ.

Но не, никой не казва, че британският учен е проектирал вируса и след това е организирал изкуственото изтичане. Това е подходящо само за сценария на филм с Джеймс Бонд и суперзлодей.

Невъзможно е обаче да не забележите колко изгодна се оказа пандемията за Google. Докато аз и ти губехме здравето и доходите си, собствениците на корпорацията с неистови темпове „трупаха плячката“ и само за година нетната печалба на Alphabet (собственикът на Google) нарасна със 17%, а капитализацията се увеличи с една трета.

Това, което прави здравните програми на Google особено зловещи, е, че корпорацията има дълги и близки отношения с Министерството на отбраната на САЩ. Топ мениджърът на компанията, Айзък Тейлър, се намира в звеното за експериментални иновации на Пентагона (DIUx). Изпълнителният директор на Alphabet Ерик Шмид оглавява Съвета за иновации в отбраната в Пентагона, където между другото е заедно с главния изпълнителен директор на Amazon Джеф Безос. И двата съвета се занимават, наред с другите неща, и с биосигурността и военните приложения на най-новите биотехнологии.

Не е изненада, че експериментите на Дашак с коронавирусите също бяха спонсорирани от Пентагона и правителствените агенции на САЩ. Над $64 млн. бяха предоставени на британския учен от USAID. Още $6,5 млн. бяха прехвърлени на Дашак от Агенцията за намаляване на заплахите в отбраната към Министерството на отбраната на САЩ (DTRA). Парите са преведени през 2017-2020. Името на гранта е: „Да се проучи рискът от избухване на зоонозна епидемия в Западна Азия, причинена от вируса от прилеп“.

Преди това специалистите на DTRA работиха за предотвратяването на създаването на „мръсна бомба“ и търсиха източници на радиоактивно замърсяване, но сега повечето от тях се бяха преквалифицирали да търсят биологични заплахи. Служителите на агенцията ги търсят почти изключително по границите на Русия – в Казахстан, Азербайджан, Грузия, Армения и, естествено, в Украйна. Тоест точно там, където се намират секретните американски биологични лаборатории.

Още през 2007 г. DTRA съставя план за действие при епидемията от испански грип. През 2009 г. беше разгледан сценарий, при който „гениален злодей“ би извършил биосаботаж, заразявайки десетки хиляди хора с вируса Марбург. Изглежда, че борбата срещу биотероризма е нещо добро и необходимо. Парадоксът обаче е, че самите САЩ остават световният лидер в изтичането на опасни вещества.

От повече от 1500 американски биологични лаборатории (това са само тези, на които е разрешено да работят с най-опасните вируси и бактерии) тече като от кофа. “Всяка седмица в нашите лаборатории има два инцидента и всичко нараства”, каза пред Ройтерс епидемиологът Марк Липсич от Харвард.

Само през 2014 г. на правителствено ниво опасните инциденти, свързани с изтичането на патогени на едра шарка, антракс и птичи грип, бяха обсъждани няколко пъти. “Как да се справим с течовете? Затворете лабораториите”, написа пресата.

Но това, което е още по-лошо, е, че понякога самите американски учени също извършваха умишлен саботаж. През 2001 г., само седмица след 11 септември, Брус Айвинс, който работи в биолабораторията на Форт Детрик, започва да изпраща по пощата спори от антракс. От 2007 г. той е наблюдаван от ФБР. Вероятно по време на разпитите Айвинс можеше да разкаже много интересни неща, но през 2008 г. по някаква причина той се самоуби.

… И ето, сега за невероятният произход, американците днес се опитват да обвинят китайските учени за изтичането на коронавирус. Както се казва, от болната на здравата глава. “И така, какво се получава, че моите бели дробове са унищожени от биооръжие, чийто създаване е спонсорирано от правителството на САЩ? Е, кой ще бъде отговорен за тази невероятна глупост?” – пита читател от Сан Антонио.

(Превод за „Труд” – Павел Павлов)

World Economic Forum04:26am EST

By Ida Auken

Welcome to the year 2030. Welcome to my city – or should I say, “our city.” I don’t own anything. I don’t own a car. I don’t own a house. I don’t own any appliances or any clothes.

It might seem odd to you, but it makes perfect sense for us in this city. Everything you considered a product, has now become a service. We have access to transportation, accommodation, food and all the things we need in our daily lives. One by one all these things became free, so it ended up not making sense for us to own much.

First communication became digitized and free to everyone. Then, when clean energy became free, things started to move quickly. Transportation dropped dramatically in price. It made no sense for us to own cars anymore, because we could call a driverless vehicle or a flying car for longer journeys within minutes. We started transporting ourselves in a much more organized and coordinated way when public transport became easier, quicker and more convenient than the car. Now I can hardly believe that we accepted congestion and traffic jams, not to mention the air pollution from combustion engines. What were we thinking?

Sometimes I use my bike when I go to see some of my friends. I enjoy the exercise and the ride. It kind of gets the soul to come along on the journey. Funny how some things seem never seem to lose their excitement: walking, biking, cooking, drawing and growing plants. It makes perfect sense and reminds us of how our culture emerged out of a close relationship with nature.

In our city we don’t pay any rent, because someone else is using our free space whenever we do not need it. My living room is used for business meetings when I am not there.

Once in a while, I will choose to cook for myself. It is easy – the necessary kitchen equipment is delivered at my door within minutes. Since transport became free, we stopped having all those things stuffed into our home. Why keep a pasta-maker and a crepe cooker crammed into our cupboards? We can just order them when we need them.

This also made the breakthrough of the circular economy easier. When products are turned into services, no one has an interest in things with a short life span. Everything is designed for durability, repairability and recyclability. The materials are flowing more quickly in our economy and can be transformed to new products pretty easily. Environmental problems seem far away, since we only use clean energy and clean production methods. The air is clean, the water is clean and nobody would dare to touch the protected areas of nature because they constitute such value to our well-being. In the cities we have plenty of green space and plants and trees all over. I still do not understand why in the past we filled all free spots in the city with concrete.

Shopping? I can’t really remember what that is. For most of us, it has been turned into choosing things to use. Sometimes I find this fun, and sometimes I just want the algorithm to do it for me. It knows my taste better than I do by now.

When AI and robots took over so much of our work, we suddenly had time to eat well, sleep well and spend time with other people. The concept of rush hour makes no sense anymore, since the work that we do can be done at any time. I don’t really know if I would call it work anymore. It is more like thinking-time, creation-time and development-time.

For a while, everything was turned into entertainment and people did not want to bother themselves with difficult issues. It was only at the last minute that we found out how to use all these new technologies for better purposes than just killing time.

My biggest concern is all the people who do not live in our city. Those we lost on the way. Those who decided that it became too much, all this technology. Those who felt obsolete and useless when robots and AI took over big parts of our jobs. Those who got upset with the political system and turned against it. They live different kind of lives outside of the city. Some have formed little self-supplying communities. Others just stayed in the empty and abandoned houses in small 19th century villages.

Once in a while I get annoyed about the fact that I have no real privacy. Nowhere I can go and not be registered. I know that, somewhere, everything I do, think and dream of is recorded. I just hope that nobody will use it against me.

All in all, it is a good life. Much better than the path we were on, where it became so clear that we could not continue with the same model of growth. We had all these terrible things happening: lifestyle diseases, climate change, the refugee crisis, environmental degradation, completely congested cities, water pollution, air pollution, social unrest and unemployment. We lost way too many people before we realized that we could do things differently.

This blog was written ahead of the World Economic Forum Annual Meeting of the Global Future Councils.

Ida Auken is a Young Global Leader and Member of the Global Future Council on Cities and Urbanization of the World Economic Forum,